Много ми е интересно как природата ще направи колело, дето да се търкаля безкрайно. Най-доброто до което е стигнала в тая посока са ставите(например тазобедрената става), но там движението е ограничено. За торфния бръмбар и за ония стоножки, дето стават на кълбета и се търкалят по склона не говорим. Може да се окаже, че охлюва е най-близко до колелото. Той няма крака, но приплъзва със слузта си местата, където иска да отиде към себе си, придърпвайки и въртейки земното кълбо. :>
Ами например, камшичетата на бактериите именно се въртят безкрайно:
Но даже и за многоклетъчните се сещам за няколко варианта.
Първо, колелото и оста/вала на който се върти, въобще може да не е живо в този смисъл на думата, който влагате – може да е хитиново или от калциеви композити от рода на костите например, и да не му трябва никакво хранене и обмен на вещества.
А при износване се сменя напълно – както насекомите си сменят външния скелет.
Колелото може да е въобще отделен организъм, който да е в симбиотична връзка с основния организъм и да си обменят само течности. Това може да стане и без постоянна механична връзка, чрез тъканни уплътнения.
А чрез течностите/кръвта, може да се предават и хранителни вещества и кислород, и хормони.
Управлението може да става и без нервни връзки – чрез мускули и тактилни датчици на контактните повърхности.
Тогава, такова колело ще се състои от скелет, мускули и кожа, с елементарна нервна система и атрофирали всички други органи. Кръвоносната система ще е обща.
Да ти кажа, не ми звучи много убедително. Дай пример за биологичен макро-лагер, който да поддържа тежестта на създанието, докато се търкаля и как точно ще се свързват и лагеруват статора и ротора и как ще се регенерира износването, и не на последно място как ще се генерира достатъчен въртящ момент и ще се предава на ротора.
Крайниците са достатъчно икономични (човека, като ходи използва гравитацията), прости, проходими, можеш да се чешеш с тях, да си миеш муцуната, да си бъркаш по дупките, да плуваш, да се катериш по дърветата, да ровиш земята, да скачаш, като скачаш да ловиш птички, а като тичаш да ловиш антилопи с лапи и като цяло много бързо да ги преориентираш в пространството, било то за лов и борба или за избиране на подходящ терен, да маневрираш рязко и да сменяш посоката. Изобщо крайниците са едно разчупено и просто решение.
От друга страна ми се струва, че природата се е подхлъзнала по крайниците, понеже те са евол'ирали перки на риби и ги е имала вече готови, а във водата, където си във вечно боенси*, колелото (класическото) не важи, както и във въздуха. Сега, ако е някакво витло на подводница или от ония старите параходи с колела, като от водна мелница..