Реконструктор По големите фирми дето работят с клиентско инфо, изрично им е забранено да пускат клиентски данни на ИИ. А то реално само такава им е работата.
Koлко хиляди години се СКУМ-ува, за 242 кв. ДВОР и къща в Кокаляне за 900 К ЕВРО главницата? Градинката ми е 270 квадрата, без оранжерията и лозето (едното). Radoslav Dikov Real Estate Agent at Address Real Estate Не всеки двор е 1200 кв. м. И не всяка тераса гледа към езеро. Предлагам самостоятелна еднофамилна къща за продажба в с. Кокаляне, разположена в красиво озеленен собствен двор и жилищна площ от 242 кв. м, разпределена на два жилищни етажа със сутерен. 1️⃣ Първи етаж: всекидневна с гледка към езерото, трапезария и кухня в общо светло пространство, килер с мокро помещение, тоалетна за гости, тераса по цялото протежение на дневната и трапезарията. 2️⃣ Втори етаж: Родителска спалня с гледка към езерото, две детски стаи, кабинет, баня, тоалетна и две тераси. 3️⃣ Към къщата има и допълнително таванско помещение, обособено като склад с достъп от втория етаж. В сутерена са разположени техническо помещение и склад. 💶 890 000 евро 📞 0882 595 538
Ivan Dimitrov Web Dev and SEO Адам Смит задава въпрос, който и след почти 250 години продължава да звучи неловко: "Ако увеличението на заплатите повишава цените, защо увеличението на печалбите да не прави същото?" Адам Смит поставя този въпрос в "Богатството на народите" (1776 г.) и той разкрива един много важен двоен стандарт в икономическото мислене, който е актуален и днес. Когато заплатите се вдигнат, бизнесът и икономистите често бързат да предупредят за "инфлационна спирала" — твърди се, че по-високите разходи за труд автоматично ще вдигнат цените на стоките. Но когато печалбите на компаниите растат рязко, това рядко се посочва като същия инфлационен риск, а се представя просто като знак за "успешен бизнес". Смит отбелязва точно тази ирония. От гледна точка на математиката и ценообразуването няма значение дали крайната цена се вдига заради по-високи заплати или заради по-голям марж на печалба за собственика — и в двата случая потребителят плаща повече. В съвременната икономика този въпрос се възроди с пълна сила след пандемията под термина "гридфлация" (greedflation — инфлация от алчност). Проучвания на институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) показаха, че значителна част от инфлацията през последните години се дължеше именно на факта, че компаниите увеличиха маржовете си на печалба над реалното увеличение на разходите им. Адъм Смит е абсолютно прав. Печалбите могат да движат инфлацията точно толкова, колкото и заплатите, но реториката около тях често е различна заради това кой контролира разказа в икономиката.