Добре е да имаме реална представа за нещата и да сме прями, но това далеч не означава да сме песимистични мензиси, а ние наричаме песимистичната менструция с друга дума - реализъм. Но това е пагубно за тийм-а. Какво е казал г-н Донев, то разгражда, то не съгражда. Много малко са нациите, които могат да бъдат реалисти и при тях това не е масово. Но съм забелязал такива тенденции при немци и скандинавци. Ние, източно европейци, не го можем, при нас е бурно недоволство с много мрънкане и оплюване на всичко с изгубване на рационалното. Затова е по- добре да не го правим, а да са насочим към позитивното.
Но има и друго - дал си пример с мотивиран екип, доволни клиенти и т.н., но не винаги това е достатъчно. Щото един екип малко или много си има "физически ограничения". Т.е. ние всички да почнем да бачкаме за БГ, пак няма как да станем "голям фактор в Европа" ако ще да станем и 25 милиона население (камо ли пък фактор в Света). За фактор на Балканите може да се борим, но ние и сега сме някакъв фактор тук.
Може и така да е, но честно казано - не сме пробвали. По- лесно е да се намери извинение, което да оправдае бездейдствието, отколкото да се действа. Немците след WW1 не са имали кой знае каква икономика. WW2 не го броим, на западните немци са им наляли пари.
Малко се пооправят нещата уж в БГ-то. Идват уж некви млади и "дейни" българи (западни възпитаници, ала бала). Е го, не гласувахме само за ГЕРБ като овце. Ама както и ти посочваш какво от това - в източна Европа сме тарикати, мрънкачи, песимисти и т.н., но такава ни е "традицията".За това намразих културата и традицията, щом го осъзнах това.
А иначе пробвали сме (верно не в последно време, но Първо и Второ Българско Царство са пример, но тогава е нямало и "Велики сили"), даже и в по-ново "царско време" сме пробвали и е имало развитие на България въпреки националните катастрофи (а и тогава сме си били "Бай Ганьовци" както ни описва Алеко, но с цар), но предвид, че има развита Европа и "Велики сили", какъв фактор сме били? Какъв фактор можем да станем сега? Никакъв!
А мен като 1-ца, какво ме интересува част от кой екип съм - след като мога да сменя фирмата? 
Да му мислят тея дето градят (или разграждат) екипа. На ниско ниво, едно българско семейство не трябва да го интересува държавата, а само неговото собствено бъдеще.
По тази логика не те интересува и българин ли си, англичанин ли си (никога няма да си точно англичанин, но ще може да се доближиш до brit-like състояние). Няма тийм. Семейството следа основно да се интересува от себе си, но семейството не може да се размножава със себе си и трябва да се намерят с други семейства, за да се размножат. А и, ще цитирам един любимец на Рамбо, когато къщата на съседа гори, ние също може да пострадаме. Та, няма тийм! Да си спомним какво пише народното събрание, както и притчата на Кубрат към синовете му (дали е негова, дали не, няма значение, посланието е от значение).
Това "но семейството не може да се размножава със себе си" не го казвай в щата Алабама, че ще се обидят. Но ок, трябва да си част от общност, но защо тя трябва да е твоят народ, твоят етнос и т.н.? Даже има изследвания, че хора от една "класа" или "професия" могат да са си много по-близки от хора от един народ или етнос. Аз лично бих съчувствал и помогнал много повече на един мангал-програмист, отколкото на некой патриот-бакшиш, селянин от народа, келеш-строител/бачкатор или човек с който немаме нищо общо (освен гражданство, език и култура).
А това пред събранието и притчата на Кубрат са залъгалки. Не че не са верни, просто къде ги видя на практика. А дори и да го видим - и да доживеем "Обединена България" (както я бленуват патреотите), пак тя няма да е фактор спрямо "Великите сили".
П.П. Изобщо, както и Ребата го описа доста детайлно - "Национализмът" е една плоска идея (генетично си по близък с некви съседи по локация, отколкото с "етноса"). И освен ако "благото на една държава" не е самоцел за някого, в големия и отворен свят в който живеем, няма и 1 логична причина защото трябва да му пука за това. Особенно пък на нас програмистите дето може да цъфнем и вържем почти навсякъде (да му мислят тея с 1 език, дето не могат да си сменят държавата, но дори и те могат да емигрират, ако си го поставят за цел).
Бях по- млад...