Ее напоследък кат спрех да вервам на проф. Иво Христов и на полковника съм по-спокоен и по-уравновесен, че и почнах да сънувам.

Тая сутрин сънувах следното:

Отивам да връщам лаптоп в БГ офиса на KPMG, а офиса некъв японски. Сички си събуват обувките пред вратата и влизат в неква зала със шведски маси и на тех седат с лаптопчета и цъкат.

И аз влизам - нема охрана да ме провери, нема нищо и седам. Видех некви познати колеги там. Седнах срещу некъв. Нещо се заговорихме. И му викам:

- Аз два пъти съм работил за тая фирма. За нищо не става!

И идва некъв дет прилича на Тони Сопрано (шефчето на локалния офис) и води с него некъв пенсионер охрана, и сърдит през зъби вика:

- Ти ко праиш тука, бе!? (сигурно ми се нерви, че разправям на служителите, че са ропчета)

И му казах, че връщам лаптоп. И тоя ми вика да излизам веднага - пред вратата на офиса да му дам лаптопа (че забранено за външни хора). А аз се бех събул вътре обувките и му викам:

- Чей си намеря обувките. И май взех обувките на некво служителче, 42-43 номер.

И му връщам лаптопа и му викам:

- Връщам Ви само лаптопа. Чантата си остава за мен.

И он дет ми се пенеше преди 2 минути ме гледа с пренебрежение:

- Притребвала ни е чантата на баба ти!

И се будя после и си мисла - чей бе пич, кога KPMG са били толкоз нагли. Напротив, аз им ходих в 10:30 в офиса, аз скатавах, аз ги излъгах с 30 бона. Ако има некой дет да е боклук - аз съм.

Тва е кат един сън дет сънувам, че съм в ТУ-София и 2 часа се потя на некъв изпит по "Психология", дали ще го взема.

И после се будя и се сещам, че съм преподавател и че изпитите за докторантурата си ги разписвам в нас и само ги предавам в университета. 😏

П.П. Тва със шведските маси, нз, но и в Scale беха некви кутийки, никога не е било толкоз "отворено". А в KPMG даже си беха пичове и си имаха стаички, а ся секи си работи от тех си. Нз кви глупости сънувам.