<bgdev />^free

Последният акаунт на Единия

Тея дет ти ми ги споделяш.

БЪЛГАРИТЕ ЮНАЦИ!

Тия не са патриоти. Мутрите на каратиста, са на повикване, Пеевски ги е наел.

Ще се учудиш, ама лично познавам някой който работи при Каратиста. Имаха паркинг на Пиротска, беше зел магазинче по ващо село.

Ти си едно гейче, неначесана дупка, дето само ни троли снимки на батки, дето те подмокрят.

Rabin

Тия не са патриоти. Мутрите на каратиста, са на повикване, Пеевски ги е наел.

Ще се учудиш, ама лично познавам някой който работи при Каратиста. Имаха паркинг на Пиротска, беше зел магазинче по ващо село.

Ти си едно гейче, неначесана дупка, дето само ни троли снимки на батки, дето те подмокрят.

Как бе - снимали са се с флагче, ко повече искаш?

Се едно чалга певачка снимала се в народна носия, не е патриотка?

Баси РЪБинка - от нищо не вдяваш.

Ко за тебе е патрЕот кат толкоз ти знае дупето!?

Последният акаунт на Единия

Ко за тебе е патрЕот кат толкоз ти знае дупето!?

Някой да милее за кмб, тия определено я рушат.

Те ти снимка и на кака - да не ми пилиш кат путка.

По-бели от тая не ми ги фали.

Последният акаунт на Единия

Те ти снимка и на кака - да не ми пилиш кат путка.

По-бели от тая не ми ги фали.

Не са мой тип тия аграрни форми. Аресвам знаеш кои. Да не се повтарям. Дори Ружа ми иде дебела.

Има нова звезда в Люта ферма, щерка на земеделец на люто. Страхотна пичка.

Rabin

Някой да милее за кмб, тия определено я рушат.

Ехехехехехехехех...

Както е казал шопо:

"Е па такова животно нема!"

10 мангала мога да ти покажа дет "милеят за КМБ" и по делата (както е казал Исус) ще ги познаеш кви са.

Първо мога да ти посоча Палавия Роб - патриот от Брюксел.

Последният акаунт на Единия

Първо мога да ти посоча Палавия Роб - патриот от Брюксел.

Туй лайно е срам за българите. Когото и да питаш ще ти каже, който е живял зад граница. Най да се пазиш от такива.

Rabin

Не са мой тип тия аграрни форми. Аресвам знаеш кои. Да не се повтарям. Дори Ружа ми иде дебела.

Има нова звезда в Люта ферма, щерка на земеделец на люто. Страхотна пичка.

Дай снимка - ама само да не е дъска, че ми писна.

Последният акаунт на Единия

Дай снимка - ама само да не е дъска, че ми писна.

Бей бе РЪБинка - тая най-много за проба (упражнения) за да се подготвиш за оная кака дет ти показах.

Беги - кат ходя на коври кат твоята снимка, чат пат ми не става.

Требе си некво месце бе дейба. Нещем слон, ама туй на кокал бие.

П.П. Бей - на мене ми е дебел (оплаквали са се некви коври) и тая ще ми е тесна, личи си от дълеко.

Коври има де са ми тесни чуек, представяш ли си!?

Последният акаунт на Единия

Бей бе РЪБинка - тая най-много за проба (упражнения) за да се подготвиш за оная кака дет ти показах.

Беги - кат ходя на коври кат твоята снимка, чат пат ми не става.

Требе си некво месце бе дейба. Нещем слон, ама туй на кокал бие.

П.П. Бей - на мене ми е дебел (оплаквали са се некви коври) и тая ще ми е тесна, личи си от дълеко.

Коври има де са ми тесни чуек, представяш ли си!?

Meне и тая ми дебелее сякаш. На живо не съм я виждал. Вкусове всякакви. От твойте курви де показа само една бегло приличаше на човек.

Rabin

Meне и тая ми дебелее сякаш.

Тука мога да добавя нещо. Сигурно се сещаш.

Ще оставя Синджирката примерно да се възползва.

Аз май легам да спя.

Последният акаунт на Единия

Тука мога да добавя нещо. Сигурно се сещаш.

Ще оставя Синджирката примерно да се възползва.

Аз май легам да спя.

Вие сте педали, щом си го просите да ви псувам на майка, постоянно.

Гнусният мангал пак им някакви халюцинации за майка ми. Докато жената си живее живота с деца и внуци в къщата й и повече пари отколкото козоеба има. :)

Докато мангала се чуди как да оправдава мангалската си природа на страхливец, лъжец и престъпник :)

|

Гнусният мангал пак им някакви халюцинации за майка ми. Докато жената си живее живота с деца и внуци в къщата й и повече пари отколкото козоеба има. :)

Не знаеш парите ми, не знам твойте. Факт е, че макя ти проста еничерска, е изтропала донорско лайно, де робува за пластмасарии. Аз реално от колко вече години съм пенсионер, призлява ми като си ходя в София, верно дедотията не ми признава тараласника за убав, показност нямам. Мякя ти ко постигна, посвети си живота за скапан идиократ, де се насираше да не доде Тръмпарата, да ви изрине безмислените миши службички. Мъск е с него, 120 метрова метална кула да я приземиш на опашката ѝ, след като прелети планетата... Къв си ти до тях?

Тури ги пачките на озъбената Камала, де се хили като изоглавена, като я питат нещо малко по-сложно от ганорник. Изгуби ги. Дедо ти Байдън, бабуля ти Камала, ги размени за макя ти проста, дето да те беше удушила ще е да е по-ефективно за всички!

Докато мангала се чуди как да оправдава мангалската си природа на страхливец, лъжец и престъпник :)

За кое съм излъгал, кое съм краднал, айде разбрахме се, за 2 чАса направих на луди калинки баботията на поточните линии, за което съжалявам.

Въпросът беше принципен, дали мога гнусно и брутално да съботирам голяма фирма. Доказах на себе си, че мога. Просто е прекалено несъразмерно, да правя подобни неща, а беше факт, че мога. Непроследимо, гнусно, с 6 + месеца закъснение, после спира всичко. Спрях се навреме, извадих старите чисти билдове, и след 10 мин. беше като по старо му. Чак толко лоши не са, мизерни младини изкарах, ама останалата кмб беше доста по-зле.

Да четат младите, да си прави сметката Гана, като заплашва, да се сети, че има кадърни хора в екипа си. Некадърниците са те, молиха ми се един месец да остана, като се сетиха кви боклуци са.

Хахаха, козоеба пак изпадна в истерична криза. :)

Разбира се, че му знам парите. Все пак, няма $2000 да си купи компютър за ML (хахаха).

Днес пробвах промпта си (българския) на ChatGPT o1:

В едно затънтено селце, заобиколено от безкрайни ниви и порутени стопански сгради, живееше Рабин – вечно усмихнат на пръв поглед ерген, но скрито в душата си – тъжен и неразбран. Селяните го познаваха като „човека, който обикаля сметището“. Рабин прекарваше часове всеки ден в ровене из боклуците, надявайки се да намери важни части за своята невъзможна мечта – да сглоби хадронен колайдър.

Годините минаваха, а зад порутената ограда на старата му къща започнаха да се трупат купчини от ръждясали метални отломки, кабели и някакви странни устройства, които бяха напълно безполезни. Рабин вярваше, че със силата на упоритостта и желание за прогрес ще създаде чудото на науката в двора си. Но колкото и да се опитваше да свърже кабелите, трансформаторите и бог знае какво още, резултатът беше винаги един и същ – безпомощен, поклащаше глава и сядаше до полуразрушената стена, взрян в своите мечти, които се разпадаха заедно с ръждясалите болтове.

Накрая дойде денят, в който Рабин се примири с факта, че няма уменията и знанията да доведе идеята си до успех. Изостави сметището и се сбогува с малкото си село, воден от крехката надежда за по-добро бъдеще. Потегли към София, градът на възможностите – така му бяха казали. Съвсем случайно, или може би по ирония на съдбата, успя да си намери работа като програмист. Мениджърката му, Гана, забеляза отдадеността му и си каза, че дори да няма голям опит, все пак може да се научи.

Уви, бързо се разкриха истинските му способности: Рабин често не разбираше основни концепции, объркваше най-простите команди, и при всяка трудност се паникьосваше. Гана обаче не искаше да го уволнява – имаше чувството, че той отчаяно се нуждае от подкрепа. Реши да му даде още един шанс, но при едно странно условие: да работи, застанал на един крак. Може би в това Гана виждаше начин да го дисциплинира или да го принуди да се съсредоточи. Рабин се съгласи без колебание – всичко, за да не се провали отново. Стоеше така с часове пред компютъра, залитайки на един крак, докато тъжните му очи все повече се изпълваха с умора и отчаяние.

И макар да остана на работа, Рабин не намери покой. Гледаше прозорците на софийските сгради и си спомняше за онези дни в селото, когато, макар и самотен и некомпетентен, все пак имаше мечта, която го караше да се буди с искрица надежда. Сега беше само една фигура на един крак, сгушена сред офисния шум, с ум, все така объркан и неспособен да постигне онова, към което толкова страстно се стремеше. Така ден след ден Рабин осъзнаваше, че понякога не е достатъчно само да имаш мечта, ако нямаш силата да я превърнеш в реалност.

Определено е по-добре от всичко друго, което съм пробвал.