Е тука идва въпросът - кое е първо? Лайното или човекът?

Но не смятам, че трябва да обиждаме лайното на "човек" или човека на "лайно". Трябва да уважаваме тяхното съжителство:

Тъй тъжен сутрин е кенефът,

Нелепо плочките мълчат

Разделят се лайното и човека

И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки

Със другите подобни същества,

Лайното по тръбите тежки,

Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява

Забравил е за своето лайно

Лайното също го забравя

Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна

И може би така е по добре

А може и отново да се срещнат

Там нейде сред лазурното море…

Айде ще ти дам материал за размисъл:

Нищо си му няма на баце, има си лилаво шалче. Радва хората. Не е тотална торба с лайна. Момиченцето просто не е на кеф.

Чудесно, значи едно откровение, хората не са лайна. Ако имаш такива наблюдения това е защото тези около тебе поради някаква причина са такива.

gat3way

Чудесно, значи едно откровение, хората не са лайна. Ако имаш такива наблюдения това е защото тези около тебе поради някаква причина са такива.

Точно тея покрай мен не са такива :) Но всеки може по всяко време да се превърне в лайно - все още не е записано в конституцията, но е факт.