Dani Rangelova Brand strategist Communication Professional | Content and Video Creator | Founder at One mediaBrand strategist Communication Professional | Content and Video Creator | Founder at One media
6 days ago
Казват, че най-тихо става в една връзка, преди партньорите окончателно да се разделят.
Същото се отнася и за работните отношения.
Когато обичаме мястото на което работим, даваме най-доброто от себе си, работим на пълни обороти, горим, борим се за невъзможни понякога каузи, влизаме в спорове за това, кое е най-добро за фирмата или организацията, гневим се, когато не ни оценяват и страдаме, когато се взимат грешни, глупави решения.
Седмици, месеци, година.
В един момент емоциите отстъпват крачка назад, а на тяхно място се настанява разума.
И когато вземем решението да си тръгнем в нас настъпва една особена тишина. Не спорим, не разсъждаваме излишно, не се опитваме да доказваме кое е правилно и кое грешно, приемаме всичко и изпълняваме, защото до раздялата остават няколко седмици.
Преживявала съм това два пъти, преди да си тръгна от места, които много обичах. Дали е неприятно?
Усещането е, че режеш нещо от себе си, колкото повече харесваш работата си, толкова повече те боли от това, че си тръгваш. Но обикновено нямаш избор, защото в ума на някой болен от амбиция човек, ти си заплаха.
Тихо ли си тръгвате от работните места или напускате с гръм и трясък?