Колата е повече от кола за специфична популация рабиняци и всичко това се корени в детството, аз например редях едни табуретки и на най-предната вляво въртях един леген издавайки звуци от вида "бвуууууууу бръм бръм бръм бвуууууу", а после "иииииии" (имитирайки спирачки), една пръчка между двете табуретки като скоростен лост която се врътка. Беше безобразно безгрижно и щастливо усещане за свобода и контрол върху митичен звяр, който ме води докъдето реша, например варна, така де никъде не води, защото табуретките висят в средата на стаята, но усещането е опияняващо за всяко чаве.
Някои хора така им се запечатва в главата това за цял живот, че стават свободолюбиви рабиняшки талибани за цял живот и когато се качат в горублянското съкровище, се чувстват точно като навремето с табуретките. Мракобесните урсули разбира се няма да ги оставят никога на мира и винаги ще им направят сечено с некви данъци, екотакси, осакатени двигатели дето не бръмчат както в детството, синя зона, зелена зона, винетки и камери за средна скорост.