Mariela Neykova
През това лято се осмелих да посетя Аушвиц!
Аушвиц-Биркенау (Auschwitz-Birkenau) е най-големият нацистки концентрационен лагер и център за масово изтребление!Тук е отнет животът на над 1,2 милиона души!
И нали съм любопитна,докато гидът водеше групата към една от бараките в огромния по мащабите си лагер , аз реших да се навра сама ето тук,в тази барака на видеото, която беше самотна и отворена.
Хора,по- смразяващо изживяване в живота си не съм изпитвала! Не мога да го опиша с думи. Влязох и замръзнах,настръхнах,уплаших се,ужасих се,исках да избягам много ,ама много надалеч! Все едно някакво зло ме блъсна челно!
Да! Тук днес няма никой! Но ужасът витае в тишината и тръпки те побиват! Буквално!
Минали са години ,от както на тези нарове са лежали живите скелети на хиляди мъже,жени, деца,измъчени,недохранени,болни от тиф и дизентерия.Потънали в безнадеждност,изгубили вяра!
С по един кат дрехи зиме и лете ,които при смъртта на един затворник са били предавани така непрани,скъсани,оповръщани и с екстременти на новодошлия затворник.
Нямало е вода,водени са били до тоалетна групово два пъти за деня-в общи помещения с дупки ,които после други затворници изгребвали ,къде и с голи ръце и почиствали.
Всичко измислено и направено с една единствена цел- да отнеме човека от теб,да те унижи и да те дехуманизира.
От стригането на косите,до татуирането на номер,обезличаването , отнемането на името и идентичността ти. За да се превърнеш в нищо.
Без вина, без съд, само защото не си от правилната раса!
На всеки от тези нарове ,предназначени за по 4 човека , са се гъчкали един в друг по 10-12 човека.
Една барака,предназначена за 500 затворника често е събирала по 1200 ! Представете си вонята ,като често тези отгоре ,болни от дезинтерия , не са можели да слизат до долу ,за да се изхождат!
Бараките не са имали изолация. През зимата е било изключително студено, а през лятото – непоносимо горещо.
Санитарните условия са били ужасяващи, с минимален достъп до вода-по една кофа за всички в бараката и примитивни латрини (отходни места), което е водило до бързо разпространение на болести и епидемии.
По една ,или две кофи за ходене по нужда в една цяла барака с 1000 човека, която се е заключвала през нощта. Сутрин са преброявали затворниците, колкото са влезли вечерта , толкова трябвало да излязат сутринта- живи или мъртви!
Думата, описваща ежедневието на затворниците там е ГЛАД! Такъв глад,че не е оставала тревичка неизядена наоколо. Дневната дажба е била крайно недостатъчна – обикновено водна супа, малко хляб и заместител на кафе.
Поради липсата на хладилници и система за съхранение на храната,най-често са им давали бульон от обелки на картофи,някаква солена и развалена "храна",която при липсата на питейна вода в лагера, допълнително е измъчвала хората с още по-страшна жажда.
Поради системното недохранване много затворници са се превръщали в живи скелети.
Работният ден е продължавал по 10–11 часа, често включващ тежък физически труд в строителни или индустриални проекти.
Тези, които са ставали твърде слаби за работа, обикновено са били изпращани директно в газовите камери по време на периодичните „селекции“.
При освобождаването на лагера от 230 000 депортирани деца,са били намерени живи едва около 700!
Мога много да разказвам. И го правя чисто човешки,не меря,не съдя. За мен посещението в Лагера на смъртта Аушвиц беше като да се изправя срещу страховете и кошмарите си и да видя с очите си жестоката реалност,днес под формата на музей! Отрезвително е!
Така се запалих по темата за Холокост, която умишлено отбягвах цял живот , заради абсолютната непоносимост да се справя с нея чисто човешки.
Изчетох всичко възможно,изгледах всички документални филми,разкази на оцелелите това зверство, наново си пуснах "Списъкът на Шиндлер" ,"Татуировчикът от Аусшвиц" "Момчето с раираната пижама","Пианистът"-моят фаворит по темата!
Гледах,четох,преживявах и умът ми така и не го побираше.
Посещавала съм Яд Вашем в Ерусалим - мемориалният комплекс в Израел,посветен на 6 милиона избити евреи в Холокоста.
Видях " Залата на имената“, преживях Детският мемориал (в памет на 1,5 милиона убити деца) и Долината на унищожените общности.
Видях мемориала на "Праведници на народите"- Това е специално звание, с което Яд Вашем удостоява неевреи, рискували живота си, за да спасяват евреи по време на войната.
В Алеята на праведниците са почетени и българи, сред които Димитър Пешев и духовниците от Светия синод на Българската православна църква (екзарх Стефан и митрополит Кирил).
Бях по стъпките на зараждането на нацизма в Германия,посещавайки всички музеи в Берлин, посещавала съм Варшавското и Краковското гето,Музея на Шиндлер!
Бях и в Амстердам , в музея на Анне Франк,едно еврейско момиченце,станало известно с дневника си,преведен на 50 езика, в който описва страховете и надеждите си,докато семейството и се крие от нацистите.Намерилае смъртта си в лагера Берген-Белзен ,след като е минала и през Аушвиц!
И не ,не избягвайте тази болезнена тема! Ако имате възможност идете и вижте с очите си ! Това желаят жертвите и техните близки! Поклонете се и помнете! Случило се е веднъж! Може да се случи отново! Светът е крехък!
Границата между жертва и палач е толкова тънка . Човек,на който е дадена власт над други хора бързо се превръща в жесток и безмилостен ,това говорят личните истории на гардове,надзиратели и чиновници от СС.
За мен тази трансформация към загуба на човешкото лице е доста по-любопитна! Историята е документирала изключителна жестокост от страна на повечето хора с власт, като някои се открояват със своя брутален садизъм,изучаван до ден днешен от психолозите.
Илзе Кох: Известна като „Вещицата от Бухенвалд“, тя е съпруга на коменданта на лагера. Обвинявана е в събирането на предмети, направени от татуирана човешка кожа, и в изключително мъчителни наказания на затворници.
Ирма Грезе: Наричана „Хиената от Аушвиц“, тя е една от най-младите и жестоки надзирателки. Грезе е използвала физическо и психологическо насилие, включително насъскване на кучета срещу затворници и произволни разстрели.
Мария Мандъл: Ръководител на женския лагер в Аушвиц-Биркенау.
Тя е пряко отговорна за подбора на затворници за газовите камери и е известна със създаването на женския оркестър, който е трябвало да свири по време на екзекуциите.
Йозеф Менгеле: Макар и лекар, той действа като длъжностно лице в лагера („Ангелът на смъртта“). Неговите псевдонаучни експерименти върху близнаци и деца представляват едни от най-мрачните примери за институционализирана жестокост!
Лагерът Аушвиц е освободен на 27.01.1945 г. от войници на Червената армия.
Останалите нациски лагери са освобождавани както от Червената армия,така и от Британски , Американски и Канадски войници-част от Съюзническата армия.
Когато съветските войски влизат, в главния лагер и подлагерите му откриват около 7 000 оцелели затворници. Повечето от останалите са били изведени по-рано от нацистите в т.нар. „маршове на смъртта“ към вътрешността на Германия.
Поддръжката на Държавния музей Аушвиц-Биркенау днес е комплексна дейност, разпределена между държавни институции, международни фондации и специализирани екипи.
Входът там е безплатен!
Музеят е държавна институция на Полша, подчинена на полското Министерство на културата и националното наследство. То осигурява значителна част от годишния бюджет.
По-голямата част от средствата за дългосрочно опазване и реставрация идват от Фондация „Аушвиц-Биркенау“ (Auschwitz-Birkenau Foundation). Тя управлява „Вечен фонд“, създаден чрез дарения.
Германия е най-големият донор (с над 120 млн. евро), следвана от САЩ, Полша, Австрия, Великобритания и други.
Има и много частни дарители, бизнес организации и индивидуални лица от цял свят.
Преди броени часове, на 27 януари 2026 г., светът отбеляза 81 години от това историческо събитие.
Официално денят е обявен за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста от Общото събрание на ООН!
Да помним и да не забравяме! Поклон!
