Всички ядът праси, дори и в локалните бирбиристански месарници дават, просто казваш, че е за кучето ти.
Не знам на кои точно викате бирбиристанци, но ми навя една история от соца. Едно време, когато нашите работеха на каскадата Белмекен-Сестримо, майка ми беше касиерка в стола. А готвач беше един помак, не му знам името – викаха му "Майстора" и беше реално майстор готвач.
Та понякога го бъзикаха
– А бе Майсторе, ти свинско ядеш ли или не ядеш.
На което той отговаряше:
– А бе, ти готвач видял ли си да не яде нещо?
– Добре де, а в къщи готвиш ли свинско.
С леко съжаление:
– Не, ако готвя, бабата ще ме издаде на ходжата, а той ще ми пили на главата.
В същият стол, когато пишеха на дъската: "Свински кюфтета" или "Свинска пържола" никой от помаците не си взимаше. И затова пишеха "Кюфтета", "Пържола" и тогава всички си взимаха.
Винаги ме е поразявало лицемерието на религиите!