Повод е това
https://softuni.bg/trainings/3292/principles-practices-professionalism
Първо се позачудих какво точно е програмистки мозък, за да видя кои практики биха го поддържали във форма, от последните 15-на години професионално програмиране (да покажем че и ние не сме прости) единствената сериозна практика която ме е поддържала във форма си е умението да не се взима професията насериозно. Инак за пред външните кадри е важно умението да се гледа пренебрежително, с лек но язвителен оттенък, да се говори съчувствено с клиенти и конкуренти като на умствено изостанал или недоразвит, да се споменават технологии и емблематични продукти/фирми с отегчен глас, да се пъшка тихо като израз на нетърпимост към глупостта на събеседника и т.н.
Все пак миналата година успях да науча че има и по-големи професионалисти в тези практики от мен, на сборище в едно министерство с конкуренция, т.е. с колеги в проекта ме отвяха. Там конкурентния колега ме би по всички параграфи - беше по къси гащи и сандали на бос крак, чудесно измачкана риза с огромни потни петна, могъща разрошена брада и сериозно количество коса привидно с опит за връзване на опашка. Беше зашеметяващо да гледаш как при мнение от некад..., т.е. не от него той вдигаше драматично поглед, хващаше глава с ръце така че да се види колко мъжествено се е препотил, след това с тихо изпъшкване опираше ръце в масата с притворен поглед и неразбираемо мърморене. Възцаряваше се неспокойна и притеснена тишина за около две минути, следваше нова примирена въздишка, очите се потъркваха с мюслимски жест и след трето пъшкане се възвестяваше че може би има професионална алтернатива на казуса.
На този фон моето професионално мнение изглеждаше жалко и някак си недоносено, даже веднъж като се опитах да коригирам колегата за абсолютната тъпотия която изръси наоколо се чу недоволно мърморене от министерския планктон. А и колежка програмист от това министерство ми прошепна възхитено в ухото - "Виждаш ли го, тоя е правил ... !!!" с ясно изразен овлажняване в гласа.
Взех си бележка и за пореден път се убедих какъв професионализъм блика на талази в Родината. Нужно е само да се търси, култивира и боготвори, за да пребъде.