0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ...13 14 15 16 17 18 19
Хахахаха, малоумния козоеб си въобразява, че навсякъде е като в мизерните фирмички, които го назначават.
Аз досега не съм работил в никакви фирми, които да имат скрум или какъвто и да е стандартизиран уъркфлоу.
Ще се окажеш и ти, обелски таласъм!
Половината фирми ги обиколих, в другата имам познати. Ганорникът е метастазирал в терминална фаза. Да ти се отще да работиш.
Абе да ти кажа има донякъде резон да се вкара ритъм с един дейли стендъп и уъркфлоу.
За да има качествен продукт или система трябва да има проследимост кое, кога и защо е променено или направено. Т.е. в гит комит месиджа трябва да има връзка към номера на задачата по която е работено. В тази задача (да речем в Жира) трябва да се съдържат всички коментари и връзки към документи и обратна връзка към всички комити в сорса. В документите пък трябва да има връзка към задачите в Жира т.е. пълна двупосочна проследимост между промените в сорса и вътрешните документи с които се организира работата. Това трябва да е лесно и да не губи време на програмистите за да го поддържат. Затова и комитите трябва да са изолирани и да оправят един проблем - те така са и по лесни за ревю.
По миналата година помагах за малко на стартъпа с 3Д скенера, че пак го бяха закъсали и сменили всички програмисти да вкарах малко ред на новите. Правихме срещите в гугле талкс с включен воис рекогнишън. Текста от срещата го експортвах в Конфлуенс. От там като сме коментирали, че трябва да се направи нещо го маркирам с мишката и казвам да се отвори нов таск или ако сме коментирали нещо по вече съществуващ да се направи връзка към него. След това разпределях кой програмист какво да прави. Само, че това си е работа да се поддържа а на мен целта ми беше да ги науча сами да я правят ама момчетата бяха прекалено зелени за да осъзнаят смисъла и ползата на такава организация.
Мога още много да пиша по темата ама едва ли ще ти е интересно ако си си фен на неформалния воркфлов.
По принцип съм съгласен, но аз правя research и затова такива неща не са важни за екипа ми. Структура определено трябва да има, но за другите, не за мен ;)
как се живее с 10лв на ден в америка ? 
то само данъка на една нормална къща е толкова
Абе няма значение дали правиш R или D - все е част от R&D - и трябва да си има проследимост кога какво и защо е правено. Ако не ти го изискват не е края на света но определено е хубаво да имаш един добре организиран и дисциплиниран човек в екипа който да записва важните неща. Като гледам ИИ сигурно ще се справи с тази задача и може да не се налага да го прави човек в обозримото бъдеще. Аз съм доста разпиляна ама много обичам да има някой подреден около мен да бачкаме заедно и като му потрябва нещо той да го е направил
Значи е прав Реба - ебал те е един стадион хора и от първа ръка знаеш - няма читави мъжове :)
Това са ми наблюденията, и не е само до мен. Гани има за всички.
В магазинска среда организацията на бачкането е свръхкритична.
Забавното е че съм мислил доста по въпроса и друго освен трол-фейс физиономия от Мада Нейча с мазен кукиш - 'мисли, мисли Лампионка, как и да го мислиш се си преебан, хихихихх', не можах да измисля :)
Виждал съм екипи с формална организация - пълен провал, виждал съм екипи без формална организация - пълен провал.
Ай ся де :)
Засега се утешавам с вица за митничаря дето като отишъл в чистилището и го питал там който ги пита тея неща къде иска - в рая или в ада и оня рекъл - НА БАРИЕРАТА, НА БАРИЕРАТА!
За щастие в моя магазин сме баш управителката която е изключително свободна от сякви формалности душа, дори ги презира и аз - дясната и ръка, брутал оцеде персонаж, та караме НА БАРИЕРАТА :)
А случайно не се ли сещаш че можеш да наблюдаваш САМО от височина на която си СПОСОБЕН да се качиш :)
Имам щастието или нещастието болшинството клиенти с които съм работил в БГ да са баш супермаркети и волю-неволю да ги изслушвам собствениците им как ми обясняват колко уникална е организацията и проблемите които трябва моя софтуер да реши при тях. Общо взето след десетия няма нищо ново под слънцето. Ама докато не го изслушаш магазинера ти няма доверие, че си му разбрал болката и ще я решиш. Затова търпеливо слушаш, кимаш с глава и вметваш по някой насочващ въпроса ако много се отнесе. Това ти говоря още преди 2000-та. Направихме първия или втория софтуер в БГ с баркод скенер за автоматизация на магазин - ползвахме касовите апарати като фискални принтери. То тогава още нямаше фискални принтери. Сещай се преди колко години е било това. Та веднага си проличаваше кой си разбира от работата и кой не. Повечето малки магазини неусетно си изяждаха оборотния капитал защото на патрона всеки ден му трябват пари и си дърпа от касата. После псува що нямал оборот. Що не можел да си зареди наново магазина. Ама то наем. Ама то заплати. Абе и търговията не е за всеки.
Т.е. е нормално половината ден да скумувам (без преувеличение), от втория ден да ми пилят да им оправям една камара техни бъгове, документация и въвеждащ колега нямам, и путка засмяна от НБУ, направила поточна линия. Дават зор за страх...
Край колайдера съм 10 пъти по-щастлив, въпреки тоталната изолация и мизерия. Мизерия с парите де, инак в градината винаги има нещо истинско за ядене, дори хляба си пека аз. Много мразя да оправям чужди бакии, особено на некадърници.
Клети заплатажийчета сте сички тука без изключение, ама инак от височина гледали. В голямата схема на чорбаджията, ти си РАЗХОД. Нещо като загуби. Ако намери начин и без пари ще те юрка. По соца беше така. Изобщо не го интересува кариерното ти развитие, уважение и смисъл. Ти си вредител. Би се отървал от теб при първа сгода, и ще се напие от кеф!
В предприемачество е точно обратното - ти си доброто в бизнеса, не плъх.
В завода научих нещо много интересно. Интуитивно имаме проверките за качество, за нещо добро.
По стандарт трябва да са на минимум, щото не дава принадена стойност, само взема такава. В идеалния случай трябва да няма проверки.
Ваща работа същата.
Затуй мечтаят за ИИ, да поеме ваща необходимост, и да ви изрита начело с менижърката по кариерно развитие.
Акционерът дето не знаа на кой континент ти е мизерния офис, има повече власт от тебе.
Колкото офис - менижърката има власт, толкоз и ти. С разликата, че тя може да прави свирки, ти не, поне в хетеро екип.
Някога си им викахме секретарка, и бакалин, на такива като вазе. Туриха ви купешки имена на баджа, порасте ви работата.
По-зле от роби, пътуването до работа и времето за което, е безплатно за тях. А реално го правиш ЗА тях. Робът не е пътувал по 2 часа секи ден, и не са го притискали да носи бяла риза.
Това е така обаче след като отказах управителска позиция сепак Шефа ми направи заплатата управителска с ясното съзнание че и без тоя великодушен жест ще си бачкам като машина (никога не мрънкам за кинти и повишение), защо му е да го прави ако беше рационален?
Хората сме ирационални Рабинка, неразбирането на тая проста концепция те прави циврещ Рабиняк вместо доволно пърдящ нерез :)
Ако допуснем, че е вярно - щото да не му избягаш.
Под 1% са шефовете, дето мислят доброто на робите си.
Те го, показах ти неска, 800 лева за пълен раб. ден кодер в СФ, и 2000 за хипер опитен фронтендър.
Никъв управител си, просто приемаш стока и пишеш фактури.
Дори не решаваш къв сапун да има в кенефа. Всичко рано или късно писва, дори жена ти, ако и да сте били влюбени гугутки. Въпрос на време е да му изчезнеш за 100 лева повече. Един ден ще се усетиш, че "мениджър" на твойта позиция си е 100% негър писар.
Такова бях в казармата. Писар. Не съм се правил на офицер.
Е начи съм тарикат - никъв управител пък с управителска заплата :)
А, че мене бакалин ми харесва бе, една дума е. Ако не можеш с една дума да опишеш кво бачкаш начи си педерас, бакалин е идеално :)
СТАРАТЕЛЕН бакалин Рабинка. И Шефа оценява това.
В някоя друга беседа ще се съсредоточим как става така че някои хора сме нечестни късметлии и все уцелваме читави шефове а други сте Рабиняци дето безотказно вадят квадратен от чувал с путки :)
0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ...13 14 15 16 17 18 19