Blagoslav Mihaylov
·
Единственият РЕАЛЕН икономически аргумент против еврозоната е, че създаването на монетарен съюз, без да се създаде и фискален съюз, води до дисбаланси. Но истината е, че в Европа има някаква форма на фискален съюз и в момента повече от всякога Европа върви към фискална интеграция. По-надолу ще обясня защо. Затова, противно на пропагандата, еврозоната всъщност е по-стабилна от всякога.
Първо трябва да разберем какъв е реалният аргумент. Разбира се никой не ти говори за реалните аргументи за и против, защото те са по-сложни и не се побират лесно в популистки лозунги. Все пак, нека се опитам да обясня основния аргумент срещу еврото, за да мога да го оборя.
Разберете го така. При нормални условия валутният курс е това, което балансира търговските дисбаланси между държавите. Например, ако една държава (с изключение на хегемона САЩ) има много висок търговски дефицит, курсът на нейната валута ще падне, това ще направи нейната продукция по-конкурентна и съответно износът ѝ ще расте. По този начин търговският дефицит намалява. Така нещата клонят към някакво равновесно състояние.
Ако много държави използват една и съща валута, тогава при тях няма как да се случи такова балансиране и затова в един валутен съюз се появяват държави, които трупат излишъци (като Германия) и държави, които трупат дефицити (Южна Европа). То не е защото германците са много работливи, а пък италианците, гърците и испанците мързеливи. Причините са по-скоро структурни.
Това не би било проблем, ако ЕС беше една държава. Все пак никой не се притеснява за търговския дефицит на Враца (примерно), спрямо София. Всички сме една държава и сме тясно интегрирани на национално ниво. Тоест трансферите от правителството би трябвало да компенсират всички търговски дефицити.
Например, един пенсионер във Враца ще взима своята пенсия, независимо как се справя икономиката на Враца, защото тя не се плаща от общината, а от националния фонд ДОО. С две думи фактът, че огромни пари се преразпределят на национално ниво компенсира всички провинциални дисбаланси. И затова не е проблем, че Враца и София са заедно в левозоната.
Същото важи и в Америка. Между отделните щати съществуват огромни дисбаланси. Нo федералното правителство преразпределя огромни суми между тях и затова не е проблем да бъдат заедно в доларовата зона. Дисбалансите биват компенсирани на федерално ниво и затова няма нужда да бъдат компенсирани чрез девалвация на валутния курс на една щатска валута спрямо друга.
Европейският съюз още не е на това ниво. Да, пари се преразпределят и европейски бюджет има, но той е относително миниатюрен (1% от БВП на ЕС). Затова България, като най-бедната държава получава толкова много пари, спрямо вноската ни в ЕС. Така имаме някакъв процес на конвергенция, но бавен.
Какво би означавало фискален съюз? Би означавало например да имаме общоевропейски дълг. От 2021 такъв вече има, тоест ЕС се е превърнал в субект, който емитира свой собствен дълг. За да не бъде всеки за себе си по време на криза, означава също да има механизъм за взаимопомощ към закъсали държави членки. Такъв беше създаден след гръцката криза (Европейския механизъм за стабилност).
Трябва да има мащабни програми на европейско ниво. Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е нещо такова, който също е финансиран с европейски облигации. Мисля, че по всички критерии може да се каже, че Европа бавно, но славно върви към фискален съюз и всъщност днес криза в еврозоната е много по-малко вероятна, отколкото беше през 2008-ма.
Какви са следващите стъпки? Две неща - обща данъчна политика и обща социална система. Те биха превърнали ЕС в истински фискален съюз. Например, може да се наложи общоевропейски корпоративен данък, който да финансира федерална Европа. Така Ирландия повече няма да бъде проводник на американска корупция.
Представете си също някой ден да имаме обща пенсионна система, общ фонд за безработица, обща здравна система, за да може всеки европейски гражданин да ползва качествени здравни грижи, независимо къде се намира.
Аз като ляв човек, моят мокър сън е безусловен базов доход на европейско ниво. Вместо това сега получаваме превъоръжаване, но такъв е историческият момент. Ще дойде момент и за друго.