Поздрав с едно стихотворение! Аз съм българче! Не мога, без ракия да живея. Искам да съм като Ботев, но да пиша не умея. Аз съм българче свободно, над закона аз живея. Всичко българско и родно ще продам, ако успея. Аз съм българче и расна, в дни на преход, в мътно време. Син съм на земя прекрасна: „Хайде да я окрадеме!” Аз съм българче и зная - таз земя е най-прекрасна, Имам ли пари и връзки в обществото ще израстна. Аз съм българче обичам, наште планини зелени Във боклук да се зария - първа радост е за мене. Аз съм българче и силна майка мене е родила; Ям лекарства и ваксини - ще живея сто години.
Последният