Какво е да вярваш на руската пропаганда?
2014. Живееш някъде в Луганска област, да речем в Алчевск. Отвсякъде слушаш, че новата власт в Киев ще забрани да се говори на руски език, ще направят децата ти гееве, ще направят живота ти кошмар.
Почти всички, които познаваш започват да говорят за това, само няколко преподавателя в университета с които си запазил контакт и двама инженери от металургичния комбинат казват, че това са глупости. Сякаш спонтанно хората създават комитети, струпват се на площадите, общинският съвет взема решение за отделяне от новата незаконна власт в Киев.
Има един известен ентусиазъм, създават се въоръжени отряди, участват доста от свестните хора, които познаваш. Ще направим местно самоуправление, което няма да служи на олигархията, ще прекрати корупцията и ще има справедливост в съда. Разбираш обаче, че много хора напускат града и заминават на някъде, май към контролираните от правителството в Киев територии. Двамата инженери и преподавателите от техническия също са заминали. За един от тях чуваш, че му се случило нещо лошо, преди да замине ли, по пътя ли, не разбра.
Създава се Народна република на територията на бившата Луганска област, свиква се референдум за отделяне от Украйна. Започва да се институционализира местна власт. Свестните хора станали активисти на руската пролет изчезват от обществените позиции. По правило са заети от мутри, хора познати от криминалния контингент и сътрудници на службите от съветско време.
Обаче разбираш, че правителството напредва срещу Народната република, много потискаща ситуация. Разказват, че фашистки батальони измъчват руснаците, а у дома вилнеят мутрите. Цари пълно беззаконие, разграбват се домове и автомобили, отряди на въоръжени младежи практически се разпореждат както намерят за добре.
След няколко месеца операцията на правителството в Киев спира, Путин се е разбрал с Меркел и Оланд да се прекратят военните действия. Най-после, сега ще се оправят нещата.
Нищо не се оправя. Властта у дома е проста и безидейна. Никой не смее да прави бизнес, няма никакви гаранции за сигурността и собствеността. Парите и стоките изчезват,започват някакви социални програми, които в голямата си част се заграбват от криминалните оказали се на власт. Половината предприятия не работят, останалите плащат малко и отвреме навреме.
Никъде не може да се пътува. В Русия не те пускат руснаците, в Европа като видят адреса също няма да те пуснат. Няма международни полети. Не може и да се ходи до Украйна, защото има блок постове и фронтова линия. Практически ставаш крепостен в Алчевск и околността. Настъпва пълна депресия и безизходица.
Най-после Путин признава Народната република за законна държава, май ще се пооправят нещата.
Оооп, лошо. Започва Специална военна операция. За руснаците може да е специална, но за Народната република е война. Започва тотална мобилизация. Криеш се вкъщи, защото ловят мъжете по улиците като животни.
И теб те хванаха. Трябваше да излезеш до магазина защото жена ти е болна, а не смееш да пуснеш сина ти навън. За някакво пилешко месце за супа, в аптеките няма нищо и пари няма. На излизане от магазина не разбра как се оказа в товарен бус с други изплашени клетници.
Няма военно обучение. Няма и защитно оборудване. Дадоха някаква каска от Втората световна, зелена куртка, чиито ръкави стигат до лактите, липсват половината копчета, панталонът е протрит, а обувките освен големи са и скъсани. Ръждясъл калашник и десет патрона.
Сега си на фронта, в Харковска област. Руските офицери изпращат мобилизираните от народните републики напред, за да виждат откъде украинците ги унищожават. После предават координатите на артилерията и после пак изпращат напред. От 200 човека рота останахме 40.
Чувам, че у дома пак имало референдум, но този път минавали по домовете. У нас така и никой не е дошъл.
Попълниха ротата с мобилизирани руснаци. Повечето са селски момчета с празни погледи. Има и скитници и хора от приюти. В народните републики свършиха мъжете и сега са подкарали руснаците.
Живеем ужасно, дали сме живи или мъртви не знаем. А всичко започна с това, че новата власт в Киев щеше ни забрани да говорим руски и щеше да влоши живота ни.
