окей нека е. мисълта ми е друга - че самите понятия "държавно" и "частно", явяващи се есенцията на либертарианската религия, са илюзорни. ако собственик на ресторант сложи табела "забранено за кучета" либертарианците са окей - негов ресторант, негови си правила. когато обаче маслото каже "забранено за коли" либертарианците квичат, защото маслото се явява "държавното" - софия не е частна собственост, как ще ми забранява той да си ползвам моята лична кола. само че решението "без кучета" може също да е взето от наемен мениджър на акционерно дружество,което прави казуса напълно еднакъв със без коли в софия, но въпреки това за либертарианеца това пак си остава "частно" , докато маслото е "държавно" и не е в правото си просто защото е държавно.