Търсене | (Default) Light mobile MoLight NoCSS Urban Sunrise Wasp | Регистрация Вход
Теми | Категории | |
Теми Отговор
Победилият пролетариат
Знам, че „Победилият пролетариат“ не е най-доброто възможно заглавие за нашите нужди. „Либералният лайномет“ е къде, къде по-добро! Това словосъчетание изпусна преди десетина дни в публичното пространство Ваня Григорова, от което либералният лайномет изригна още по-мощен. Сега да не вземете да си помислите, че съм тръгнал да защитавам или оправдавам Ваня Григорова. Тя е всичко това, което аз не съм – и като бекграунд, и като област на компетентност и най-вече като мироглед, защото ако тя е Анжела Дейвис, аз съм Николас Гомес Давила; ако тя е Чапаев, аз съм барон Врангел. И все пак нейният “либерален лайномет” е термин, който ще пребъде – толкова точно и на място е казано. И откъде се взеха тези толкова хлевоусти, толкова зли и мразещи хора? Имало ли го е преди този “либерален лайномет”, кой е този победил пролетариат, какъв се явява и накъде е тръгнал. На латински proletarius буквално означава “такъв, който произвежда потомство” (според речника на Дворецки), но се използва за “простонароден”. Тоест това, грубо казано, е биомасата, материалната долница. Според класификацията на Сервий Тулий пролетарият е римски гражданин, който не притежава имущество и не плаща данъци, но е юридически свободен. Безполезен гражданин, но все пак гражданин, а не роб или варварин. В нови времена и особено в марксизма пролетариатът е работническата класа, която произвежда принадена стойност, без да има собственост върху средствата за производство. Пролетариатът все пак е обществена класа, способна да участва в политиката, за разлика от лумпен-пролетариата, който е напълно декласиран и отхвърлен от всички останали класи. “Лумпен-пролетариат” е термин, въведен от самия Кал Маркс и в превод от немски означава дрипав, парцалив пролетариат. Това са най-бедните слоеве, слоеве затъпели от бедност и изгубили човешки образ. Кои са обаче тези хора по времето на Маркс? Това са безимотни или малоимотни селяни, напуснали селото поради невъзможност да се изхранват там, и дошли в града, за да продадат последното, което им е останало – работната си сила. От своя страна набиращата сили индустрия охотно ги поглъща. И така градовете, онези еснафски средновековни крепости, се отварят и започват да се пълнят с лумпени. При определянето на различните видове хора Маркс не стига по-далеч от собствеността, защото е материалист. За него лумпенът е попаднал в жестокия град селянин, който е останал без собственост на село – нищо повече. Всъщност, напускайки родното село, лумпенът е загубил много повече от кравата и каруцата си. Лумпенът е загубил човешкия си облик, всички онези неща, които са съставлявали и определяли личността му. И сега е гол звяр, самотно захвърлен в градската джунгла, податлив на всички изкушения на злото. Затова нека доразвием Маркс, като разширим определението му и кажем, че лумпенът е всеки човек, който, принуден от икономическата ситуация, къса корените си и отхвърля досегашната си самоличност, за да приеме нова, която сам себе си иска да убеди, че е по-хубава от старата. За разлика от Марксовите лумпени на 19 век, тези от 21 емигрират в други страни, където обикновено почистват тоалетни, мият чинии в заведенията или помагат в събирането на селскостопанската реколта. Има и още една голяма разлика: лумпените на 21 век вече не са бедни. Затова ги наричаме “победилия пролетариат”. Но твърдим, че по природа те продължават да бъдат лумпени – хора със скъсани корени и изгубена самоличност, отчаяно търсещи да я заместят с нещо. А модерният глобален свят предлага много фалшиви заместители на човешката самоличност. Но да оставим гурбетчиите, за тях може да се говори много. Те със сигурност не са онези “изтичащи мозъци”, за които хленчат медиите. Не са онези “изтекли мозъци”, които, след като окончателно се провалят в чужбина, гордо се връщат да положат своя “опит” и своята “гениалност” пред олтара на отечеството. Да ги оставим и да не говорим за тях. Много от днешните лумпени продължават да се стичат към големите градове на родината си и особено към нейната столица. Те вече търсят не само материална сигурност, но и “престижни” развлечения. Развлечението е превърнато в основна ценност. То е естествено, неотменимо човешко право. Днешният победил пролетарий вече не е беден, напротив – може да се каже, че е твърде прилично материално осигурен, макар на практика все още да не притежава нищо. Достатъчно е да се хване някъде на работа, а в големите градове и особено в столицата непрекъснато никнат нови офиси и жадно поглъщат пристигащия от провинцията лумпениат. Достатъчно е човек да сключи трудов договор и банките веднага му отпускат кредити – жилища, нови автомобили, почивки в чужбина. Без да обръщат внимание на това, че са се превърнали в собственост на банките почти до края на живота си, новите лумпени започват да развиват една специфична надменност. Започват да мислят себе си за най-умните и най-красивите. Загубили автентичната си самоличност (поради което са и лумпени), те попиват всички извратени идеи на модерния глобализиран и либерален (в лошия смисъл на думата) свят. Започват да се усещат по-висши от останалите, едва ли не нов биологичен вид, ново еволюционно стъпало. Най-новата история от последния може би не повече от век показва, че ситият пролетариат е по-лош от гладния. Гладният е по-жесток, по-брутален, но ситият е по-арогантен, егоистичен и отвратителен. Гладният се стремеше към нещо, което ситият вече е постигнал и няма пред себе си друго предизвикателство, друга цел, освен да си смени пола или нещо друго от този род. Но страхът от изгубените корени остава и новият лумпен търси да се колективизира със себеподобните си, за да оцелява дружно с тях. И така се ражда една нагла градска тълпа, погълнала и смазала доскорошните индивиди. Кое е първото, което прави пролетариатът, след като победи? Да се огледа в собствеността на хората. Но дали само от лакомия или и от класов страх? Защото собствеността е свобода, а свободата е враг на тоталитарното общество. Понякога тоталитарната власт не отнема собствеността на хората, за да я придобие за себе си, а просто за да ги лиши тях от нея. Още в Евангелието собствеността е свързана със свободата. Апостолите, дори и тези, които са “неуки рибари” имат собственост (кораби, които изоставят). Христос говори на хората със собственост, с имот, а не на безимотните, защото да се откажеш от собствеността е проява на висша форма на свобода, но не можеш да се откажеш, не можеш да жертваш нещо, което нямаш. Казано е: “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния”, но не е казано: “Ако нямаш риза, иди да си вземеш насила от ближния, който има две”. Първото е дясно, второто е ляво. Толкова е просто! Победилият пролетариат рано или късно създава тоталитарна държава. Днес е още по-лесно, защото цялата ни цивилизация върви към установяването на нещо като глобална тоталитарна държава. Когато вземе властта, новият лумпен най-напред вдига данъците, измисля нови глоби и такси, прави хората зависими от банките – днес всеки човек, разчитащ на кредитни и дебитни карти, може да бъде занулен във всеки един момент. И той го знае. Знае го и се гърчи, трепери, подмазва се, през ум не му минава идеята за някакво опозиционно действие. Лумпенът лумпенизира и нормалния човек, заличавайки автентичната му самоличност. Сами по себе си, взети по отделно, хората не са лоши, но сякаш са хвърлени да плуват в някакъв гъст зъл бульон. И този бульон е жив, и този бульон е личностен, и се стреми да превърне Божия образ в карикатура. И какво ще правим сега? – ще попитате с изпотени чела. Спокойно, това се е случвало, случва се и ще се случва – лумпени да вземат властта и да рестартират обществото, барабар с културата му, трупана през векове. Какви са били преди 2000 години германците и французите, които сега са черешката на сладоледа? Диваци. Какви бяха онези, които съсипаха аристокрацията преди 200 години? Дрипльовци. После станаха “дискретния чар на буржоазията” и днес по-големи аристократи от тях няма. Нашата цивилизация е варварска, лумпенска. Построена е от варвари, които са били принудени да се цивилизоват – себе си и децата си. Нима днешната червена аристокрация допреди две поколения не беше тълпа изгладнели и кални овчари, промъкнали се в историята след ариергарда на победоносното червена армия? Така че и днешните лумпени, днешните лайномети, ще се цивилизоват. И тъкмо ще го сторят и ще се погледнат самовлюбено в огледалото, когато ще дойдат нови лумпени и нови лайномети да ги пометат. Ролите са едни и същи, сменят се само актьорите, които ги изпълняват. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Знам, че „Победилият пролетариат“ не е най-доброто възможно заглавие за нашите нужди. „Либералният лайномет“ е къде, къде по-добро! Това словосъчетание изпусна преди десетина дни в публичното пространство Ваня Григорова, от което либералният лайномет изригна още по-мощен. Сега да не вземете да си помислите, че съм тръгнал да защитавам или оправдавам Ваня Григорова. Тя е всичко това, което аз не съм – и като бекграунд, и като област на компетентност и най-вече като мироглед, защото ако тя е Анжела Дейвис, аз съм Николас Гомес Давила; ако тя е Чапаев, аз съм барон Врангел. И все пак нейният “либерален лайномет” е термин, който ще пребъде – толкова точно и на място е казано. И откъде се взеха тези толкова хлевоусти, толкова зли и мразещи хора? Имало ли го е преди този “либерален лайномет”, кой е този победил пролетариат, какъв се явява и накъде е тръгнал.
На латински proletarius буквално означава “такъв, който произвежда потомство” (според речника на Дворецки), но се използва за “простонароден”. Тоест това, грубо казано, е биомасата, материалната долница. Според класификацията на Сервий Тулий пролетарият е римски гражданин, който не притежава имущество и не плаща данъци, но е юридически свободен. Безполезен гражданин, но все пак гражданин, а не роб или варварин.
В нови времена и особено в марксизма пролетариатът е работническата класа, която произвежда принадена стойност, без да има собственост върху средствата за производство. Пролетариатът все пак е обществена класа, способна да участва в политиката, за разлика от лумпен-пролетариата, който е напълно декласиран и отхвърлен от всички останали класи. “Лумпен-пролетариат” е термин, въведен от самия Кал Маркс и в превод от немски означава дрипав, парцалив пролетариат. Това са най-бедните слоеве, слоеве затъпели от бедност и изгубили човешки образ. Кои са обаче тези хора по времето на Маркс? Това са безимотни или малоимотни селяни, напуснали селото поради невъзможност да се изхранват там, и дошли в града, за да продадат последното, което им е останало – работната си сила. От своя страна набиращата сили индустрия охотно ги поглъща. И така градовете, онези еснафски средновековни крепости, се отварят и започват да се пълнят с лумпени.
При определянето на различните видове хора Маркс не стига по-далеч от собствеността, защото е материалист. За него лумпенът е попаднал в жестокия град селянин, който е останал без собственост на село – нищо повече. Всъщност, напускайки родното село, лумпенът е загубил много повече от кравата и каруцата си. Лумпенът е загубил човешкия си облик, всички онези неща, които са съставлявали и определяли личността му. И сега е гол звяр, самотно захвърлен в градската джунгла, податлив на всички изкушения на злото.
Затова нека доразвием Маркс, като разширим определението му и кажем, че лумпенът е всеки човек, който, принуден от икономическата ситуация, къса корените си и отхвърля досегашната си самоличност, за да приеме нова, която сам себе си иска да убеди, че е по-хубава от старата.
За разлика от Марксовите лумпени на 19 век, тези от 21 емигрират в други страни, където обикновено почистват тоалетни, мият чинии в заведенията или помагат в събирането на селскостопанската реколта. Има и още една голяма разлика: лумпените на 21 век вече не са бедни. Затова ги наричаме “победилия пролетариат”. Но твърдим, че по природа те продължават да бъдат лумпени – хора със скъсани корени и изгубена самоличност, отчаяно търсещи да я заместят с нещо. А модерният глобален свят предлага много фалшиви заместители на човешката самоличност.
Но да оставим гурбетчиите, за тях може да се говори много. Те със сигурност не са онези “изтичащи мозъци”, за които хленчат медиите. Не са онези “изтекли мозъци”, които, след като окончателно се провалят в чужбина, гордо се връщат да положат своя “опит” и своята “гениалност” пред олтара на отечеството. Да ги оставим и да не говорим за тях.
Много от днешните лумпени продължават да се стичат към големите градове на родината си и особено към нейната столица. Те вече търсят не само материална сигурност, но и “престижни” развлечения. Развлечението е превърнато в основна ценност. То е естествено, неотменимо човешко право.
Днешният победил пролетарий вече не е беден, напротив – може да се каже, че е твърде прилично материално осигурен, макар на практика все още да не притежава нищо. Достатъчно е да се хване някъде на работа, а в големите градове и особено в столицата непрекъснато никнат нови офиси и жадно поглъщат пристигащия от провинцията лумпениат. Достатъчно е човек да сключи трудов договор и банките веднага му отпускат кредити – жилища, нови автомобили, почивки в чужбина. Без да обръщат внимание на това, че са се превърнали в собственост на банките почти до края на живота си, новите лумпени започват да развиват една специфична надменност. Започват да мислят себе си за най-умните и най-красивите. Загубили автентичната си самоличност (поради което са и лумпени), те попиват всички извратени идеи на модерния глобализиран и либерален (в лошия смисъл на думата) свят. Започват да се усещат по-висши от останалите, едва ли не нов биологичен вид, ново еволюционно стъпало.
Най-новата история от последния може би не повече от век показва, че ситият пролетариат е по-лош от гладния. Гладният е по-жесток, по-брутален, но ситият е по-арогантен, егоистичен и отвратителен. Гладният се стремеше към нещо, което ситият вече е постигнал и няма пред себе си друго предизвикателство, друга цел, освен да си смени пола или нещо друго от този род. Но страхът от изгубените корени остава и новият лумпен търси да се колективизира със себеподобните си, за да оцелява дружно с тях. И така се ражда една нагла градска тълпа, погълнала и смазала доскорошните индивиди.
Кое е първото, което прави пролетариатът, след като победи? Да се огледа в собствеността на хората. Но дали само от лакомия или и от класов страх? Защото собствеността е свобода, а свободата е враг на тоталитарното общество. Понякога тоталитарната власт не отнема собствеността на хората, за да я придобие за себе си, а просто за да ги лиши тях от нея.
Още в Евангелието собствеността е свързана със свободата. Апостолите, дори и тези, които са “неуки рибари” имат собственост (кораби, които изоставят). Христос говори на хората със собственост, с имот, а не на безимотните, защото да се откажеш от собствеността е проява на висша форма на свобода, но не можеш да се откажеш, не можеш да жертваш нещо, което нямаш. Казано е: “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния”, но не е казано: “Ако нямаш риза, иди да си вземеш насила от ближния, който има две”. Първото е дясно, второто е ляво. Толкова е просто!
Победилият пролетариат рано или късно създава тоталитарна държава. Днес е още по-лесно, защото цялата ни цивилизация върви към установяването на нещо като глобална тоталитарна държава.
Когато вземе властта, новият лумпен най-напред вдига данъците, измисля нови глоби и такси, прави хората зависими от банките – днес всеки човек, разчитащ на кредитни и дебитни карти, може да бъде занулен във всеки един момент. И той го знае. Знае го и се гърчи, трепери, подмазва се, през ум не му минава идеята за някакво опозиционно действие. Лумпенът лумпенизира и нормалния човек, заличавайки автентичната му самоличност. Сами по себе си, взети по отделно, хората не са лоши, но сякаш са хвърлени да плуват в някакъв гъст зъл бульон. И този бульон е жив, и този бульон е личностен, и се стреми да превърне Божия образ в карикатура.
И какво ще правим сега? – ще попитате с изпотени чела. Спокойно, това се е случвало, случва се и ще се случва – лумпени да вземат властта и да рестартират обществото, барабар с културата му, трупана през векове. Какви са били преди 2000 години германците и французите, които сега са черешката на сладоледа? Диваци. Какви бяха онези, които съсипаха аристокрацията преди 200 години? Дрипльовци. После станаха “дискретния чар на буржоазията” и днес по-големи аристократи от тях няма. Нашата цивилизация е варварска, лумпенска. Построена е от варвари, които са били принудени да се цивилизоват – себе си и децата си. Нима днешната червена аристокрация допреди две поколения не беше тълпа изгладнели и кални овчари, промъкнали се в историята след ариергарда на победоносното червена армия?
Така че и днешните лумпени, днешните лайномети, ще се цивилизоват. И тъкмо ще го сторят и ще се погледнат самовлюбено в огледалото, когато ще дойдат нови лумпени и нови лайномети да ги пометат. Ролите са едни и същи, сменят се само актьорите, които ги изпълняват. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
