Преди известно време реших да проверя какви са последните фешън тенденции из младите архитектчета относно clean architecture, явно е голяма мода и е изместила луковата архитектура. Та натъкнах се на това :
Такова извращение отдавна не бях срещал и не мога да разбера каква им има на младите, че все тоя кирлив MediatoR трябва да се изкелиферчва за да подкарат изключително простия CQRS.
Не мисля че е удачно да се отварят толкова off-topic теми, тук да си говорим за архитектури и прочее екзотики винаги води до псувните и заканите за бой ама много заобиколно, къде-къде по-лесно е да споменеш "путин", "кози" и т.н. и всичко става бързо, лесно и без изключения (в смисъл на ексепшъни)
Въй изинявам се, че ви наруших нирваната. Иначе Гега кво мислиш за тая имплементация?
От единия ме е страх да го питам, ще го вбеся и ще ми прати мутри да забиват кирки в колата ми, а аз нямам кола и ще ги забиват в метрото и по трамваи.
Rabin
Последно редактирано на 21.03.2023 от Rabin, видяно: 290 пъти. #87716
Верно ли? Я раздуй? Аз при тия последните на такава турбо мега ганорщина попаднах, че броих часовете до уволджака. По цели дни са ме държали от сабахлем до икиндия, нон стоп цял ден да геедам на секи поотделно проблемите.
Че и микромениджмънт станал модерен, аз се сработвам с фронтендърите, они ганите ми влизат с калните ботуши и на всичко отгоре мрънкят, че трябвало да ни организират.
Явно вече не е на мода да си бачкаш тихо и кротко, и никой да не ти слуша служебните тегоби.
Ако говорим за видеото на тоя гений аз бях изключително обнадежден че ще гледам поредната тъпотия след гръмко обявения генерален принцип KISS. Досега не съм срещал имплементация която да е декларирала че е изключително проста (семпла), логична и прочее и която да не изисква задължително изучаване в продължение на месец за постигане на елементарни неща.
Всъщност колкото и пъти да съм водил дискусии на тема kiss, solid и прочее всичко, както можеш да си представиш от тоя форум, отива на ниво "ти ли ще ми кажеш, ти знаеш ли колко колайдера имам в двора" и тогава остава единствено работещата стратегия за продуктивна дискусия между програмисти, архитекти и прочее паплач - намираш и показваш колко тъп е дадения проект/човек/метод/имплементация в даден случай, ерго, тъп е по дефолт.
Конкретно в цялата архитектура аз не виждам нищо по-продуктивно (като постигнати цели) от unit of work но разказано по друг начин. Да, показва как бачка dependency injection, защо ползваме интерфейси и че подредил някак си сълюшъна както на него му пасва. Всичко това нагласено към някаква архитектура която ако я махнеш и подходиш по класическия начин няма да загубиш нищо освен времето да разучаваш, тестваш и обучаваш кадри как да ползват още една надстройка на класическа .нет архитектура в пълен разрез с kiss
Едит: в същност в лекцията има един момент на 34-та минута в която се цитират 3-ма души относно data layer, този момент е доста по-ценен от всичко останало и аз лично бих добавил че както unit of work трябва да се ползва при определени сценарии и цели, така и абстракциите като цяло трябва да се ползват за определени цели, в момента в който слагаш своя определена архитектура трябва да имаш впредвид 2 неща:
- с тази архитектура задължнително слагаш плюсове и МИНУСИ за определени сценарии. Т.е. придържането към нея на всяка цена показва ограничено (синоним на идиотско) мислене
- всяка архитектура трябва да се разучава за да се използва пълноценно. Тук трябва да се мисли за следните неща - колко е позната на екипа (ако е на някой като тоя идиот значи НЕ Е ПОЗНАТА, т.е. трябва да се губи време да се разучава) и най-важното - колко време ще оцелее тази архитектура преди да изчезне и/или скалира. От това зависи дали ще е добре да я учиш 1 година и тамън да свикнеш да я ползваш ефективно тя вземе та се смени. Това е и големия плюс да се учат основни и познати неща - шанса хората да ги знаят е много голям и при смяна/скалиране всички ще ги учат, т.е. вместо да губите време да учите нещо ще работите и то с висока ефективност.
Абе то може да се кажат още сто неща но нито тоя форум е мястото, нито това чудо според мен заслужава каква да е дискусия
Rabin
Последно редактирано на 21.03.2023 от Rabin, видяно: 283 пъти. #87718
Ко лъжеш пак бе, аз съм последния човек, дето ще тръгне да се кълне в нуждата от патърни. Туй първото single responsibility principle e пръвата им работа да серат отгоре му, давайки луди пари за лиценз и интеграция на sonar cube, само и само да обвърже всички тестове с целия код. Сакън да не напишеш 2 реда, без да минеш по 2 километра pipelines.
Tуй с патърните е от вашето отделение, за аутистите.
Въй изинявам се, че ви наруших нирваната. Иначе Гега кво мислиш за тая имплементация?
От единия ме е страх да го питам, ще го вбеся и ще ми прати мутри да забиват кирки в колата ми, а аз нямам кола и ще ги забиват в метрото и по трамваи.
Нема бе - мутрисите са наши хора! 😎 Да си видел мутра и мутриса да се сбият - аз лично не...
Ако говорим за видеото на тоя гений аз бях изключително обнадежден че ще гледам поредната тъпотия след гръмко обявения генерален принцип KISS. Досега не съм срещал имплементация която да е декларирала че е изключително проста (семпла), логична и прочее и която да не изисква задължително изучаване в продължение на месец за постигане на елементарни неща.
Всъщност колкото и пъти да съм водил дискусии на тема kiss, solid и прочее всичко, както можеш да си представиш от тоя форум, отива на ниво "ти ли ще ми кажеш, ти знаеш ли колко колайдера имам в двора" и тогава остава единствено работещата стратегия за продуктивна дискусия между програмисти, архитекти и прочее паплач - намираш и показваш колко тъп е дадения проект/човек/метод/имплементация в даден случай, ерго, тъп е по дефолт.
Конкретно в цялата архитектура аз не виждам нищо по-продуктивно (като постигнати цели) от unit of work но разказано по друг начин. Да, показва как бачка dependency injection, защо ползваме интерфейси и че подредил някак си сълюшъна както на него му пасва. Всичко това нагласено към някаква архитектура която ако я махнеш и подходиш по класическия начин няма да загубиш нищо освен времето да разучаваш, тестваш и обучаваш кадри как да ползват още една надстройка на класическа .нет архитектура в пълен разрез с kiss
Едит: в същност в лекцията има един момент на 34-та минута в която се цитират 3-ма души относно data layer, този момент е доста по-ценен от всичко останало и аз лично бих добавил че както unit of work трябва да се ползва при определени сценарии и цели, така и абстракциите като цяло трябва да се ползват за определени цели, в момента в който слагаш своя определена архитектура трябва да имаш впредвид 2 неща:
- с тази архитектура задължнително слагаш плюсове и МИНУСИ за определени сценарии. Т.е. придържането към нея на всяка цена показва ограничено (синоним на идиотско) мислене
- всяка архитектура трябва да се разучава за да се използва пълноценно. Тук трябва да се мисли за следните неща - колко е позната на екипа (ако е на някой като тоя идиот значи НЕ Е ПОЗНАТА, т.е. трябва да се губи време да се разучава) и най-важното - колко време ще оцелее тази архитектура преди да изчезне и/или скалира. От това зависи дали ще е добре да я учиш 1 година и тамън да свикнеш да я ползваш ефективно тя вземе та се смени. Това е и големия плюс да се учат основни и познати неща - шанса хората да ги знаят е много голям и при смяна/скалиране всички ще ги учат, т.е. вместо да губите време да учите нещо ще работите и то с висока ефективност.
Абе то може да се кажат още сто неща но нито тоя форум е мястото, нито това чудо според мен заслужава каква да е дискусия
Абсолютно съм съгласен с всичко казано от теб Гега. Обаче идва следният момент, да не дава Аллах да тръгнеме да си сменяме работата и щем не щем ние ще сме чичаците, които ще попаднат сред младите архитектчита. И точно те ще ни убеждават как тяхното архитектурно решение е вундерба, а ние сме просто стари и закоравяли.
Ето в такива моменти реално идва сеньорититУ в действие - аз и ти сме видяло повече от един 20 и ебем годишен пикльо, обаче пикльото е много по-мотивиран от нас и сигурно ще ходи да духа на баш шефа за да се реализира проекта по начинът, по който е показан в тоя гитхъб проект. Шефа най-вероятно ще склони, защото това е новото и модерното.
Лично аз не виждам никаква реално полезна файда как са направени слоевете и тиърите (за Рабин, създателя на операционни системи: слоевете е логическо групиране, а "гумите" са физическото деплойване).
Те и създателите на Agile вече плюят на Scrum и всички просотии по фирмите, ама вече не останаха фирми дет да не са "гъвкави" в кръста.
Верно ли? Я раздуй? Аз при тия последните на такава турбо мега ганорщина попаднах, че броих часовете до уволджака. По цели дни са ме държали от сабахлем до икиндия, нон стоп цял ден да геедам на секи поотделно проблемите.
Че и микромениджмънт станал модерен, аз се сработвам с фронтендърите, они ганите ми влизат с калните ботуши и на всичко отгоре мрънкят, че трябвало да ни организират.
Явно вече не е на мода да си бачкаш тихо и кротко, и никой да не ти слуша служебните тегоби.
Rabin
Създадено на 21.03.2023, видяно: 263 пъти. #87727
Бамбич, ти си тъп като многократно ритан гюм за козе мляко, казвам ти го от сърце и за да видиш че те уважавам като технически грамотна личност
За мен е висша чест и съм удължен от тоя акт. Изтрещелия дядка от фирмата с жуняците, да ми търси кусури. Нали се сещаш, че ако съм съвместим с тебе, нещо принципно не е наред?
Ай да ти сляза на нивото - достлук с кози да правиш - на пръч ще засмърдиш. Мисля по Хайтов е тава.
Ползвате ли концепции от DDD, на какви леъри разделяте проекта, ползвате ли SOLID принципи (като dependency inversion) и абстракции, или я карате по-просто?
Реално въпроса остава същия, как и защо се взима дадено решение. Иначе има и някви моди, преди години е било модерно повече абстракции, сега пък са на мода YAGNI и KISS.
Ползвате ли концепции от DDD, на какви леъри разделяте проекта, ползвате ли SOLID принципи (като dependency inversion) и абстракции, или я карате по-просто?
Реално въпроса остава същия, как и защо се взима дадено решение. Иначе има и някви моди, преди години е било модерно повече абстракции, сега пък са на мода YAGNI и KISS.
А бе аз вече съм woke! Минах през неколко "фази на развитие"! 😎
Ако говорим за видеото на тоя гений аз бях изключително обнадежден че ще гледам поредната тъпотия след гръмко обявения генерален принцип KISS. Досега не съм срещал имплементация която да е декларирала че е изключително проста (семпла), логична и прочее и която да не изисква задължително изучаване в продължение на месец за постигане на елементарни неща.
Всъщност колкото и пъти да съм водил дискусии на тема kiss, solid и прочее всичко, както можеш да си представиш от тоя форум, отива на ниво "ти ли ще ми кажеш, ти знаеш ли колко колайдера имам в двора" и тогава остава единствено работещата стратегия за продуктивна дискусия между програмисти, архитекти и прочее паплач - намираш и показваш колко тъп е дадения проект/човек/метод/имплементация в даден случай, ерго, тъп е по дефолт.
Конкретно в цялата архитектура аз не виждам нищо по-продуктивно (като постигнати цели) от unit of work но разказано по друг начин. Да, показва как бачка dependency injection, защо ползваме интерфейси и че подредил някак си сълюшъна както на него му пасва. Всичко това нагласено към някаква архитектура която ако я махнеш и подходиш по класическия начин няма да загубиш нищо освен времето да разучаваш, тестваш и обучаваш кадри как да ползват още една надстройка на класическа .нет архитектура в пълен разрез с kiss
Едит: в същност в лекцията има един момент на 34-та минута в която се цитират 3-ма души относно data layer, този момент е доста по-ценен от всичко останало и аз лично бих добавил че както unit of work трябва да се ползва при определени сценарии и цели, така и абстракциите като цяло трябва да се ползват за определени цели, в момента в който слагаш своя определена архитектура трябва да имаш впредвид 2 неща:
- с тази архитектура задължнително слагаш плюсове и МИНУСИ за определени сценарии. Т.е. придържането към нея на всяка цена показва ограничено (синоним на идиотско) мислене
- всяка архитектура трябва да се разучава за да се използва пълноценно. Тук трябва да се мисли за следните неща - колко е позната на екипа (ако е на някой като тоя идиот значи НЕ Е ПОЗНАТА, т.е. трябва да се губи време да се разучава) и най-важното - колко време ще оцелее тази архитектура преди да изчезне и/или скалира. От това зависи дали ще е добре да я учиш 1 година и тамън да свикнеш да я ползваш ефективно тя вземе та се смени. Това е и големия плюс да се учат основни и познати неща - шанса хората да ги знаят е много голям и при смяна/скалиране всички ще ги учат, т.е. вместо да губите време да учите нещо ще работите и то с висока ефективност.
Абе то може да се кажат още сто неща но нито тоя форум е мястото, нито това чудо според мен заслужава каква да е дискусия
Абсолютно съм съгласен с всичко казано от теб Гега. Обаче идва следният момент, да не дава Аллах да тръгнеме да си сменяме работата и щем не щем ние ще сме чичаците, които ще попаднат сред младите архитектчита. И точно те ще ни убеждават как тяхното архитектурно решение е вундерба, а ние сме просто стари и закоравяли.
Ето в такива моменти реално идва сеньорититУ в действие - аз и ти сме видяло повече от един 20 и ебем годишен пикльо, обаче пикльото е много по-мотивиран от нас и сигурно ще ходи да духа на баш шефа за да се реализира проекта по начинът, по който е показан в тоя гитхъб проект. Шефа най-вероятно ще склони, защото това е новото и модерното.
Лично аз не виждам никаква реално полезна файда как са направени слоевете и тиърите (за Рабин, създателя на операционни системи: слоевете е логическо групиране, а "гумите" са физическото деплойване).
Сега нарисувах едни стрелкички и чичо Били да ми е на помощ, научих от тубата един фийчър на визиото дето е ултра полезен и за мой срам не го знаех. Та първо да кажа - да ревеш на рамото на стар и заслужил архитект по така наречени soft skills проблеми си е подкана за лаладжийстване (да ми прости Возняк референцията към асистентчиту).
Значи аз писах, ама май не си забелязал че аз промотирах основния принцип в който се печели уважение и респект в нашите среди - а това е имплементацията на inversion of control в комуникацията. Отварям една малка скоба - аз съм публикувал материали на професионална тема, очаквайки тотално неразбиране и никаква реакция и в това пожънах сериозен успех в очакванията си. В същите медии подходих по друг начин - с унижаване на титуловани кадри на техен терен - и там успеха също бе грандиозен - реакции, комплименти, ще кажеш не че съм напсувал доказан специалист а съм изобретил нов начин да заварявам бакърени кюнци.
Предполагам си загубил нишката и ще я припомня - ключът към общуването с нови хора (със специалисти е на много, много засилено ниво) е уважението. Аз например лесно давам уважението си, доказателството е тук във форума и като скромен човек няма да давам други примери, все едно да доказвам че водата е мокра. Номера е да спечелиш уважението на другите, и тук трябва да се опрем на вековните ценности и примери в психологията и социалните науки като цяло. Няма да се спирам на неща като титли, звания, известност и прочее аргументи в този контекст, те са твърде елементарни и нямат нужда за обяснение, идеята е как да спечелиш уважението на отсрещния специалист. Форума е достатъчна илюстрация на различните подходи - можеш да покажеш колко интелигентен, ерудиран, благ и прочее си и това ще те докара най-много на ниво нагла джунка в чуждите очи, а можеш и просто да видиш в опонента отсреща човека с голямо Ч, да го уважиш като личност и да го унижиш жестоко особено в неговата експертиза или просто като хванеш (и проглушиш всичко наоколо) дупка в логика, памет и каквото се сетиш. По този начин се заслужава и се е заслужавал респект много време в животинския свят, все пак ние сме еволюирали и вместо да се хапем и лупаме с тояги можем да използваме интелекта си в едно интелектуално общуване като интелигентни личности, нали.
В дългото си общуване с най-различни хора на най-различни позиции съм възприел простия подход, познат от време оно - хората от моето стадо са мои, чуждите са врагове а за врага най-добре е меч в гърдите или камък в тила, както е по-удобно, като разбира се това се прави с нужния респект и дълбоко уважение - колкото е по-як врага, толкова по-ръбест е камъка и толкова по-изотзад и далече се мята.
В момента в който възприемеш тези елементарни принципи на бизнес общуването, взаимното уважение и зачитане на чужднте (след своите) интереси мога да ти кажа че страхът от навлизане в нов социум изчезва, реално няма какво да те изненада освен нещо приятно като например хора с висок интелект, приятни за нормално човешко общуване, джунки три пъти по-умни от 99% от познатите синиъри и нагоре и т.н. и т.н. Постига се душвен мир, хармония с вътрешното аз и се достига същината на кармата, от теб започва да струи благост във всичко и само жестокия и студен свят понякога кристализира тази еманация на хуманност в отровен сарказъм, ирония и прочее гадости като защитен рефлекс.
Сега нарисувах едни стрелкички и чичо Били да ми е на помощ, научих от тубата един фийчър на визиото дето е ултра полезен и за мой срам не го знаех. Та първо да кажа - да ревеш на рамото на стар и заслужил архитект по така наречени soft skills проблеми си е подкана за лаладжийстване (да ми прости Возняк референцията към асистентчиту).
Значи аз писах, ама май не си забелязал че аз промотирах основния принцип в който се печели уважение и респект в нашите среди - а това е имплементацията на inversion of control в комуникацията. Отварям една малка скоба - аз съм публикувал материали на професионална тема, очаквайки тотално неразбиране и никаква реакция и в това пожънах сериозен успех в очакванията си. В същите медии подходих по друг начин - с унижаване на титуловани кадри на техен терен - и там успеха също бе грандиозен - реакции, комплименти, ще кажеш не че съм напсувал доказан специалист а съм изобретил нов начин да заварявам бакърени кюнци.
Предполагам си загубил нишката и ще я припомня - ключът към общуването с нови хора (със специалисти е на много, много засилено ниво) е уважението. Аз например лесно давам уважението си, доказателството е тук във форума и като скромен човек няма да давам други примери, все едно да доказвам че водата е мокра. Номера е да спечелиш уважението на другите, и тук трябва да се опрем на вековните ценности и примери в психологията и социалните науки като цяло. Няма да се спирам на неща като титли, звания, известност и прочее аргументи в този контекст, те са твърде елементарни и нямат нужда за обяснение, идеята е как да спечелиш уважението на отсрещния специалист. Форума е достатъчна илюстрация на различните подходи - можеш да покажеш колко интелигентен, ерудиран, благ и прочее си и това ще те докара най-много на ниво нагла джунка в чуждите очи, а можеш и просто да видиш в опонента отсреща човека с голямо Ч, да го уважиш като личност и да го унижиш жестоко особено в неговата експертиза или просто като хванеш (и проглушиш всичко наоколо) дупка в логика, памет и каквото се сетиш. По този начин се заслужава и се е заслужавал респект много време в животинския свят, все пак ние сме еволюирали и вместо да се хапем и лупаме с тояги можем да използваме интелекта си в едно интелектуално общуване като интелигентни личности, нали.
В дългото си общуване с най-различни хора на най-различни позиции съм възприел простия подход, познат от време оно - хората от моето стадо са мои, чуждите са врагове а за врага най-добре е меч в гърдите или камък в тила, както е по-удобно, като разбира се това се прави с нужния респект и дълбоко уважение - колкото е по-як врага, толкова по-ръбест е камъка и толкова по-изотзад и далече се мята.
В момента в който възприемеш тези елементарни принципи на бизнес общуването, взаимното уважение и зачитане на чужднте (след своите) интереси мога да ти кажа че страхът от навлизане в нов социум изчезва, реално няма какво да те изненада освен нещо приятно като например хора с висок интелект, приятни за нормално човешко общуване, джунки три пъти по-умни от 99% от познатите синиъри и нагоре и т.н. и т.н. Постига се душвен мир, хармония с вътрешното аз и се достига същината на кармата, от теб започва да струи благост във всичко и само жестокия и студен свят понякога кристализира тази еманация на хуманност в отровен сарказъм, ирония и прочее гадости като защитен рефлекс.
Започнах да чета с интерес и те изгубих на 3-тия абазац - или аз се провалям на "четене с разбиране", или си "добър лаладжия"! 😏
Та кви са тея елементарни принципи в общуването в крайна сметка? 🙄
Сега нарисувах едни стрелкички и чичо Били да ми е на помощ, научих от тубата един фийчър на визиото дето е ултра полезен и за мой срам не го знаех. Та първо да кажа - да ревеш на рамото на стар и заслужил архитект по така наречени soft skills проблеми си е подкана за лаладжийстване (да ми прости Возняк референцията към асистентчиту).
Значи аз писах, ама май не си забелязал че аз промотирах основния принцип в който се печели уважение и респект в нашите среди - а това е имплементацията на inversion of control в комуникацията. Отварям една малка скоба - аз съм публикувал материали на професионална тема, очаквайки тотално неразбиране и никаква реакция и в това пожънах сериозен успех в очакванията си. В същите медии подходих по друг начин - с унижаване на титуловани кадри на техен терен - и там успеха също бе грандиозен - реакции, комплименти, ще кажеш не че съм напсувал доказан специалист а съм изобретил нов начин да заварявам бакърени кюнци.
Предполагам си загубил нишката и ще я припомня - ключът към общуването с нови хора (със специалисти е на много, много засилено ниво) е уважението. Аз например лесно давам уважението си, доказателството е тук във форума и като скромен човек няма да давам други примери, все едно да доказвам че водата е мокра. Номера е да спечелиш уважението на другите, и тук трябва да се опрем на вековните ценности и примери в психологията и социалните науки като цяло. Няма да се спирам на неща като титли, звания, известност и прочее аргументи в този контекст, те са твърде елементарни и нямат нужда за обяснение, идеята е как да спечелиш уважението на отсрещния специалист. Форума е достатъчна илюстрация на различните подходи - можеш да покажеш колко интелигентен, ерудиран, благ и прочее си и това ще те докара най-много на ниво нагла джунка в чуждите очи, а можеш и просто да видиш в опонента отсреща човека с голямо Ч, да го уважиш като личност и да го унижиш жестоко особено в неговата експертиза или просто като хванеш (и проглушиш всичко наоколо) дупка в логика, памет и каквото се сетиш. По този начин се заслужава и се е заслужавал респект много време в животинския свят, все пак ние сме еволюирали и вместо да се хапем и лупаме с тояги можем да използваме интелекта си в едно интелектуално общуване като интелигентни личности, нали.
В дългото си общуване с най-различни хора на най-различни позиции съм възприел простия подход, познат от време оно - хората от моето стадо са мои, чуждите са врагове а за врага най-добре е меч в гърдите или камък в тила, както е по-удобно, като разбира се това се прави с нужния респект и дълбоко уважение - колкото е по-як врага, толкова по-ръбест е камъка и толкова по-изотзад и далече се мята.
В момента в който възприемеш тези елементарни принципи на бизнес общуването, взаимното уважение и зачитане на чужднте (след своите) интереси мога да ти кажа че страхът от навлизане в нов социум изчезва, реално няма какво да те изненада освен нещо приятно като например хора с висок интелект, приятни за нормално човешко общуване, джунки три пъти по-умни от 99% от познатите синиъри и нагоре и т.н. и т.н. Постига се душвен мир, хармония с вътрешното аз и се достига същината на кармата, от теб започва да струи благост във всичко и само жестокия и студен свят понякога кристализира тази еманация на хуманност в отровен сарказъм, ирония и прочее гадости като защитен рефлекс.
Започнах да чета с интерес и те изгубих на 3-тия абазац - или аз се провалям на "четене с разбиране", или си "добър лаладжия"! 😏
Та кви са тея елементарни принципи в общуването в крайна сметка? 🙄
Затова си кадърен асистент (щото четеш без дори да разбираш) и некадърен архитект (щото мислиш буквално, демек out-of-the-box скиловете ти са 0), поста ми е насочен към Стую и по-точно към жалбата му "Обаче идва следният момент, да не дава Аллах да тръгнеме да си сменяме работата". Споко, не изпъкваш много във форума т.е. там дето работиш или както му викаш сигурно минаваш за талант.
Сега нарисувах едни стрелкички и чичо Били да ми е на помощ, научих от тубата един фийчър на визиото дето е ултра полезен и за мой срам не го знаех. Та първо да кажа - да ревеш на рамото на стар и заслужил архитект по така наречени soft skills проблеми си е подкана за лаладжийстване (да ми прости Возняк референцията към асистентчиту).
Значи аз писах, ама май не си забелязал че аз промотирах основния принцип в който се печели уважение и респект в нашите среди - а това е имплементацията на inversion of control в комуникацията. Отварям една малка скоба - аз съм публикувал материали на професионална тема, очаквайки тотално неразбиране и никаква реакция и в това пожънах сериозен успех в очакванията си. В същите медии подходих по друг начин - с унижаване на титуловани кадри на техен терен - и там успеха също бе грандиозен - реакции, комплименти, ще кажеш не че съм напсувал доказан специалист а съм изобретил нов начин да заварявам бакърени кюнци.
Предполагам си загубил нишката и ще я припомня - ключът към общуването с нови хора (със специалисти е на много, много засилено ниво) е уважението. Аз например лесно давам уважението си, доказателството е тук във форума и като скромен човек няма да давам други примери, все едно да доказвам че водата е мокра. Номера е да спечелиш уважението на другите, и тук трябва да се опрем на вековните ценности и примери в психологията и социалните науки като цяло. Няма да се спирам на неща като титли, звания, известност и прочее аргументи в този контекст, те са твърде елементарни и нямат нужда за обяснение, идеята е как да спечелиш уважението на отсрещния специалист. Форума е достатъчна илюстрация на различните подходи - можеш да покажеш колко интелигентен, ерудиран, благ и прочее си и това ще те докара най-много на ниво нагла джунка в чуждите очи, а можеш и просто да видиш в опонента отсреща човека с голямо Ч, да го уважиш като личност и да го унижиш жестоко особено в неговата експертиза или просто като хванеш (и проглушиш всичко наоколо) дупка в логика, памет и каквото се сетиш. По този начин се заслужава и се е заслужавал респект много време в животинския свят, все пак ние сме еволюирали и вместо да се хапем и лупаме с тояги можем да използваме интелекта си в едно интелектуално общуване като интелигентни личности, нали.
В дългото си общуване с най-различни хора на най-различни позиции съм възприел простия подход, познат от време оно - хората от моето стадо са мои, чуждите са врагове а за врага най-добре е меч в гърдите или камък в тила, както е по-удобно, като разбира се това се прави с нужния респект и дълбоко уважение - колкото е по-як врага, толкова по-ръбест е камъка и толкова по-изотзад и далече се мята.
В момента в който възприемеш тези елементарни принципи на бизнес общуването, взаимното уважение и зачитане на чужднте (след своите) интереси мога да ти кажа че страхът от навлизане в нов социум изчезва, реално няма какво да те изненада освен нещо приятно като например хора с висок интелект, приятни за нормално човешко общуване, джунки три пъти по-умни от 99% от познатите синиъри и нагоре и т.н. и т.н. Постига се душвен мир, хармония с вътрешното аз и се достига същината на кармата, от теб започва да струи благост във всичко и само жестокия и студен свят понякога кристализира тази еманация на хуманност в отровен сарказъм, ирония и прочее гадости като защитен рефлекс.
Започнах да чета с интерес и те изгубих на 3-тия абазац - или аз се провалям на "четене с разбиране", или си "добър лаладжия"! 😏
Та кви са тея елементарни принципи в общуването в крайна сметка? 🙄
Затова си кадърен асистент (щото четеш без дори да разбираш) и некадърен архитект (щото мислиш буквално, демек out-of-the-box скиловете ти са 0), поста ми е насочен към Стую и по-точно към жалбата му "Обаче идва следният момент, да не дава Аллах да тръгнеме да си сменяме работата". Споко, не изпъкваш много във форума т.е. там дето работиш или както му викаш сигурно минаваш за талант.
Аа не - и там не минавам. Даже идеята ми за "добри умения за общуване" са - ако може да не общувам (ни с клиенти, ни със шеф, ни с никой от фирмата), ако мое да ми пращат парите, пък аз да си движим мои си неща.
Та за това ми стана интересно какви са добрите практики, ама явно няма да разбера...
Е нема, аз го писах все пак на разговорен стил и понеже се бараш лаладжийче - да не разбереш нещо и същевременно да не можеш да го оспориш е едно от базовите правила в лалджийстването (които очеизвадно не ги знаеш), така че гледай за научна кариера за професор имаш данни