Днес получих обезпокоявaщо съобщение от Захата.
"Едж, днес се пробвах да пиша малко проза, че ми писна от поезия. Чети, чети, какво измъдрих, в стил Кафка.
Някакво куче изпаднало в тясна и дълбока яма. А над него един голям плъх. Плъхът пуснал едно въже на кучето и иска да му помогне да излезе при условие, че обещае да направи това, което плъхът иска. Първо, плъхът се погрижил да изкопаят ямата още по-дълбоко с 18000 метра, за да е сигурен, че кучето няма да има друг изход. Кучето, отказало помощта. Виж, аз малко съм затруднен да изляза, но ще изляза. Аз просто искам да тичам на воля където пожелая и да гоня кучките. Остави ме на мира. Плъхът, обаче, не искал да остави кучето на мира. Виж, куче, по-добре да съм ти приятел отколкото враг. Кучето разбрало намека и захапало въжето. Но думите на плъха събудили в кучето зъл демон. Демонът се криел в много дълбока част в душата на кучето. Кучето пуснало въжето по заповед на демона. Нима ще позволиш на един плъх да те заплашва, казал демонът. Но той е горе, а аз в дупката. Той има власт, а аз не мога да се измъкна докато той запушва изходът. Демонът замълчал. Диалогът между кучето и демонът отнел известно време. Плъхът забелязал, че кучето се суети и решил да го принуди да захапе въжето. Той извикал други плъхове и им заповядал да серат върху кучето надявайки се, че миризмата и гнусотията, от която то не може да се измъкне в дупката си, ще го накарат да захапе въжето. Така и станало. На кучето му писнало от тая смрад и захапало въжето отново. Но гледката от серящите отгоре плъхове подразнила демонът и той заговорил на кучето. Нима ще приемеш помощ от тези плъхове, които серат върху тебе. Какво очакваш от плъхове, които могат да серат върху куче в дупка, само за да постигнат целта си. Така му говорел демонът и не спирал да говори, защото плъховете не спирали да серат. И колкото повече говорел демонът, толкова повече кучето губело себе си и демонът, който живеел надълбоко в душата на кучето, завладявал умът му. Срането отнело доста време и плъхът се усъмнил в ползата от груповото сране. Решил да промени подхода. Извикал седемдесет и седем кучки. Казал им, че ако правят шоу на кучето той ще ги възнагради щедро. На кучето казал, ето, тези хубави кучки са за тебе. И ще има още, когато дойдеш в моята дупка. Плъхът се надявал, че кучето ще изпълзи от дупката си, за да се доближи до кучките. Кучето този път не захапало въжето. Демонът бил обзел цялото му съзнание. Кучето гледало красивите кучки. Но нещо странно имало върху тях. Гнусни плъхски говна се стичали по красивите тела на кучките. Кучето започнало да повръща. Оповръща всичко, измрънкали плъховете. Кучето разбрало най-важния урок в живота си. Демонът не бил демон. Това била неговата кучешка същност, подтисната в неговото детство, но все пак живееща там дълбоко в него. Плъховете не осъзнавали какво се случва с кучето. На кучето не му пукало вече. То намерило своята истинска същност. Захапало въжето и го дръпнало в дупката. Инструментите ми паднаха в дупката на кучето, казал големият плъх. Всичко ще дръпна в дупката гнусен плъх, казало кучето. Плъхът се сепнал. Кучето не било същото куче. Не мога да те позная, казал плъхът. Ще ме познаеш като го сложа на майка ти в устата, казало кучето. Аз съм бохем. На дяволът може да му пука, на мене - не. Истинското куче било вече на свобода. Плъховете изпаднали в отчаяние. Какво да правим? Кучето е полудяло. Ние знаем как да те накараме да направиш каквото искаме, извикали плъховете. Ами, накарайте ме, палячовци. Какво само се обяснявате. Плъховете се стреснали. Самонаказва се. Чувства някаква вина. Дайте да серем пак върху него да му мине. Какво не научи, защо страда? И плъховете почнали да серат наново в дупката. Кучето вече се усмихвало. То било щастливо да срещне себе си след толкова години. Плъховете му изглеждали вече като идиоти. Идиоти, които повтарят едно и също до безкрай и се надяват нещо да се промени. На кого му пука за това. Ще ти дам кучка манекенка в замяна на много работа за много пари в моята дупка щото кучките харесват силни кучета, които облизват задника ми. Добре, палячо, изръмжало кучето. Имам контрапредложение. Искам седем яки кучки с големи цици да ми доставиш за постоянно кучкарене. По една за всеки ден от седмицата, за да не се отегча. Искам и един мелеон евро. Ако не щеш, яж ми чепа и гледай да не си наблизо като изляза от дупката, щото не искам да ми звънят от Кучкопол да ме питат къде съм скрил дванадесетото парче от тебе. Аз си имам свой път и не ми дреме за твоята дупка и всички говна дето идват от нея. Ти ми стоиш на пътя, но аз ще си продължа по него въпреки това и въпреки времето, което ми погуби. Ще се чуем след десет години отново, за да те напсувам, гнусна твар. Кучето обърнало гръб на плъховете и започнало да рисува по стената с плъхските говна, които били навсякъде около него.
Какво ще кажеш, Едж? Да публикувам ли?"