Не си имал право да служиш в САЩ, защото си чужденец?
Тогава защо изобщо са набирали хора в България?
Кажи сега твоята история. Как стигна до този форум? Къде се прецакаха нещата?
Съвсем случайно.
Бях по търговски отдели в разни ИТ фирми и усетих, че аз съм постоянно под напрежение за неособено впечатляващи пари, а разни хора правят далеч по-интересни неща, без да общуват с клиенти и да се напрягат, че и хубаво им плащат. Някои от тях ми бяха приятели, видяха, че имам желание и ми дадоха занаят. И те така се озовах тук по случайност. Никога не съм работил нещо с толкова малко стрес, че и семейството храни прилично.
Да, хубава работа е наистина. Аз често се колебая дали да посъветвам сина ми да стане доктор или програмист. В Америка програмист е малко мръсна работа въпреки че добре се заплаща. Доктор се счита за много по-престижна работа. Но има толкова години учене и тормоз докато се стигне дотам. И това което най-малко ми харесва е, че си вързан с пациенти и лицензи в опеделена държава в определена болница или клиника всеки ден. Не може от вкъщи някой ден. Аз от 3 години бачкам от вкъщи и свикнах по анцуг и кога бачкам, кога не бачкам. Понеделник и вторник обикновено доста бачкам. Четвъртък и петък не много. Средите ги редувам. Даже малкия ме пита дали все още работя. То с тези виртуални колеги и проекти и аз сам не знам дали работя още.
Е, лекарската професия е несравнима като удовлетворение. Да правиш малки чудеса за хора в беда всеки ден е много зареждащо. Може би само детски учител и пожарникар могат да се мерят с тях.
Много ме е яд, че не го виждах това на младини. Бих се пробвал. Но на щерката се опитвам да го обясня от малка.
Да, наистина. Може би моят проблем е, че ми е трудно да повярвам достатъчно в държавата, в която живея вече по-голямата част от живота ми. А програмист можеш отвсякъде. Примерно да си вземеш американската работа и да отидеш в Европа. Аз вярвам, че мъжете в Америка са репресирани. Преди се бъзикахме с приятели, че е женско царство, но не го вярвах истински и не го анализирах и по едно време взех, че повярвах, че мъжете в Америка са нещо като роби на жените с помощта на правителството и съдилищата и полицията, разбира се.