Mа четете ли я тая преса или само заглавията? Тва е искане за оферта. Необвързващо. Кво ше се купува казва народното събрание.
Купуването има няколко фази, нали се сещаш що Народното събрание не праща тия писма?
"Кво ше се купува казва народното събрание" - идеята е че "какво ще се купува" го казва правителството, а "дали ще се купува" народното, и това ли трябва да си обясняваме
Не знам какво ше си обясняваме, факта е че купуваме ефки въпреки че лошия чорап според тебе трябва да не ги е дал на народното събрание за гласуване.
Айде са зеленочорапни разсъждения - ефките се купиха щото ги вкара правителството на Баце (не на чорапа), а сегашното правителство (на чорапа) иска оферта за да може да вкара предложение за купуването на грипени, то толкова просто като майорска фуражка
Говорим за новите ефки, гласувани от сегашното НС.
Съвсем случайно. Бях по търговски отдели в разни ИТ фирми и усетих, че аз съм постоянно под напрежение за неособено впечатляващи пари, а разни хора правят далеч по-интересни неща, без да общуват с клиенти и да се напрягат, че и хубаво им плащат. Някои от тях ми бяха приятели, видяха, че имам желание и ми дадоха занаят. И те така се озовах тук по случайност. Никога не съм работил нещо с толкова малко стрес, че и семейството храни прилично.
Новите ефки са завещани от Баце, там има пътни карти и всякакви други лайна
Да, хубава работа е наистина. Аз често се колебая дали да посъветвам сина ми да стане доктор или програмист. В Америка програмист е малко мръсна работа въпреки че добре се заплаща. Доктор се счита за много по-престижна работа. Но има толкова години учене и тормоз докато се стигне дотам. И това което най-малко ми харесва е, че си вързан с пациенти и лицензи в опеделена държава в определена болница или клиника всеки ден. Не може от вкъщи някой ден. Аз от 3 години бачкам от вкъщи и свикнах по анцуг и кога бачкам, кога не бачкам. Понеделник и вторник обикновено доста бачкам. Четвъртък и петък не много. Средите ги редувам. Даже малкия ме пита дали все още работя. То с тези виртуални колеги и проекти и аз сам не знам дали работя още.
Е, лекарската професия е несравнима като удовлетворение. Да правиш малки чудеса за хора в беда всеки ден е много зареждащо. Може би само детски учител и пожарникар могат да се мерят с тях. Много ме е яд, че не го виждах това на младини. Бих се пробвал. Но на щерката се опитвам да го обясня от малка.
Аз съм решил да спирам по всякакви начини децата да стават медицински работници защото не се съмнявам че ще дойде ден в който ще ги поробят. Ето сега при КиКоВи (Китайският Комунистически Вирус) се заговори в някои страни да забранят на лекарите да напускат работа или да напускат страната.
Да, наистина. Може би моят проблем е, че ми е трудно да повярвам достатъчно в държавата, в която живея вече по-голямата част от живота ми. А програмист можеш отвсякъде. Примерно да си вземеш американската работа и да отидеш в Европа. Аз вярвам, че мъжете в Америка са репресирани. Преди се бъзикахме с приятели, че е женско царство, но не го вярвах истински и не го анализирах и по едно време взех, че повярвах, че мъжете в Америка са нещо като роби на жените с помощта на правителството и съдилищата и полицията, разбира се.
Това беше екстремна ситуация. Не се случва често такова чудо като Ковид. Пък и в кои страни се заговори? Не съм чувал в западни държави включително България да се говори такова нещо. Чух че някои медицински работници в Америка правиха луди пари като ходиха в горещи точки да помагат. Опасно и изтощаващо, но спасяваш животи и правиш наистина големи пари.
По-слят си със системата на държавата все пак. Истина е и това.
Помня за Румъния, Испания и Италия. И съм сигурен че колкото по-соц става здравеопазването щото нали било човешко право толкова по-често ще има такива "екстремни ситуации". Пък и така или иначе как точно ме успокоява че било екстремна ситуация?
Те нали нацяло бяха спряли междуградско движение в доста държави, че даже и градското. Не може да се каже, че всички бяха поробени. Просто имаше нужда от временни специални правила, докато се разбере какво изобщо става. Мисля че е горе-долу безопасно.
Не, специално се говореше как като не стига медицинския персонал няма да ги пускат да ходят. Рано или късно няма да стигне някъде медицинския персонал. Ако се приеме че достъпът до здравеопазване е човешко право няма как без да се въведе робство, рано или късно ще има сблъсък с реалността.
Няма как да говорим едновременно за човешки права и робство.
Да, има резон. Тук в Америка не мисля че скоро това ще се приеме. Не се бях замислял по този въпрос, защото в близките няколко десетки години, не мисля че това ще е сериозен фактор в Америка. То тук даже няма държавна застраховка освен за хора над 65 и щатски програми за бедните. Те Украйна, Русия и Америка дотогава да са унищожили света.