Аз понеже не помня, всеки път си го смятам като x+0.2x=100
То затова сигурно връщането на дедесе се слави като блага врътка, нариват ти кинтите и даже после счетито мое лесно се оправдае - оооооо, то тука една мила грешчица станала, извинявам се :)
Междудругото тоя проблем показва важността на представянето и формулирането на нещата - ако се мисли за проблема като за отношение - цялото е шест пети от базата, базата е пет шести от цялото, данъка е една шеста от цялото (и една пета от базата) не моеш да се объркаш и да искаш, с неподходящо представяне обаче хората (дори ужким опитни) почват да си изфантазирват некви коефициенти (0,8 в случая) дето изобщо от нищо не следват спрямо условието на задачата и смело си умножават. Друга важна поука е никога да не се ползват галеници на бройната система (като 100) като база за извеждане на формули, ползват се криви числа та да не се получават измамни обобщения
Грешна формула, не е равно на сто а на игрек, хикса плюс начисленото дедесе :)
Е айде сега да не се обиждаме :)) това е за конкретната задачка, просто показах от къде идва деленето на 1.2 
Между другото, такава разновидност съм забелязал с отстъпките. Например 'ората сметат, че 20% отстъпка от дадена цена е като да й махнеш ДДС-то и да останеш по база.
Еврея-търговец е изпечен калкулант и никогаш нема да се обърка, защото иначе ще гледа ококорен тавана по цели нощи и накрая ще си тегли ножа(че куршума скъп)
Проблема е в калколаторите. Можеш да напишеш х + 20% и х - 20%.
Калкулатора смята вярно, уловката е че смята не квото искаш а квото му кажеш :)
хикс минус двайсе процента просто не е коректния спрямо задачата инпут
Дори и на мен ми се е случвало в бързина да махам ддсто неправилно преди далавера за голяма покупка, 4/5 от тотала, но след като направих един път тази грешка си го смятам както негърската бира 40oz, което веднага отива на 5/6.
Като бяхме в мг-то даскалицата ни казваше да не празнуваме 99-та срещу 00-та,чак 00-та като мине към 01-та. Виках си тая е по математика ама ги индексира годините като масив, евалата.
Подвеждащото е, че се представя като събиране/изваждане, а то е умножение.
Зависи какво празнуваш. Аз празнувах и двете, все е нова година
от
многото Последно редактирано на 30.10.2022 от Един
от
многото, видяно: 372 пъти. #72246
А бе - празници да има! 😎 Кой как иска да смета - математиката е лаладжийска наука.
Реба Създадено на 30.10.2022, видяно: 367 пъти. #72248
вярно е, за разлика от ДДСто това вероятно ще удари в земята повечето от пишещите тук, и почти сугурно 100% от "математиката трябва" нараторите. но не става за натриване на носа, защото ако пишман математика все пак извади някакъв отговор, не може лесно да се демонстрира че е грешен.
Реба Създадено на 30.10.2022, видяно: 365 пъти. #72249
точно наопаки - уж математик, а именова годините погрешно. програмистите заедно с биготите си празнуваме точно на 99/00, а математиците обясняват че това е грешно, влизайки в ролята на мидуити.
Разбира се, че се ебавах тук и е наопаки, просто за математиците масивите почват от 1. Макар, че някой път почват от 0 в някои дефиници на множества, но само ако им се налага да боравят с някаква проекция на к+1-вия елемент и воаля - в новото множество всичко се индексира от 1 нататък както им харесва. Ей заради тая борба между математици и информатици хората не могат да вадят години правилно. Или пък съм забелязал - колко реда има между ред j и ред k. Масово казват k-j, а са си баш k-j+1.
Е, ако сме строго теоретични броят редове между k и j си е k - j - 1
Хората обичат включващите интервали за елементи [], а не изключващите (), иначе и ти си прав и аз съм прав, ама на ребата k-j не се разбира дали ще пропусне първия или последния в интервала.
Тук не става въпрос какво обичат хората, интересното е в случая как се построява модела, т.е. какво и как се разбира в тоя модел. Това е стандартния проблем в SDLC-то, т.е. вечния въпрос какво иска клиента и какво получава. В случая ако се употреби "разликата между k и j" сметката може да да варира от k - j - 1 до k - j + 1, докато ако се употреби например "елементите между k и j" тогава сметката е друга.
Важен е реално не конкретния пример, а факта че SDLC-то във масово разпространения си вариант е подвеждащ и непълен, но дори и в непълния си вариант той не се изучава от начало до край. Това произвежда сериозно количество некачествени джунки не поради техните способности, а поради изключително некадърното обучение. Това от една страна е зле за индустрията като цяло но благодатно за определена прослойка хора, като теглим чертата мадъ нейчъ си знае работата, ако кадрите се обучаваха правилно реално нуждата от паразитен персонал като бизнес анализатори, архитектчета, проектанти, наукообразните манипулатори на данни и прочее щеше да е драстично по-малка.
На тази тема може да се пишат сериозни трудове но те масово ще са безсмислени поради простия факт че ше се разбират само от хора коитве вече така или иначе чрез практиката са постигнали нужното ниво. А да се прилагат в обучението е твърде безсмислено поради две причини - тия дето обикновено одобряват такова обучение (не в акадамии и прочее) не разбират смисъла и ползата му, съответно не го одобряват и второ - от самите обучаеми сравнително малка част биха го разбрали, т.е. трябва предварителна добра селекция. Аз лично смея да твърдя че обучението в моделиране е изключително ефективно за джунки и сериозно съкращава пътя до синиър, за мен съм си го доказал многократно. А това че е тъмна материя за масовката в началото ми се струваше странно, после глупаво а сега вече - изключително полезно.
