Аз нали цъкам от време на време на асемблер, и сега експериментирам с малко по-различен ооп модел. Тъй като по-новите процесори поддържат обработката на 16 единични думи на такт, това е много удобно за обработка на съобщения между обекти-функции със суич на 16 битова стойност и прихващането на съответните кейсове. Вместо виртуална таблица има адрес на функция. Така всеки метод има уникален номер на съобщението. Възможна е мутация на обект към такъв със поддръжка на съвсем различни интерфейси, само като се смени адреса на блока за обработка на съобщения (друг суич).
Теоретична информатика, пичуи. Такава дето я няма.