Ах, обаче ся се върщам от "интервю за асистентче в ТУ"... малий нема такава мизерийка, разплаках се и пуснах салза. 😥 Доцента под който ще съм вика, че "само дето бомба не е паднала".
Обаче се ужасих - очаквах, че ще попадна на "мотивирани студентчета" (все пак са "наивнички", "тъпички" и верват в "светлото бъдеще"), ама не очаквах, че ще видя "мотивирани колеги асистенти".
Един колега го интервюираха заедно с мен - с доцента му казваме:
"Брат, прави се на тъп, некадърен. Че знаеш само малко .NET, C# и C++. Че иначе ще ти дадат да водиш още 5 курса."
А той вика:
"Ама аз и бази данни знам..." 😒 Но ни послуша де.
И след интервюто, тоя колега бе много мотивиран, вика да седнем да пием кафе, да "планираме работата" (аз и без тва немам бачкане, та си викам "Е аре ок!"), и човека силно мотивиран (бакалавърче, същия ден защитава магистратура), дава ми акъл (едва ли не ме учи на некви неща) 😏 Мисла си:
"Брат, ако знаеше с кой говориш и през колко bullshit съм минал, немаше да говориш така!" 😆 Ама се правих на очтив - сърце не ми даваше да убивам ентусиазма на колегата.
Обясняваше ми как "доцента му казал да направи неква простичка докторантура" (което е логично, предвид, че изначално докторантурата е безсмислена), а той ми обясняваше как "ще направи сериозен research и ще разработи нещо, дето ще е полезно за текущата му фирма" (сигурно ще очаква и да го повишат за тва). 😄 Ех, детски мечти! Сигурно и аз така звуча пред Путкоскубач и Golden Gega га разправям за моите мечти от детството...
А пък декана ни обясняваше, как "такава е държавата", "толкоз можем", "качеството паднало последните години, но все още подготвят топ специалисти". Почувствах се все едно че съм на "ей такава среща".
А декана го помня като некъв весел пич - като ни водеше лекции си бъркаше кафето с една бъркалка, после си я слагаше в ухото, после в устата. Като бех в офиса му и видех чаша с бъркалки едвам не се изсмях. 😅