Реших да отида на лагер по Бокс и Муай Тай да видя кво е... изгърбиха ме на макс. Ей кво преживях за 7 дена:
ДЕН 1:
Фащам си автобуса от София за Бургас (лагерът е в Созопол, но не можах да купя директен билет, та в Бургас се прекачвам на друг автобус). Некво русо моме почна да ме заприказва, едвам с липса на интерес и кратки отговори я накарах да млъкне мислейки си:
😒 "Оф остави ме да спя бе ковро - чакат ме 9 часа път и още същата вечер ще ме гърбят на тренировка. Намери си некой друг сульо да си дърдориш с него. Моем ти пратя Захата да си ритате мач с него!"
Прекачих се в Бургас за Созопол. В Созопол направих грешката да си взема двоен бургер с всичко (че не бех ял нищо целия ден) и го измуах 30 мин преди тренировката.
Пръснаха ни на тренировката - 200 души у зала без климатици правим тичане, разгрявки, муай тай комбинации. Изпотих се повече от Веселин Маринов у сауна.
А ни беха настанили в един комунистически (затворнически) комплекс - 4 чуека в стая (в моята имаше и куче). Секвъртирантите беха от залата по муай тай и беха помагачи на треньорите. Изкефиха ме с лафчета. Един вика:
"Оф писах си с неква ковра дето ме канеше да ходя до Варна да я видя и и пиша: '- Аа заеби бе за тея пари за гориво, по-добре да платя за 2 ескорта' и тя се засмя и спря да ми пише!" 😄

На вечеря ни каниха на шведска маса с кофти храна, ама за затворници толкоз.
Забелезах неква арна путка дето вадеше лицето на Heather Donahue...

🤔 "Не брат - не сме дошли да се социализираме, да сваляме мацки и т.н. Коври бол. Дошли сме да се сцепим от тренировки, да разберем какво можем и да го покажем!"
ДЕН 2:
Секвартирантите ми казаха, че съм хъркал като моторна резачка (нося едни шини и те спомагат за тва). Но ги бях предупредил предната вечер.
Закусихме в затвора, и отидохме в 8:30 да тренираме на стадиона. Треньорите казаха, че първата тренировка била супер и сина на един от треньорите повръщал след нея (чисто чудо, че и аз не си повърнах двойния бургер).
Правихме яко крос по стадиона, скъсаха ни от коремни, лицеви, и др. Почнахме да правим сериозни комбинации от бокс удъри + колена и лакти.
Разбрах, че вечерната тренировка е в 18:00 и си отидох на плаж - пекох се и пиех безалкохолни, та да не си скапя тренировката. Малко попрекалих с печенето.
Вечерта пак 200 човека в задушната зала без климатици. Може би ни тренираха за руска газова атака. Корс, лицеви, коремни, клекания, комбинации бокс + муай тай. Яко пот.
Реших да тествам 2-3 теореми (за друго немах време, ако исках да мина всички тренировки на 100%) и пусках "погледи с интерес" към нахъсаната мома. Некви "несериозни" вече беха тръгнали да я заговарят, да си губят времето с нея, ама аз нямах подобно време за губене.
Вечерта секвартирантите ме помолиха да се изнеса при един друг хъркащ пич. Чичак на 50 дошъл с дъщеря си (у друга стая с тинейджърки) на лагера. Викам - ок. Тамън нема да съм в стая с 3 души и куче. Чичака си беше пич. Първата вечер обаче хъркаше яко - едвам взех 4 часа сън.
ДЕН 3:
Закуска в затвора. Крос на стадиона.
Караха ни освен другото и да се мъкнем на гръб един друг по половин футболно игрище (единия мъкне другия до централната линия и другия го връща). На мен ми се падна да мъкна един 100+ кг. чичак, едвам го качих на гръб, ама си го премъкнах. Докато го мъкнех се засякох с нахъсаната мома дето и се беше паднало да мъкне некво момиченце и се засмяха как аз мъкна некви слонове на гръб.
🤔 Ко правеше тоя чичак на тоя лагер, ни моа да кажа? Бая хора вече беха пропуснали тренировки заради мързел, партита, социализация и др., но не и аз.
Казаха ни да правим спаринг по двойки, и тая нахъсаната мома дойде до мен "да се оглежда за партньор", ама си помислих:
"Брат, колко жалък требва да си за да се хванеш на спаринг с момиче!? Ти некъв путьо като Захата ли си или човек дошъл да се разцепи на макс и да го сплексат от бой?"
Хванах се с некъв нахъсан дядка дето яко се раздаваше - докато другите правеха по 1-2 повторения на комбинацията, с дядката вече бехме направили 5 и се удряхме и ритахме със сила и техника.
След тренировката отидох да се видя с един съученик-военен дошъл с годеницата си и майка си на плаж в Созопол. Говорихме си за тва как "България загива". Той ми разви теорема как "България може да бъде по-добре от Финландия" ама сме тъпанари. Аз му разказах за мутренските ми истории.
Питах го кво мисли за "Академия Командос" - той виде лекторите. Каза, че ги знае и са лабави, но ще ме научат да стрелям, да си чиста оръжието и некви basic неща. Каза, че в БГ армията нищо нема да ме научат.
Каза ми, че ако искам да стана баш бигот - да се запиша във Френския легион. Там ще ме направят машина, ама съм на 1 година договор за тях и ще ме пратят в некви размирни места (примерно Израел където копнея да отида). 😄 Е не ща да съм "чак такъв бигот".
Слънчасах на плажа. Вдигнах температура, но си казах "Не - отивам на тренировка!"
Вечерта пак задушна тренировка - крос, лицеви (толкоз не бех правил последните 5 години), коремни, клекания, гаври и др. Като ни строяват, нахъсаната мома тича да се строява до мен, и като ни снимат да се снима до мен. 🤔 Викам си:
"Брей тея теореми си работят на макс. Не им обръщаш внимание и те те гонят, а е го Захата - целува краката на некви хора в клозета, пък пак не му дават да рита мач."
Пуснаха ни да правим 5 спаринга по 3 минути с различни противници - бех се паднал с 2 метра тулупи, с некви малки и с некъв на моя ръст и стегнат. Малките ги разметах, някои от тулупите също и се задъхаха доста срещу мен. Тоя последния стегнатия малко ме издразни - стремеше се да ми удря крушета със сила, а аз по-леко само му показвах как му влизат удърите.
И аз се задъхах тогава, но щом Grand Master-a (един белобрат треньор - голем пич) викна "Имате 30 секунди", му налетех с крушета и ъперкъти и си го съборих като пич.
Вечеря в затвора. Тоя път не усетих чичака как хърка. Успях да сваля температурата. Заспах си добре.
ДЕН 4:
Тренировка на плажа. Тичане, лицеви, коремни и правихме некви спаринги със захвати. Нахъсаната мома пак си търсеше партньор, но аз се хванах с некъв по-едър и здрав, да видя как ще се справя.
Не успях да го сваля, но и той не успя.*
Оказа се, че съученикът и годеницата му били на плажа и ни видели. Уговорих си да дойда на плажа при тях (тоя ден само 1 тренировка). Поседехме по-говорихме си със съученика. Той и майка му тръгнаха да търсят къде има клозет.
Годеницата му само изчака да обърнат гръб и почна да ме разпитва и да ми хвърля четки:
"Ей Един ама ти срещу много голям противник излезе. Ние те видехме. Имаше и момичета гледаме - разметаха некви момчета." и ми се усмихва, хвърля ми мили очички, и ми обяснява как харесва морето.
😒 И си мисля:
"Що тъй работи Светът бе дейба!? Баш както казват теоремите - жените винаги търсят най-силните и най-паричните мъже в социалния си кръг!"
Но си проведох учтив разговор с момичето, казах и некои особенности на спорта и др. и споменах, че и мен ме кефи морето и ще се местя към Бургас (без да споменавам, че ще си купувам апартамент там, че щеха още повече да и светнат очите).
Съученикът не беше много на кеф като се върна и ни виде, че си лафим. Та си продължих с него да си говорим за книги за "езика на тялото", "поведенческа психология" и, че щял да ми прати някакви книги. А аз ще му помогна да стане Ганорник.
Вечерта уж щехме да се виждаме, но нещо на съученикът ми му прилоша (може би защитна реакция да не си говоря с годеницата му - не че изгарях от желание, бех дошъл за тренировките).
ДЕН 5:
Нормална тренировка на стадиона сутринта. Пак правихме спаринг с нахъсания дядка. Дойде един от топ треньорите по бокс и ме похвали - каза, че бил ме наблюдавал на тренировките и че се раздавам. Пита ме от колко време тренирам и в коя зала. Казах му:
"В една зала в Люлин и от 2 месеца, но тренера каза да кажа, че са реално 2 седмици!" и треньорът ме похвали.
На края на тренировката ни събраха и ни казаха, че ще правят турнир с реален бой и търсят участници и само аз и още 2-ма кандидатсвахме. Треньорите викат:
"Аре бе мъже ли сте!?" 😅
И разни други мацки почнаха да ме гледат по друг начин като разбраха, че имам ташаци да участвам в турнир (само ако знаеха, че съм и един с най-малкото опит у целата сбирщина). 😆
Не ходих на плаж за да поспя малко и да се подготвя за последните тренировки.
Преди следобедната тренировка направих глупост - пих кафе с аспирин (уж за тонизиране и отваряне на кръвоносните съдове). 😖 За първи път на следобедната тренировка почнах да не мога да изпълнявам цели серии от някои упражнения - не се чувствах уморен, но мускулите ми отказваха (сигурно заради шибания аспирин).
Хванах се на спаринг с некъв бавен, як дебелак дето ми се правеше на интересен. Обяснявам му каква комбинация е казал тренерът, той ми вика че не било така. Почваме да правим квото той предложи - идва тренерът и обяснява, че сме в грешка. Дебелия ме изкара мене виновен.
После се хванах на спаринг с едно момче дето ми улови един ритник, подсече ме и ме хвърли здраво на пода. Идва тоя trigger-нат тренер и вика:
"Уу остави го тоя - нищо не разбира!" 😏 Мисля си на ум "Брат имаш невероятния подход за тренер! Спечели ме за вашата зала по муай тай!"
И на третия спаринг се хванах с некъв на моя ръст и нацепен (сигурно от залата им), ама тръгна да ми лови ритниците - не успява. Да ми реагира не успява. И тренера пак дойде уж да дава акъл "Как за нищо не ставам!" ама се спре да погледа, даде съвет на другото момче и си се разкара.
После без да искам го ритнах в ташаците и 30 секудни беше клекнал и аут, ама и той после без да иска ме нацели, но аз си изтраях болката прав.
Вечеря в затвора. Спрех да се ебавам с нахъсаната мома, щото бех почнал да се излагам по тренировките. Казах си:
"Брат остават ти неколко тренировки - дай всичко от себе си! Не мисли за жени, не мисли за страх, не мисли за нищо друго - само за турнира!"
ДЕН 6:
Уж ни беха обещали по-лека тренировка за тея дето ще правим турнир, ама ни пръснаха. Яко крос, яко лицеви, яко коремни, пак мъкнене на некви хора на гръб (хванах си некво момче като мене дето лесно го премъкнах и после и той лесно ме премъкна... не слонове). Пак не успях да изпълня пълните серии на някои упражнения. 😖 Ама буквално се гавреха с нас - викат ни, ще правите 10 лицеви, но ние броим и броят:
"10, 9, 9, 9, 8.5, 8, 7, 6, 5, 5, 5, 4, 3, 3, 3, 2, 1"
Накрая ни наредиха да легнем в редичка и жените, децата и най-якия треньор ходеха върху нас. Казаха с ръце да си пазим топките. Некво момиче ме настъпи баш по топките. 😒 Нищо де изгавриха се напълно.
С дядката се раздадохме на макс - яко ритници, яко комбота, сила (изкара ми въздуха здраво), даже Grand Master-a ни похвали, че се раздаваме.
Следобеда се подготвих квото можах за турнира. Реално не беше турнир (кой е най-добър), а няколко отделни мача по двойки. 3 рунда по 2 минути и избират печеливш.
Строиха ни - барабар с мъжете се строи и оная нахъсаната мома. 😎 Сигурно за тва ми е допаднала - щото е имала повече ташаци от 5/6 от мъжете у залата. Ама като огледа какво я чака в последния момент размисли и стана "публика".
Разделиха ни на база килограми. Събраха се 8 двойки, от 200 човека (другите беха публика или "мъжоретки" както се изрази един от треньорите - тоя дето се гавреше с нас).
Аз се паднах с един 40-50 годишен дядка, на мой ръст, слаб, сегнат (прецених, че ще е бърз - познах). Дойде и нашия ред - като казах на един треньор, че не съм слагал протектори за крака и налакътници до сега (да не говорим, че ще се бия и със сложена шина) малко му "прилоша", но ми намериха.
Треньорът дето ме беше похвалил ми каза:
"Слушай момче - тоя е боксьор. Наблегни на ритниците" и аз си мисля
"Е са си еба мамата! Ако ми се беше паднал муай тай-аджия щех да пробвам да скъса дистанцията и да го налазя здраво с крушета, прави и ъперкъти, а удърите с ритници и лакти едвам ги заучих тея дни! А бе да става каквото ще - ще му влеза здраво с ръце пък да видим!"
😏 Тоя ме потроши - налазих го с яко удъри в главата, поне 30 удъра в главата му набих за тея 4 минути, ама той сигурно 60-70. Не успя да ме свали - събори ме веднъж, но падна с мен, докато го удрях в главата (което не се брои за негова точка). Пробва да ми прави захвати, колена, ама не се дадох. Ама май ме нацели в далака и ми изкара въздуха. На края на 1-ви рунд едвам дишах, на края на 2-ри едвам гледах.
Тренера вика - аре стига. Аз бех готов да изтърпя боя още 2 минути, Grand Master-a ме пита "Кво става - отказа ли се?", но тренера вика че спира мача.
След мен още некви отпаднаха на 2-ри рунд, един даже на 1-ви.
Поздравихме се с дядката - оказа се, че тренирал бокс 4 години. 😅 Намерих с кой да се бия с моите 2 седмици опит.
Ама евала - тоя дядка и ония другия нахъсан дядка с който правихме спаринг ме карат да вярвам в бъдещето на България (поне докато са живи дядките).
Grand Master-a дойде стисна ми ръката и ме поздрави:
"Браво момче! Ама виждаш - нашия спорт не е лесен!"
И му казах с ентусиазъм:
"Така е ама ме кефи яко и ще продължавам да се уча!"
И тоя вика на некъв треньор по мой адрес:
"Original!"
Може да е имал в предвид "Original Gangsta" щото ръсеше некви хамерикански nigga булшити чат пат.

Много весел пич - некой ден искам да стана нацепен дядка като него. 😎
ДЕН 7:
Болки у лево под ребрата. Закуска. Дойде един от треньорите да ме пита къв съм, що съм (и що с 2 седмици опит влизам резко на хора тренирали от години при тех), и се обясних на кратко.
Пита ме дали имам некви контузии - отрекох. Честно не знам - па и ме болеше 1/2 от тялото, та може ли да конкретизира човек.
Размотах се из Созопол. Пих некви безалкохолни, да имам 25 лв. за такси у София (тея дето дебнат по автогарите).
Тоя път си спах спокойно у рейса. На автогарата ме причака некъв бакшиш-шегаджия, вика ми:
"До квартала ти към 25 лв. ще излезе!"
😏 Викам му "Ок - знам каква е процедурата и аз очаквах толкова!"
Ама тоя си ме взе за "баш балък" и се опита да ми пробута сметка от 35 лв.
Викам му:
"Знаеш, че не е толкова сметката до тука!"
И тоя тръгна да ми се обяснява:
"Ама цените на метана!"
Викам му:
"Еми немам други пари - тея 25 лв. за които си говорихме!"
Помрънка, но ги взе и се разделихме (ако много настояваше, щех да му предложа да направим турнирче по бокс и муай тай, нищо че сигурно съм без далак).
Годеницата на ония съученик (която е медицинска сестра) ме посъветва да си направя ехография да видя дали немам некви контузии, но каза, че тия точно контузии са често срещани в бойните спортове.
П.П. А докато аз се учех как да търпя на яко дисциплина, тренировки, гърч и бой, сестра ми се научила как да кара сърф! 😎 Евала - мъжко момиче!
Нищо чудно, че се е хванала с ВИС-аджия. Нема как некъв умно-красив педал да е достоен за нея. Такива може да ги върти на малкия си пръст. 😏