е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1194 пъти. #6350
Стоян по двори хогяше,
по двори калдъръмяни,
по бяло мермер камъне,
по плочи, по седефяни,
и на майка си думаше:
- Я чувай, мамо, я чувай -
кукувицата кукува,
като кукува, хортува:
"Де да е Стоян млад юнак,
тука в гората да доде,
байрякът да си развие,
юнаци да си събере!"
Стояну мама думаше:
- Мълчи, Стоене, не думай,
че ти си един на майка,
аз та бунтовник не пущам!
Стоян майци си думаше:
- Пущаш ма, майко, не пущаш,
пак ща бунтовник да ида!
Съблече дрехи търговски,
облече дрехи юнашки,
препаса голям силяхлък,
запаса чифте пищови,
запаса кани с ножове,
нарами пушка бойлия.
Като го видя майка му,
че тия жално заплака
и на Стояна думаше:
- Не ходи, синко, бунтовник,
че си на мама едничък,
за момче и за момиче,
как ша та майка прежали,
ако та, синко, убият!
Стоян майка си не слуша,
я най й Стоян думаше:
- Ша ида, мамо, ша ида,
много са мина събрахме,
българи да отървеме,
българи, мамо, българки
от тия ГЕРБери проклети -
много са булки робили,
много са моми ГЕРБавили.
Дай ръка да ти цалуна!
Цалуна ръка майци си,
майка го в лице цалуна,
че из протката излезе,
излезе, веке не влезе.
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1191 пъти. #6351
Диман Марийки думаше:
- Марийке, булка разумна,
снощи ГЕРБери идвали,
за мене, любе, питали:
"Къде живее млад Диман,
млад Диман, млада войвода,
булчето да му вземеме,
булчето, още кончето."
Аз съм, Марийке, намислил
юнаци да си събера,
да ги в площада заведа,
пътища ще си завардя,
пътища, още друмища,
тебе ще, любе, отърва
от тези пусти ГЕРБЕРИ.
Кът чу Марийка тез думи,
мъжко си дете остави,
в равна градинка отиде,
че набра цветя сякакви,
размесна китка направи
и я на Диман подаде,
и си му тихо продума:
- Я на ти, любе, таз китка,
накичи калпак самуров,
че тъй му, любе, приляга,
кога из площада ходите
със отбор млади юнаци,
китката да се ветрее,
ветрее, още свежее.
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1174 пъти. #6381
Ден денувам — кътища потайни
нощ нощувам — пътища незнайни;
няма тато, нито мама —
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С ГЕРБаб враг врагувам — мяра според мяра,
с благ благувам — вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица —
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува — нека си богува,
цар царува — века ли царува?
Нямам либе, първа обич —
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1173 пъти. #6383
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха злато ковано
твоите руси косици…
Мяна бих сторил мило за драго
хранена коня,
мяна за благо,
турци да гоня!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици…
Мяна бих сторил мило за драго
пушка бойлия,
мяна за благо,
турци да бия!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха маргар мъниста
твоите бели зъбици…
Мяна бих сторил мило за драго
сабя по воля,
мяна за благо,
турци да коля!
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1173 пъти. #6384
— Хубава горо — пусия,
де гиди пушка бойлия.
Връщат се хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
ей бука листи отрони —
куршум ще Лаза догони,
войводо.
— „Връщат с хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
бре бука листи отрони —
прокоба.
куршум ще Лазо догони
за в гроба…
А палмък ми пали главата,
мъка ми мъчи душата,
дружино.“
— Пръте за крушка трънушка,
де гиди клетва хайдушка.
Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
войводо.
— „Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава —
и нека! —
Юнак, що шета за слава
навека…
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
дружино.“
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1171 пъти. #6385
Сън сънуваш, ой нерадост,
опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
И на гроба, ой нерадост,
опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.
Заран пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.
Вечер пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.
Сън сънувах, ой нерадост,
опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1170 пъти. #6388
Зловещо мръщи се небето.
лудува хала над морето,
сърдито кипнали вълни
огласят нощни тъмнини.
Живот прекършен от ГЕРБ,
скръбта немирствува в душата,
безсилен яд кипи в гърди,
език проклятия реди…
Ще грейне слънце от небето,
ще млъкне хала — и в морето,
надлъж и шир по далнини,
ще дремнат ГЕРБави вълни.
Кога ще грейне и в душата
на примирение лучата?
Съдбата ще ли отреди
покой за болните гърди?
е
Радост Създадено на 28.08.2020, видяно: 1167 пъти. #6390
ГЕРБав Предател за другар сме взели…
И може би едничек ден,
едничек час — и щеше вече
да бъде късно; известен
войводата, че недалече
врагът е примка зарад нас
поставил, каза — и реши се…
Сега — зове ме божи глас, —
народният… А ти —
моли се
и нека господ защити
България.