Ти и затова не мържваш а опъваш найлони на парници.
Точно, като в анклава на Доган, и тоя до него. Един дебел, има си собствено пристанище до Догановото. Няма да им стъпите, гяурите, кой ходил ходил, вече не е България. Щяхте да видите как най-дивите олигарси имат собствени оранжери и свинарници. Не кат мойта 40 квадрата, ами по половин декар и нагоре.
У София ако имаше де да опъвам найлони и да паля дръва - щях да си седя у София. Таа зима ше го лапате на студено, въпрос на време е топлото да последва цената на тока и горивата.
Хич не ми се оправдавайте за ГИТ-а, нека да си има lock file то, Гана да има права да отключва, демек черната работа някой като излезе болничен. У Корпорацията имахме процедура - преди годишното олабване на синжира отключваме всичко, и нагласяме мейла в режим "няма ме, да ви ебе койт' неще".
Ама нали овча мода като излезе, мържвате като издивели, че не може да си разделите купа сено на 2 магарета.
korporativnata-kultura
И така, при вас се установява устойчива норма – не трябва да се опитваш да стигнеш банана. Защо не трябва – вече никой не знае. Тези, които са могли да обяснят, вече ги няма, те са в друга клетка. Не трябва – и това е. Така е прието.
Попадналите нови маймуни в клетката бързо са научават на новото правило: тръгнеш ли към банана, съседите ще те набият. Защо ще те набият – неизвестно. Така е прието при тях.
Дори бих направил ГИТ да заключва част от файла, всеки да си има свое workspace, толкоз кат ви свиди.
Мърженето ми беше най-тегавата част от работата, дори по-зле от еднокраковия сутрешен СКУМ на който наказват за минута закъснение. Никоя маймуна не знае защо, фирмена култура.