<bgdev />^free

Seneka

Синергио, на Единия нема ли да му препоръчаш да иде да си чекне хормоналния дисбаланс?

Споко Заха - тая сутрин направих 1 PR - та вкарах малко "тестостерон". По-късно днеска ще помпам гърди и може да направя още 1 PR.

PR - Pull Request от немски

Един от многото

PR - Pull Request от немски

ХаХаХа. Аутсорсаджии - некадърници.

Seneka

Един от многото

PR - Pull Request от немски

ХаХаХа. Аутсорсаджии - некадърници.

Заха - знаеш, че "твоята оценка" е много важна за мен. Особено когато "чистач на лайна" ме оценява като програмист.

П.П. * Aйде оправих особеното.

Един от многото

Особенно когато "чистач на лайна" ме оценява като програмист.

Не съм се изразил добре. Не говорех за теба, а за ония дека им плащат да мачкат качествените специалисти, за да ги продават на некачествените предприятия.

Не ми благодари за това.

Seneka

Един от многото

PR - Pull Request от немски

ХаХаХа. Аутсорсаджии - некадърници.

Ако се чудиш, защо някои фирми имат клиенти - тая карикатура обобщава причината:

Цитат от книгата "How to talk to Anyone"

Why Banal Makes a Bond

Samuel I. Hayakawa was a college president, U.S. senator, and brilliant linguistic analyst of Japanese origin. He tells us this story that shows the value of, as he says, “unoriginal remarks.”

In early 1943—after the attack on Pearl Harbor at a time when there were rumors of Japanese spies—Hayakawa had to wait several hours in a railroad station in Oshkosh, Wisconsin. He noticed others waiting in the station were staring at him suspiciously. Because of the war, they were apprehensive about his presence.

He later wrote, “One couple with a small child was staring with special uneasiness and whispering to each other.”

So what did Hayakawa do? He made unoriginal remarks to set them at ease.

He said to the husband that it was too bad the train should be late on so cold a night. The man agreed.

“I went on,” Hayakawa wrote, “to remark that it must be especially difficult to travel with a small child in winter when train schedules were so uncertain. Again the husband agreed.

I then asked the child’s age and remarked that their child looked very big and strong for his age. Again agreement, this time with a slight smile. The tension was relaxing.”

After two or three more exchanges, the man asked Hayakawa, “I hope you don’t mind my bringing it up, but you’re Japanese, aren’t you? Do you think the Japs have any chance of winning this war?”

“Well,” Hayakawa replied, “your guess is as good as mine. I don’t know any more than I read in the papers. But the way I figure it, I don’t see how the Japanese, with their lack of coal and steel and oil . . . can ever beat a powerfully industrialized nation like the United States.”

Hayakawa went on, “My remark was admittedly neither original nor well informed. Hundreds of radio commentators . . . were saying much the same thing during those weeks. But just because they were, the remark sounded familiar and was on the right side so that it was easy to agree with.”

The Wisconsin man agreed at once with what seemed like genuine relief. His next remark was, “Say, I hope your folks aren’t over there while the war is going on.”

“Yes, they are,” Hayakawa replied. “My father and mother and two young sisters are over there.”

“Do you ever hear from them?” the man asked.

“How can I?” Hayakawa answered. Both the man and his wife looked troubled and sympathetic.

“Do you mean you won’t be able to see them or hear from them until after the war is over?”

There was more to the conversation but the result was, within ten minutes they had invited Hayakawa—whom they initially may have suspected was a Japanese spy—to visit them sometime in their city and have dinner in their home.

And all because of this brilliant scholar’s admittedly common and unoriginal small talk.

Top communicators know the most soothing and appropriate first words should be, like Senator Hayakawa’s, unoriginal, even banal.

But not indifferent. Hayakawa delivered his sentiments with sincerity and passion.

🤔 Умозаключение - едно време много ми вървеше small talk-a и се сприятелявах с бакшиши, пияници, наркомани, тревомани, играчи и всекви боклици, ама големият проблем е, че:

"Със small talk можеш да се сприятелиш само с 'малки хора'." - вече не искам да се познавам и да дружа с овцете, та избягвам да се чувам, виждам и дори да си говоря с такива боклици. 😒

На вълка за това му е дебел вратът, защото сам войнът е сам!

Един от многото

🤔 Умозаключение - едно време много ми вървеше small talk-a и се сприятелявах с бакшиши, пияници, наркомани, тревомани, играчи и всекви боклици, ама големият проблем е, че:

"Със small talk можеш да се сприятелиш само с 'малки хора'." - вече не искам да се познавам и да дружа с овцете, та избягвам да се чувам, виждам и дори да си говоря с такива боклици. 😒

На вълка за това му е дебел вратът, защото сам войнът е сам!

Смолтока не е един вид, два са :)

Ти си правил тоя защитния, на слабака, инстинктивно си усещал че тоя отсреща те счита за путьо и си смолтоквал за да му се докараш.

Като се ощракаш мое и да стигнеш до другия вид смолток, тоя с емпатията :)

Един от многото

Със small talk можеш да се сприятелиш само с 'малки хора'.

Това пък от къде го измисли? То зависи каква ти е средата. Ти като движиш в такава среда, с какви хора очакваш да смолтоокваш? Иди да живееш у Щатите, на Уолстрийт. Заеби таа София.

Убавец

Един от многото

Със small talk можеш да се сприятелиш само с 'малки хора'.

Това пък от къде го измисли? То зависи каква ти е средата. Ти като движиш в такава среда, с какви хора очакваш да смолтоокваш? Иди да живееш у Щатите, на Уолстрийт. Заеби таа София.

Еми кой голем успешен човек ще има време за small talk, бе Заха!? 🙄 И не ти говоря за некви брокерчета на Уолстрийт, или служител гише-банка, а големи, богати, успешни, сериозни хора. Тея директно ще те отрежат, ако пробваш да ги заговаряш и да им губиш времето с глупости.

Нали знаеш, че успешните хора казват "НЕ" често, а свръх успешните:

При успешните и свръх успешните има термин "JOMO" - Joy Of Missing Out! Обратен на термина FOMO - Fear Of Missing Out, който се среща често при бая българи, дето се страхуват да "не изпуснат живота":

На мене примерно днеска ми предлагаха да пием, ама супер много се радвам, че отказах за да си използвам времето за да си движа моите неща. Нема да се напивам и утре да ми отиде целия ден, я! 😒 А и само некви "общи глупости" (small talk на български) ще си говорим.

Дейба и държавата - нема с кого един смислен разговор да проведеш!

П.П. Говорил съм си и с IT консултанти, IT-та, IT мелеонери и др. и повечето ръсят по-големи глупости, от колко чета у тоя форум. Много ниско е нивото на интелигентност в БГ!

Eдине, не ти чета словесните диарии. Нямам за цел да са заяждам от нямане кво да правя, щото зимата почти не съм излизал от хангажерията, пък вечер съм кат пребит от работа.

Малкото човече, путьото си ти. Киро Брейка може да е прос на гъдулка, безхаберен кат филиповски мангал, обаче е луд кат бял кон, както се изразява. Има къде 100 000 последователя, и ако се яви на избори кат нищо ще обере 1 %, както сам спомена.

Ти си охлюв, дето пита макя му кво е сготвила. Твойте книги ги пишат такива, дето печелят от писане на книги. На таквиз писатели им фалират фирмите, готови задвижени проекти насра, напуснаха го всички служители, ся е на квартира и в нов тъп стартъп. Може и да продава мартеници на подлеза, не знам. 2 дъщери има да храни.

Не ми се сърди, ами погледни кривата на Дънинг - Крюгер. Аз кат си отидох у Туче също си мислех ени работи, после ни реколта видях, ни колайдер. Почнах го наново, зарад елементарно недоглеждане в изчисленията. Просто нямах такава грамадна техника, че да заработи с таа концепция. На теория е едно, на практика друго, а реалния живот е съвсем иначе.

Направил си услуга като си прекъснал социални контакти, най-вече на тия дето си ги отървал от себе си.

Изкарай 2 лева без проста Гана, поживей 2 месеца без гозбите на макя ти, купи си собствен апартамент, не се надувай с наследствен.

Таквиз кат тебе аз ги режа, много сте досадни.

Rabin

купи си собствен апартамент, не се надувай с наследствен.

Ама Рабине - колко 50 пъти да повтарям, купил съм си сам апартамент (без грам заеми), който съм отдал под наем. Поне тая точка я зачеркваме. 😃 До следващия път, когато ме цитираш неправилно предполагам.

Един от многото

Rabin

купи си собствен апартамент, не се надувай с наследствен.

Ама Рабине - колко 50 пъти да повтарям, купил съм си сам апартамент (без грам заеми), който съм отдал под наем. Поне тая точка я зачеркваме. 😃 До следващия път, когато ме цитираш неправилно предполагам.

ОК, няма как да знам по-добре от тебе. Сепак не съм като оня дето искаше да сбира хора да ме пребива, щот по-добре от мене знаел де живея и кво имам.

Патърнът ти е охлювски, затуй предположих че ти е наследствен. И защо по дяволите точно в Овча Путка, както се бяха изрязали в един вестник? Там ако пътуваш с автобус ти е по-далеч от Перник, те имат влак, Овча 2 имат само мангалски каруци! Там щях да купувам една боксониера, та не говоря наизуст. Ходих и видях. Честно казано ще ме е стра да се прибирам вечер пеш.

Rabin

Един от многото

Rabin

купи си собствен апартамент, не се надувай с наследствен.

Ама Рабине - колко 50 пъти да повтарям, купил съм си сам апартамент (без грам заеми), който съм отдал под наем. Поне тая точка я зачеркваме. 😃 До следващия път, когато ме цитираш неправилно предполагам.

ОК, няма как да знам по-добре от тебе. Сепак не съм като оня дето искаше да сбира хора да ме пребива, щот по-добре от мене знаел де живея и кво имам.

Патърнът ти е охлювски, затуй предположих че ти е наследствен. И защо по дяволите точно в Овча Путка, както се бяха изрязали в един вестник? Там ако пътуваш с автобус ти е по-далеч от Перник, те имат влак, Овча 2 имат само мангалски каруци! Там щях да купувам една боксониера, та не говоря наизуст. Ходих и видях. Честно казано ще ме е стра да се прибирам вечер пеш.

Щото е квартал тип В (т.е. беден квартал - с много казина, заложни къщи и др.), който се превърща в квартал тип Б (т.е. що годе нормален квартал - с метро, университет, вериги магазини, булеварди; кметицата и некъв стадион щяла да оправя).

Хем го купих що годе евтино (преди да направят метростанциите), хем скочиха и наемите в квартала.

Ти малко го описваш като квартал тип Г (т.е. съборетини навсекъде, яко дрога, яко мангал, яко бой и др. - такива квартали са някои части на Люлин и мангалските квартали; не сме 90-те вече). 😒

П.П. Лошото на Овча Купел, е че нема офис сгради и много работни места в квартала или наблизо (както примерно е с Дружба и др. квартали до Бизнес Парка и центъра), ама то сега както повечето хора са home office, не е голям минус.

У София сичко е гето, няма са притесняваш. В "елитния" Лозенец си паркират колите до главната улица, щото не могат да се качат до тях, не чистят. Има едно каре, аз му викам Чернобил. Само изоставени кооперации, недовършени, кварталните кучове живеят по етажите.

Да се чудиш на кво отгоре тия цени!

Rabin

У София сичко е гето, няма са притесняваш. В "елитния" Лозенец си паркират колите до главната улица, щото не могат да се качат до тях, не чистят. Има едно каре, аз му викам Чернобил. Само изоставени кооперации, недовършени, кварталните кучове живеят по етажите.

Да се чудиш на кво отгоре тия цени!

Люлин е разкошен квартал, има и коньове, почти свободно пасящи :)

Rabin

У София сичко е гето, няма са притесняваш. В "елитния" Лозенец си паркират колите до главната улица, щото не могат да се качат до тях, не чистят. Има едно каре, аз му викам Чернобил. Само изоставени кооперации, недовършени, кварталните кучове живеят по етажите.

Да се чудиш на кво отгоре тия цени!

Не споря - и елитните ни квартали са "българска работа". Даже по "Мутренски ливади" и др. "елитни" квартали е по-вероятно да те гръмнат отколкото у Овча Купел, че и у Факултето (там е по-вероятно да ядеш бой с колове, пръти и лопати обаче).

За това обичам да гледам филми за гетото - цела България е едно голямо гето. Имам чувството, че ще дойде ден в който българите ще се възхищаваме на мангалите за хубавите им качества. Аз мисля, че и сега може да им се възхищаваме за "сплотеността", па за друго не знам.

Гето БГ

Имам чувството, че ще дойде ден в който българите ще се възхищаваме на мангалите за хубавите им качества. Аз мисля, че и сега може да им се възхищаваме за "сплотеността", па за друго не знам.

Че аз отся им се възхищавам. Амет възпя как на 12 февруари дават социала, имаше един друг кючек, дето се подиграват на българите, че опъват каиша, докат Манго мята гюбека.

Мечтата ми е да стана мангал, и до края на живота да се ползвам с техните преференции! Обратна дискриминация. Кунева по едно време беше изригнала за стипендии, само за чавета. За българчета да няма!

А бе има и хора с акъл в БГ - нов подкаст на DevBG: "Да се пенсионираш на 40 г. в IT. Какво следва?"

П.П. Подкастаджията ме убеди в последното ми прозрение, че като стана C-Level-че не е добра идея да си правя startup-че, че я "изям големия", я не. Не си заслужава.

Буташ си парите у S&P 500 и др. инвеститорщини, точиш кинта от системата, седиш си на гъза и се радваш на живота. За кво да бачкаш като магаре за некъв стартъп дет я изкрета, я не, камо ли пък да реализира печалби по-големи и по-сигурни от S&P 500!? 😟

Един от многото

За кво да бачкаш като магаре за некъв стартъп дет я изкрета, я не, камо ли пък да реализира печалби по-големи и по-сигурни от S&P 500!? 😟

Стартъпаджийството в чистия му вид (да развиеш ТВОЯТА ИДЕЯ за нещата в неква ниша) е психично отклонение в нарцистичния спектър от което чуркоидите сме склонни да боледуваме, женските имат силен имунитет, и сред тях има мутанти де но като цяло са много по-устойчиви. Забавното е че статистичски незначителен процент и то от най-тежко болните от това стават успешни и така тая иначе клинична лудост се води нещо хубаво въпреки че е докарала безчет иначе качествени чуркоиди буквално до просешка тояга :)

Поне благодарение на конфликта в Украйна, unfollow-нах тея дни в LinkedIn над 100+ лаладжии (startup-аджии, MVP-та, HR-и и др. "attention whores").

Надявам се сега да получавам доста по качествен News Feed, без политика в него.