Дон Реба не, очевидно не е, хората работят и създават нови неща, очевидно е че днес по стандартите на средновековието всички сме мега крале - лична баня, автомобили, ядем месо всеки ден, абе и бедняците днес са богати. икономиката не е много наука, трудно е да се дефинират понятията, но да го кажем така - говоря за "съхранение на богатството", не за бизнес. имаше една книга "скитника евреин" почти нищо не помня от нея освен две неща - едното е че главния злодей беше един урод, който като събра всички "важни клечки" им се накара като на сополанковци, нарече ги слабаци и неудачници, и като се увлече в ругатните им разкри тайната защо той урода мачка тях, бароните, херцозите богаташите - защото бил девец. тогава тая концепция силно ме впечатли, не разбирах как това че си девец може да ти даде власт над силните наденя. другото което помня е че имаше някакво наследство, останало 2-3 века под новото еврейско изобретение - сложната лихва. всички бяха потресени от количеството пари, не можеха да проумеят как са станали толкова много, те очакваха примерно да са се удвоили, утроили, но чак пък толкова... тогава се замислих това възможно ли е. още древните са измислили верификацията reductio ad absurdum, широко ползван във физиката похват за проверка дали нещо е възможно, накратко - ако можеш с тестваното твърдение да постигнеш невъзможно нещо, то теста е негативен т.е. тестваното твърдение е невярно. това отнесено към въпроса със сложната лихва звучи така - ако в безинфлационна среда сложа една стотинка в депозит със сложна лихва,след Х години ще имам сума която е по-голяма от цялата парична маса на системата. аз още докато четях "скитника" и спорех с баща ми за лихвите това го осъзнавах. но подозирах че грешката тук е точно заради създаването на нови и нови реални активи - къщи, стоки и тн. хубаво, ама можем да избегнем философщината на "zero sum game" ако вместо "пари" кажем "хляб",абсолютно същото е. забележи ,това не касае механизма на доходност, дали ще са ипотечни кредити или сп500. държада отбележа че една от причините за вярата ми в "положителната доходност" беше точно и "вярата в науката",виках си аз не съм най-умния, ако положителна доходност е невъзможна, хората щяха да го знаят и нямаше да има инвестиционни фондове и тн. всичко това разбира се се крепи на вярата че "днес е различно" иначе примери за "всички вярват в глупости" бол - кръвопускането например. пак забележи - когато кръвопускането е било практика, не всички са смятали че е ефективно, тоест това не е било догма обсебила цялото общество. доктори които го отричат бол. обаче обществото е смятало че е ефективно, т.е. критична маса от уважаваните му членове. същото е и днес - хората вярват в "позитивната доходност", не всички, има големи икономисти, които знаят че това е глупост,аз не съм някакъв "неразбран гений", но критичната маса вярват.
Дон Реба и аз си мислех нещо такова като вярвах в
положителната доходностдядо коледа,ама не е. идеята на reductio ad absurdum е точно да докараш нещата до абсолютна очевидност. абсолютно всеки може да отдели една стотинка, или един лев ако щеш. разни "механични" пречки като минимална сума са дреболия - уговаряте се 100 души с по един лев и ги преодолявате. и какво имате? след 100 поколения всички хора са безкрайно богати. можеш да възразиш че техните наследници също растат като бройка, но това не върви - икономиката не е биология, "ръста" и не идва от увеличаването на населението, което впрочем в "развитите" страни изобщо не се и увеличава. между другото, като беше времето на пирамидите познавах хора които абсолютно сериозно вярваха че ако никой не се "отказва" от пирамидите и влиза отново веднага щом излезе обогатен, то всички ще сме богати. това е нещо като опростен модел на илюзията за "положителната доходност", сега можеш да кажеш "ама инвестициите разчитат на реална дейност на останалите работещи балъци, която води до ръст". а защо им е изобщо? ако положителна доходност реално е възможна, то "дейност" не е необходима,след 100 000 години при запазване на населението всеки може да има 1000 000 долара, и 4те магически процента върху тях да му носят "достоен стандарт на живот". е да, някак си е чудно кой ще продава в магазина, но както и да е.
Реба, макар че се сългасих за биготизма с теб - тука си в грешка. Най-простият аргумент в защита на това, е че има хора като Бъфет и Мънгър дето 75+ години реализират "положителен ROI" и въпреки "различните видове активи", "консуматорството", "инфлацията", "данъците" и др. са "яко на +". Друг е въпросът, че в крайна сметка може да се окажеш прав понеже някой техен внук, или правнук може да ги "занули", ама го има тоя риск. А тоя риск се покрива с "голяма тояга" и "правилно възпитание" и "онаследяване" у фамилията (Рабина веднага ще ти прасне една статистика как 90% от богатството се държи от 5 фамилии в Света).
Това за което говориш е "риск". 🙂 Да - няма инвестиция "гарантираща положителна възвращаемост". Дори "правителствено издадените облигации на САЩ" дето са 100% гарантирани (и дето едва ли не ще вържат Президента на САЩ с тояги и ще го бият докато не върне парите) носят "отрицателна възвращаемост".
А иначе и аз имах твоите съмнения и затова четох много, много, МНОГО и видях, че има все пак умни хора по света (1 на 300 000 000 да кажем) дето са измислили решение на тая загадка. Примерно Джак Богъл, основателят на първият индекс фонд. Създаващ инструмент с ниски управленски такси, ниски данъци, реализиращ възвращаемоста на пазара. С възвращаемост от 8-10% (забележи над 4% с които си правиш кръчмарските сметки).
Ама ето ти S&P 500 калкулатор с реинвестиране на дивиденти и периодично (примерно месечно) инвестиране ако не верваш.
Освен индекс фонда, друга работеща стратегия която научих четейки, от Питър Линч управителят на Fidelity e - буташ си парите в 6 фонда (Small Cap, Large Cap, Foreign Stocks, Bonds, Growth Stocks и още 1 беше) и си защитен от всеки движения на пазара. Ама това е твърде сложно за мангал като мен, а и подозирам, че възвращаемостта пак е по-ниска от S&P 500.
А иначе нека да разгледаме неколко "инструмента" и "активи" дето правилно си забелязал, че са "капан за наивници":
1. Златото - не плаща дивиденти, не защитава от инфлация, расте на база на "The Greater Fool Theory", дава по-ниска възвращаемост от S&P 500 с реинвестиране на дивиденти, доста привлекателно за бай мангал дето го "краде на ниска цена" и го препродава евтино.
2. Bitcoin - обикновенна (опа "яко технологична") пирамида. Не плаща дивиденти, не защитава от инфлация, расте на база на "The Greater Fool Theory".
3. Общи фондове (небазирани на индекс фондове) - по-високи управленски такси от S&P 500, по-ниска възвращаемост. От 500 общи фонда в САЩ, само 3 са успяли консистентно да бият S&P 500 за период от 50 години (и то с 1%).
4. Фондове на Алианц и др. (дето "кандидат - финансовата ми консултантка" се опитва да ми ги пробута, като ходя до банката) - зад тях стоят мутри.
5. Имоти (любимият инструмент на българите) - в зависимост от пазарите дават между 4-7% възвращаемост, с кредит до 13%, но много внимателно трябва да се вземат в предвид особенностите на пазара и редица фактори.
За БГ имотния пазар вече си давам сметка, че Резервата загива и населението изчезва, а за сметка на това мутрите презастрояват, тъй че "не е на далавера". Все пак ще сложа некви пари и в БГ имоти по 2 причини - (1) "патриотично е", па и ако се обърне тенденцията с населението, ще съм на плюс, (2) загубите от потенциална инвестиция в S&P 500 ме мотивират да уча, да се развивам и да изкарвам повече пари (та да си покрия загубите), и в крайна сметка пак съм на плюс (дори да не е от имоти).
6. Сложни математически схеми - за жалост инвестирането не е "игра на ума", а "игра на характера". Т.е. един истински бигот може да стане богат инвеститор, ама много умно-красиви ще го издухат с ташаците, щото едно сътресение на пазара ще ги стресне и ще си разпродадат всичко.
Примерно фондът Long Term Capital Management е ползвал "математика" за да бие пазара. Бил е наел топ професори, нобелови лауреати, математици и т.н. за да търси значителни разлики в цените на акции и др. на различните пазари и да се възползва от тези разлики. Ама са се набълбукали с кредити и при падането на Съветския Съюз са си заминали и те.
Веселото е, че бившият шеф на Джеф Безос, Дейвид Шоу използва същите стратегии (но без кредити) и пази всичко в дебели корпоративни тайни и му се получава. Но все пак, математиката обикновенно не работи в тоя "динамичен свят".
Та накратко - от инвестиране се печели не толкова с "ум", а с "характер". Ако всеки месец си буташ неква кинта в S&P 500 и не те ебат новините, ще забележиш, че до 10-20 години ще си задминал много от "гениите на новото време" инвестиращи в Bitcoin, NFT-a, TechStocks и още кви ли не лайна. 🙂
А инвестирането в себе си носи най-добра възвращаемост и е най-силен аргумент против твоето твърдение. За 1 година "инвестирайки в себе си" (яко, яко четене) реализирах 45% възвращаемост (заплата + инвестиции). Смятам да продължа да "инвестирам здраво" в тая посока. 😎