Сгурно си много специален 
Еклесиаст = Проповедник
Нататък става още по- философско.
Всичко е чалга и метъл и чалга и метъл е всичко, хубавата чалга има стоманена нишка метъл вайб - удрииии, и хубавия метъл има catchy чалга вплетки - въртиии.
Това възприятие е мега практично щото всички глупави терзания кое какъв жанр било и още по-глупави предразсъдъци пречещи на човек да се кефи на хубави музики понеже не са в'неговия стил' изчезват, щом некоя музика се струва на човек мазна и яка и кефи начи има хармоничен чалга-метъл вайб без значение точната стилистично визуална опаковка
https://www.youtube.com/watch?v=ebF2AiTD1yI
Това примерно е в състояние да нанесе трайни поражения. Кънти ми у главата още 2 дни след атаката.
Не съм бендер. Може да сме астрални братовчеди. По маянския календар съм на много прераждания. Може и той да е така.
По дриймспел съм 208 кин звезда. Ти ко си? Виж в Дриймспела на мексикото и кажи кой кин ти пише.
Знам, знам. Събития от стария форум предизвикаха този коментар.
Еклесиаст е топ. Има будистки привкус. Жалко, че днешните хора са масово маймуноподобни мангали, ако не телом, то духом и всичко това им е далеч от глупавите глави.
Тоя род виждания не са ли силно небудистки :)
не знам, най-вероятно не са, защото будизма учи да сме състрадателни към всички живи същества. не себях замислял какво трябва да е правилното будистко отношение към паразитите, трябва да питам в редита :)
Ако гледаш на будизма като смирен християнин, не е. Ако гледаш на будизма зен е напълно ОК. Ако си психонавт и си над моноличностната идея за себе, отново е ОК. Всъщност, в много дебелите книги по будизъм душата се разбира различно от западния свят. Тук душата е твоята личност, твоето его. Там душата е изградена от съставни части, след смъртта се разпада на тези части и тези части заедно с други части сформират нови души.
Еклесиат, проповедникът, Соломон е бил много гладен да види, да чуе, да вкуси, да осъзнае, да разбере. Наистина, малко хора има с такав глад в себе си. Не мога да кажа дали така се раждат или така ги е пречупило всекидневието. Това не е просто любопитство, но е много свиреп глад и трудно се засища, защото не можеш да го заситиш и наведнъж, само хапка по хапка. А колкото повече вкусиш, толкова по- гладен ставаш. Накрая искаш да опиташ първоизточника, плодът на познанието. Това е и първородният ни грях. Можеш да се слееш с Абсолюта, можеш да искаш да си поне равен, ако не над Абсолюта, това са левия и десния път. И двата пътя водят до едно място - до Абсолюта.
Ядрото на будизма са причинно-следствените връзки (карма) и всяко зло без значение дали е срещу мангал, насекомо,животно или човек води до лоша карма. Това разбира се не означава да изпадаш в джендъризми и да казваш на мангала - човек, на тъпия - умен, и т.н. защото от това няма как да произлезе нещо добро. Просто трябва да се каже и приеме истината такава каквато е, а пък който има очи ще види, който има уши, ще чуе.
Има само един малък проблем, всеки счита за истина това което повишава неговата вероятност да е добре било пряко било като част от група с която по некъв начин се усеща асоцииран
Е то затова е борба всеки да е шефче - неговата истина тогава е най-силна.
Аве, Рамбич, ти нали си свободен и независим ентрепреньор на чист въздух? Отде ги намираш тия де ти мачкат нежните уши с просташка музика? Да не е дошла некоя Гана специално от софийско да ти цъка радиото на Веселина? Дееба и на село човек не го оставят на мира да си слуша Бетовен.
Мухахаха, за момент си представих как Рамбиньос надува масив атак примерно наслаждавайки се на новопридобития си чорбаджийски статус и мангалите дето му мажат там квото го погват с инструментите
Един ден ще разберете чорбаджийските неволи. Ако станете такива.
Ама едва ли. Скум до пенсия, после като оня достолепния дядо дето проси пред ЦУМ, и тумба цинговци го гледат с презрение. Да не пущам снимката пак.
Рабине, кАжи братиньо, че Берковската духова музика не ти пуни душата. Къв пустиняк си щом се ежиш на братоците, че биле вътрели кичеци през работно време.
Познавах един селски метъл, дето дрънкаше на едни тенджерета и алуминиеви капаци в порутен хамбар, та верно кокошките спираха да снасят. Гилаше до хоремага с черен анцунг от мохер със засъхали бели петна около дюкяна, набутан в кубинки покрити с кравешка тор и залепнала слама по подметките. Отгоре некъв кЕскет, като на Рудолф Шенкер, а отзад - буйна кичара.
Имаше някакво рокерско яке, малко ретро, малко, като свалено от гърба на убит фриц с едно-кошов мотор от Вермахта. Разбира се вериги от тоалетни казанчета(тогава казанчетата в кенефите беха с вериги, ебати якото) и капси.
Докато ти обясняваше разпалено за любилмата си група "ирън мейдън", дискретно се пресягаше и се драпаше със събрани на карате пръсти отзад по гъза, директно през стилния си метълски анцунг и примижаваше от удоволствие.