Правилното било "курт капан", а не "кур капан". На турски означавало "вълчи капан". Животът ми е бил лъжа.
То това да ти е проблема, като прогледнеш за М$ - не знам, да не си теглиш куршума?
Ето затова се учи литература и се чете същата, художествена - Цък
Но вътрешно и аз съм опустошен, досега все мислех че като прецакам Рабин е имало и фалическа компонента.
Ми то си има, един вид си чувстваш пишока по- голям 
Абе аз да те пцуем, па ти си мисли, че си ме прецакал.
На макя ти в олабения!
Не е бре, аз по случайност го знам забравих откъде, май един чичак дето пиеха с баща ми го беше споменал навремето или пък отдругаде обаче си ползвам 'кур капан' и очевидно е популярно и си има негов живот като лаф с готина семантика
Аз се замислих за антипода на курт капан - и ми дойде както винаги блестяща идея. Рабин капан - т.е. толкова тъп капан че реално трябва да си идиот за да се хванеш в него. За блестящите идеи обикновено се плаща, но не искам да взимам хляба на един обикновен форумен потребител, така че великодушно му отстъпвам авторските права.
Е вие как сте си го представяли кур-капана цял живот. Трябва да сте имали някакъв мисловен модел. Че гласиш, гласиш някого и като се хване, после се приближаваш отзад и...
Или нещо друго ? Изсипете си подсъзнанието тук.
Ми за пръви април фанахте се сичките, и доказателствата седят в дир-ника. Дето вкарали закон да ви блокират сменянето на канали по време на реклама.
Идиот на квадрат си, по свое определение.
Именно, гъци гъци гъци... ХРЯЯЯЯСССССС до сливиците през изотзад. Някак по-кефещо е от баналното 'вълчи капан'
Аз си представях нещо като яма покрита с листа и клонки и като стъпиш падаш в ямата и на дъното се нанизваш на кур
Това предполага падане с гъза надолу и за да не смятаме вероятности, яма осеяна с навирени хуйчета.
И двете фантазии дотук включват sudden penetration и иаразен болков синдром.
Ето го иносказателно
Вървяла си Червената шапчица из гората и изведнъж срещу нея гледа върви едно дребно, грозно, джудже влачещо огромен куфар.
- Кво носиш в тоя куфар, бе джудже?
- Диви хуйчета!
- Кво!
- Ти кво, диви хуйчета не си ли виждала?
- Ми не, покажи ми!
Отворило джуджето куфара, а той наистина пълен с хуйчета. Мърдащи. По любопитствала Шапчицата за какво служат. Джуджето затворило куфара, дръпнало Шапчицата настрани и възпитано й обяснило.
- Като кажеш люляк - то почва да те ебе. Като кажеш круша – спира.
Шапчицата измолила едно хуйче за себе си и подсвирквайки си из гората продължила към баба си. По някое време решила да пробва - люляк - иииии голяма КЕФФФФ, казала КРУША и хуйчето спряло. Люляк-круша-люляк-круша-люляк… и се спънала в един корен и забравила думата за спиране. Ами сега. Върви си тя към баба си ама вече не й е готино и сълзи текат от очите й. Влиза при баба си и от прага вика:
- Бабо кажи ЛЮЛЯЯЯЯК!
Бабата казала "люляк" и на стари години й се натресло нещо дето не е и очаквала. Легнала бабата да мре. Влиза Кумчо Вълчо.
- Бабо ша тъ ЯМ!
- Кажи първо "люляк" и после квот искаш ма прави. Казал Вълчо думата и му се отяло, хуйчето го почнало здраво. Хукнал той из гората и насреща му Рабинът. Хукнал Вълчо към Рабина.
- Кажи "люляк" и ме застреляй! Моля ТЕЕЕ! Рабинът го погледнал учудено, ама казал люляк. Забравил и пушка, и вълк. Ходил като замаян из гората, блъскал се в дърветата и накрая седнал в един поток. Три дена седял там и успял да удави хуйчето. Върви си Рабинът из гората. Всичко го боли. Целият свят му е крив. И к'во да види. Насреща му едно дребно, грозно джудже, влачи един огромен куфар.
- КВО НОСИШ В ТОЯ КУФАР, БЕ ГРОЗНИК, изръмжал Рабинът.
- Ми диви хуйчета.
- Я да видя!
Отворило куфара. Навел се Рабинът и погледнал.
- Я! ЛЮЛЯЦИ!