80% данък aма аз като младо ропче 40 % от заплатата ми - подаяние беше под форма на социални придобивки. Не се облагат с данък.
Деде, като се замисля то съвременен роп е по-зле от класически. По северните щати афро-негрите са си ги развъждали като собствени деца, жените са движели домакинската работа и възпитанието, мъжете на нивата. Да придобиеш готов отгледан роп е струвало солидна инвестиция от страна на робовладелеца, ако го е мързяло да си посее и отгледа собствен роп. Осигуряваш му храна, дрехи, поколение, зимата е на празен ход, транспорт, лечение.
Модерните робовладелци пускат 2 страници изисквания, част от които са сертификат за който се учи поне 17 години. Туй между другото, ниво кота нула. После иска реален опит, доучване, чужди езици и т.н. които се добиват за време съизмеримо с третина век. Гледам у жобса едни изнагляли искат и препоръка от преден робовладелец, инак не приемат документите.
После ропчето на собствени разноски идва на плантацията, обучено парфюмирано и лъснато. Някакви уроди дори поставяха изискване на служителите си да се носят само в Адидас, било фирмено облекло, ама да си го купиш ти.
Мене пръвата ми работа дори не ми стигаше да си купувам храна. Нали, след 17 г. инвестиция продължавам да инвестирам в стаж в реалния сектор.
Съвременният робовладелец още на втория месец получава печалба от роба, прословутите пари прим по Маркс. А робът ще неще продължава да инвестира в скъпо зебло, гориво за зимата, гориво за каруцата, пренадценена колиба у чалго-кимизарник, придобиване и поддръжка на моторна каруца, да си отгледа следващо поколение роби, и в същото време да носи печалба на робовладелеца. Дори си плаща на забавачка, щото гана каза всеки ден да е на разположение в плантацията. Баровецът не е инвестирал и стотинка в човешкия ресурс. Взема ползва и подписва 10 г. договор, с идеята да изцеди целия мозъчен ресурс на човекоресурса си. Който сам му идва на крака.
Такие вот дела, бъзикаш се че трябвало да си купувам храна, ама след 17 г. инвестиция едвам ми стигаше да се нахраня.
Ропчета без амбиции. Яла ся ме виж у Туче, дали плащам ипотека за да ходя на нечия плантация, дали си дрънкам каруцата у софийския трафик, дали ми кихат у врата и се лекувам на моя си сметка, дали нося дрескод Адидас. Прости сеяни сме, след третина вековна инвестиция си берем сами плодовете от нея, не я подаряваме на някой с лична фабрика.