Айде и аз ще напиша един дълъг коментар "тип Ребата". Немам в предвид "партиотите" и другите партийци дето се бият в гърдите, че са "за народа" - за щастие народът ни "не е чак толкова тъп", че да гласува масово за тях и така или иначе събират малко проценти.
Патриотизмът, който ще ни затрие е този, който ни прави слепи за "народните недъзи", че понякога даже "горди от тях". Патриотизмът, който ни кара да си мислим, че "мутрите са ни пазили от чуждата мафия", "имаме корупцията, ала нямаме джендъризъм", "2/3 от бизнесмените ни са свързани с 'борчета' ама това е щото сме 'як български народ'" и т.н. и като четем как в чужбина некой българин ни злепостави и участва в некоя финансова измама си казваме "е това сме ние българите - хитреци и тарикати; кой като нас? естествено, че българин ще я направи тая измама".
Ще ти го перифразирам - това е като да имаме дете инвалидче с мозъчно увреждане и да му викаме:
- "браво детенце, ти си специално" (както си викаме "велик е българския народ", "велика държава е България", "велик е нашият войник")
- "браво детенце, ти просто си по-бавничко от другите" (както си викаме "по-бедни сме от Европа, ама каква хубава храна, природа имаме, рай сме")
- "браво детенце, ама какво си хубавичко, другите дечица не могат да се сравняват с тебе" а детето да му текат лигите през това време (както си викаме "ее това е лидер - Баце, як; показва им на европейците как се прави" и т.н., докато тънем в корупция и мизерия).
Едно време и аз бех от тея "родители" дето "хвалех детето" докато то се "насираше и лигавеше постоянно", и "забърсвах лайната под килима" (траех си за простотиите в България, "омаловажавах ги", представях ги като "нормални и положителни" неща), но в един ден осъзнах - "ми то си е олигофренче". Умерените българи, от "родова принадлежност" от кво ли, "не го хвалят", но се държат по-умерено и биха казали:
- "ами то си е що годе нормално детето, има проблеми ама и други деца имат проблеми" (както биха казали "ами ние сме що годе нормална държава, имаме проблеми с цигани и др., ама и западна Европа има с имигранти")
Като цяло в настоящето не ми пука особенно за държавата, камо ли пък за народа, но ми доставя искрено удоволствие да shitpost-я и като някой "похвали детето" да го "погледна в лицето и да му кажа":
- "А лайната под килима какво ги правим? Вижте, детето ви е олигофренче-инвалидче. Ще го лекувате ли - какво ще правите?" (както казвам "скапан народ сме - ако не се 'излекуваме' сме до там")
Ето "последното осиране на инвалидчето" Каракачанов - загубихме един от най-добрите си пилоти. Значи "началник-щаб на ескадрила" загива при военно обучение. Щом успяваме да се затриеме "без бой в мирно време", сметай какво ще стане, ако ни нападнат (че даже загиналият бил "един от най-добрите пилоти", сметай "колко са зле другите").
И слушам некъв бивш министър на отбраната, като го питат "Е добре де, това не означава ли, че сме тотално безполезни като съюзник?", да обяснява "Ами те съюзниците разчитат на нас за други неща - транспортна техника, хеликоптери, да им носим кафето..."
То и затова като Баце го снима коврата как спи с пачките "разните добри родители пак похвалиха детето" - "е тва е истински лидер, пори коврите - пачки, кюлчета, пистолет. Истински мъж за разлика от европейските 'лидерчета'; ами той си е дома - може да си прави каквото си иска; какво като го е снимала няква ковра?", а на мен ми се изправиха косите, щото си мисля "щом неква ковра може да ти снима 'лидер на европейска държава' в спалнята, сметай един шпионин, колко класифицирана информация може да отмъкне, че той даже просто трябва да сложи една пачка в шкафчето и ние ще му я дадем; с такъв 'премиер' сме разграден двор за всякви тарикати, шпиони, боклуци, имигранти и др. злодеи"
Та е това е Резервата - "дете инвалидче-олигофрен" дето за момента е "живо", ама не се знае до кога.