<bgdev />^free

Един от многото

Мани, все още има великото ТЕ - още помня как си мислех, че преподавателят е на 5 ракии (което е било напълно възможно междудругото) докато ни обясняваше за "имагинерни токове". Все още като си натискам ключа на лампата, не забравям да си изчисля "имагинерната част на тока", да не вземе да ме тресне некой "имагинерен ток".

Аз ТЕ не съм учил, но съм учил физика. Какво му е странното на имагинерния ток?

|

Сега е момента Тръмп юнивърсити да стане по-престижен от Принстън.

Когато 'учен' е като моладжийка хвалеща се с етикетите на лъскавите си парцалки :)

Евлампи

|

Сега е момента Тръмп юнивърсити да стане по-престижен от Принстън.

Когато 'учен' е като моладжийка хвалеща се с етикетите на лъскавите си парцалки :)

Е, чак дотам не сме стигнали, Ламби. Ако бяхме, ти щеше да си най-големия учен. :)

|

Един от многото

Мани, все още има великото ТЕ - още помня как си мислех, че преподавателят е на 5 ракии (което е било напълно възможно междудругото) докато ни обясняваше за "имагинерни токове". Все още като си натискам ключа на лампата, не забравям да си изчисля "имагинерната част на тока", да не вземе да ме тресне некой "имагинерен ток".

Аз ТЕ не съм учил, но съм учил физика. Какво му е странното на имагинерния ток?

Еми това, че е "имагинерен". Иначе си има физическо определение (цитат от Уикипедия), но забележи и там думата "значение" е в кавички:

The physical 'meaning' of the imaginary part of the impedance is that it represents the energy storage part of the circuit element.

Един от многото

|

Един от многото

Мани, все още има великото ТЕ - още помня как си мислех, че преподавателят е на 5 ракии (което е било напълно възможно междудругото) докато ни обясняваше за "имагинерни токове". Все още като си натискам ключа на лампата, не забравям да си изчисля "имагинерната част на тока", да не вземе да ме тресне некой "имагинерен ток".

Аз ТЕ не съм учил, но съм учил физика. Какво му е странното на имагинерния ток?

Еми това, че е "имагинерен". Иначе си има физическо определение (цитат от Уикипедия), но забележи и там думата "значение" е в кавички:

The physical 'meaning' of the imaginary part of the impedance is that it represents the energy storage part of the circuit element.

Използването на комплексни числа обяснява най-добре тези неща. Дали ще наричаш имагинерните числа "имагинерни", "зелени", "горни", или "странни" няма никакво значение.

Един от многото

Еми това, че е "имагинерен". Иначе си има физическо определение (цитат от Уикипедия), но забележи и там думата "значение" е в кавички:

The physical 'meaning' of the imaginary part of the impedance is that it represents the energy storage part of the circuit element.

те понятията са винаги малко неточни. по онова време, учЕните са били още малко наивни и са вярвали във "реалността" на реалните числа, и така новия клас числа от няма и къде са наречени "имагинерни". всъщност реалните са не по-малко въображаеми от имагинерните, това е голям проблем на новобранците че се вживяват в математическите конструкции до там че да почнат да мислят за някои от тях като за "реални"

Комплексните числа са просто едно ниво на надграждане на перверзната концепция за отрицателните такива, отрицателни числа не съществуват бе, ти къде си виждал бутилка дето да можеш да я напълниш с минус един литър ракия или па хуй дето е минус 20 сантиметра, то тогава няма да е хуй а нещо друго, по някакъв начин обаче успяват да набият в главите на децата че има отрицателни числа не знам, но щом може това, значи със същият успех може и на комплексни числа да ги научат.

Е тя цялата математика е имагинерна. Затова и не е точна/природна наука.

някой от едновремешните учЕни беше казал "само целите положителни числа са ни от бога,другото сме си го измислили"

все пак, за да разнообразим темите малко да поразчепкаме тая работа с комплексните числа, за който му е интересно, понеже знам че едва ли даскалите са ви го разказали по тоя начин.

и така, мащехата природа много често сервира ситуации, в които промяната на дадена величина е обвързана по някакъв начин със самата и стойност. в най-простия случай промяната е твърдо свързана със стойността (например броя новозаразени за един ден е пропорционален на броя заразени до момента), след короната едва ли има човек дето не знае как се нарича това поведение - "експоненциален ръст",записа на релацията е dy=k*y*dt а функцията е y=y0*exp(k*t). експонентата се появява не само при "права" зависимост между величината и промяната и, но и при "обратна" зависимост, например в тоалетното казанче (това е по-интересната част). при него скоростта на увеличаване на водата намалява със нивото (записа на релацията е dy=k*(A-y)*dt, и това води пак до експонента, но обърната с главата надолу y=A*(1-exp(-kt)). дали обаче тая релация точно описва тоалетното казанче? начинаещите наивни инженерчета очакват точно такова поведение от творенията си, но изненадващо понякога това не се случва, парни котли експлодират, атомни централи се взривяват, изобщо творението се държи "не както трябва по теория". разбира се причината е не в теорията,а в инженерчето, описанието на тоалетното казанче с горната релация има "дребен" пропуск, който при други подобни системи може да се окаже не чак толкова "дребен" - и това е масата на поплавъка. в тоя модел упростенчески се допуска че позицията на поплавъка е точно колкото е на водата, което строго погледнато е невярно, поплавъка има инертност, и съвсееем леко изостава от водата. за тоалетно казанче това е толкова нищожно, че може да се пренебрегне, но за други подобни системи, където се гони максимална възможна бързина това лееекинко изоставане може да се окаже критичен проблем. не само защото "яде" от бързината, а защото променя релацията по начин, който води до коренно различно поведение и дори може да доведе до разрушаване на системата. добре, нали за това ни е математиката, да си описваме нещата с каквато прецизност искаме. поплавъка има маса, чудесно, това също подлежи на математически запис. как трябва да променим записана горната релация, за да се прецизира така че да отчита масата на поплавъка ами не е много сложно dy=k*(A-h)*dt където вече h не е нивото на водата, а позицията на поплавъка. и понеже самата тая позиция зависи от нивото на водата, трябва да запишем и тази зависимост, а тя е d^2h=B*(y-h)*dt^2, което на човешки език се превежда като "ускорението на поплавъка е пропорционално на разликата между позицията му и водното ниво". ако разгледаме тая релация сама за себе си при фиксирано водно ниво релацията е много подобна на горната, само в единия случай е "скоростта" а в другия "ускорението". при положителна релация поведението е съвсем същото, все тая скорост или ускорение, резултата е експонента (разликата в множителя отпред k срещу k^2). при отрицателна релация обаче нещата са съвсем други, вместо обърната експонента получаваме синусоида. предполагам че всеки който помни поне малко от математиката ще се сети защо това е така - защото ускорението е втора производна (скорост на скоростта), а синуса има втора производна също синус, но със минус отпред. това само по себе си е доста забележително, двете релации водят до еднакво поведение при положителния си вариант, но съвсем различно при негативния вариант. някак си това си плаче да бъде генерализирано, обаче освен чисто интелектуалските копнежи за генерализация, има и чисто практически, все пак двете релации действат в изолиран вид само в чисти крайни случаи (идеално махало и идеално тоалетно казанче), реално винаги действа в някаква смес (понякога много сложна), какво става тогава, как да сметнем поведението? със компютърна симулация човек блажено като свети августин може да прескочи всички тия глупости и да получи поведението на системата направо на филмче, но навремето не е имало компютри и е било от много голяма важност да може да се изчисли някак какво ще се случи,защото парни котли гърмят, хора умират - трябвало е да го измислят на хартия. ключовото наблюдение позволяващо тези неща да се смятат лесно е това че експонентата и синусоидата имат едно общо важно свойство на производните си - коефицента "вътре" излиза отпред, а функцията остава "същата". това позволява вместо сложни диференцирания и интегрирания просто да умножаваме и делим. вместо диференциални уравнения решаваме алгебрични, при липса на компютри това е огромно улеснение. и все пак, нещата не са баш еднакви, синуса има първа производна косинус, и чак втората му е пак синус НО със знак минус отпред. ето тук идва ключовия момент който води до комплексните числа - можем да ползваме алгебрични уравнения вместо диференциални, АКО тоя минус дето излиза отпред при синуса е резултат от вдигането на квадрат на вътрешния множител. имаш ли такава алгебра, експонентата и синуса стават една и съща функция, и можеш да сведеш бъркоча от горните две релации до прости алгебрични уравнение. ключа към тая алгебра е дефинирането на правило за произведение такова че да можеш да получаваш отрицателни реални числа при вдигане на квадрат на "обобщените" числа. ето как липсата на компютри води до появата на "измислените" числа, които студентите с право ненавиждат

Не, аз се ебавах - сигурен съм че "имагинерните числа" имат "некво приложение", но не разбрах какво е приложението на ТЕ в "софтуерните науки" и защо ни караха да го учим в ТУ.

Като се замисля само колко неща съм учил, които никога не са ми потрябвали за нищо (освен за да мина некъв изпит) наистина разбирам тея дето твърдят, че "нема никъв смисъл от образованието". Аз не съм толкова краен, но тая "неподходяща специалност" в програма "предназначена за софтуерни специалисти" наистина ме кара, така да гледам на нещата.

Един от многото

но не разбрах какво е приложението на ТЕ в "софтуерните науки" и защо ни караха да го учим в ТУ.

ненужен остатък от преди 100 години, когато "вишото" е отговаряло на името си. то софтуерни науки няма, писането на софтуер е занаятчийство. иначе извън това, всяко нещо може да бъде приложено навсякъде, дори конкретно ТЕ в софтуера, но идеята не е била такава. ако все пак искаш пример, моля: напиши ми код за проверка дали точка лежи във или извън произволен полигон (може да бъде вдлъбнат). това е добре известна задача, защото се ползва доста дори извън компютърната графика (ако щеш и за ГУИ), затова в гугъл веднага излиза решение (четен/нечетен брой пресичания на лъч с начало тестваната точка). проблема обаче с това най-популярно решение е че много лесно се бъгва в разни специални случи, например ако лъча минава точно през някой връх. изчистването на всички тия специални случаи не е тривиално и изисква много внимателна имплементация пълна с ифове почти колкото автопилота на тесла. съществува обаче просто и елегантно ТЕ базирано решение без нието един иф, което няма тоя дефект, то връща някакво число което е положително ако точката е вътре, и отрицателно ако е навън. ако е върху контура връща нула. защо това решение не е популярно и поне на първа страница в гугъл го няма? ами... :)

едит:примера който дадох не е пример защо трябва вишото, а точно обратното - защо не трябва

Дон Реба

някой от едновремешните учЕни беше казал "само целите положителни числа са ни от бога,другото сме си го измислили"

все пак, за да разнообразим темите малко да поразчепкаме тая работа с комплексните числа, за който му е интересно, понеже знам че едва ли даскалите са ви го разказали по тоя начин.

и така, мащехата природа много често сервира ситуации, в които промяната на дадена величина е обвързана по някакъв начин със самата и стойност. в най-простия случай промяната е твърдо свързана със стойността (например броя новозаразени за един ден е пропорционален на броя заразени до момента), след короната едва ли има човек дето не знае как се нарича това поведение - "експоненциален ръст",записа на релацията е dy=k*y*dt а функцията е y=y0*exp(k*t). експонентата се появява не само при "права" зависимост между величината и промяната и, но и при "обратна" зависимост, например в тоалетното казанче (това е по-интересната част). при него скоростта на увеличаване на водата намалява със нивото (записа на релацията е dy=k*(A-y)*dt, и това води пак до експонента, но обърната с главата надолу y=A*(1-exp(-kt)). дали обаче тая релация точно описва тоалетното казанче? начинаещите наивни инженерчета очакват точно такова поведение от творенията си, но изненадващо понякога това не се случва, парни котли експлодират, атомни централи се взривяват, изобщо творението се държи "не както трябва по теория". разбира се причината е не в теорията,а в инженерчето, описанието на тоалетното казанче с горната релация има "дребен" пропуск, който при други подобни системи може да се окаже не чак толкова "дребен" - и това е масата на поплавъка. в тоя модел упростенчески се допуска че позицията на поплавъка е точно колкото е на водата, което строго погледнато е невярно, поплавъка има инертност, и съвсееем леко изостава от водата. за тоалетно казанче това е толкова нищожно, че може да се пренебрегне, но за други подобни системи, където се гони максимална възможна бързина това лееекинко изоставане може да се окаже критичен проблем. не само защото "яде" от бързината, а защото променя релацията по начин, който води до коренно различно поведение и дори може да доведе до разрушаване на системата. добре, нали за това ни е математиката, да си описваме нещата с каквато прецизност искаме. поплавъка има маса, чудесно, това също подлежи на математически запис. как трябва да променим записана горната релация, за да се прецизира така че да отчита масата на поплавъка ами не е много сложно dy=k*(A-h)*dt където вече h не е нивото на водата, а позицията на поплавъка. и понеже самата тая позиция зависи от нивото на водата, трябва да запишем и тази зависимост, а тя е d^2h=B*(y-h)*dt^2, което на човешки език се превежда като "ускорението на поплавъка е пропорционално на разликата между позицията му и водното ниво". ако разгледаме тая релация сама за себе си при фиксирано водно ниво релацията е много подобна на горната, само в единия случай е "скоростта" а в другия "ускорението". при положителна релация поведението е съвсем същото, все тая скорост или ускорение, резултата е експонента (разликата в множителя отпред k срещу k^2). при отрицателна релация обаче нещата са съвсем други, вместо обърната експонента получаваме синусоида. предполагам че всеки който помни поне малко от математиката ще се сети защо това е така - защото ускорението е втора производна (скорост на скоростта), а синуса има втора производна също синус, но със минус отпред. това само по себе си е доста забележително, двете релации водят до еднакво поведение при положителния си вариант, но съвсем различно при негативния вариант. някак си това си плаче да бъде генерализирано, обаче освен чисто интелектуалските копнежи за генерализация, има и чисто практически, все пак двете релации действат в изолиран вид само в чисти крайни случаи (идеално махало и идеално тоалетно казанче), реално винаги действа в някаква смес (понякога много сложна), какво става тогава, как да сметнем поведението? със компютърна симулация човек блажено като свети августин може да прескочи всички тия глупости и да получи поведението на системата направо на филмче, но навремето не е имало компютри и е било от много голяма важност да може да се изчисли някак какво ще се случи,защото парни котли гърмят, хора умират - трябвало е да го измислят на хартия. ключовото наблюдение позволяващо тези неща да се смятат лесно е това че експонентата и синусоидата имат едно общо важно свойство на производните си - коефицента "вътре" излиза отпред, а функцията остава "същата". това позволява вместо сложни диференцирания и интегрирания просто да умножаваме и делим. вместо диференциални уравнения решаваме алгебрични, при липса на компютри това е огромно улеснение. и все пак, нещата не са баш еднакви, синуса има първа производна косинус, и чак втората му е пак синус НО със знак минус отпред. ето тук идва ключовия момент който води до комплексните числа - можем да ползваме алгебрични уравнения вместо диференциални, АКО тоя минус дето излиза отпред при синуса е резултат от вдигането на квадрат на вътрешния множител. имаш ли такава алгебра, експонентата и синуса стават една и съща функция, и можеш да сведеш бъркоча от горните две релации до прости алгебрични уравнение. ключа към тая алгебра е дефинирането на правило за произведение такова че да можеш да получаваш отрицателни реални числа при вдигане на квадрат на "обобщените" числа. ето как липсата на компютри води до появата на "измислените" числа, които студентите с право ненавиждат

Баси ти ли го написа това? Щеше да фикснеш 2 бъга, вмесно да философстваш. Гана има 10 лева пропуснати ползи. Можеше един безсмислен СКУМ да избичиш за туй време.

Наистина ли ти трябва теория на полето, че аз друг не познавам. 1 на 1000, КПД на всишата математика е колкото на рисуването, дето ме гърбиха кат малък, че и с оценка. Сигур има 1 на 1000 да е станал художник.

В ТУ учели и химия, мани другите простотии. Наковчето беше им отворил учебната опрограма и ги скъса от бъзик.

Не знам да се учи химия, аз не учих, а жалко, щеше да е яко да се учи.

рабине, по замисъл ученето на вишо е за удоволствие, не за бъдещата ти работа, професионалните училища са били предвидени за подготовка на професионалисти, а не висшите.

gat3way

Не знам да се учи химия, аз не учих, а жалко, щеше да е яко да се учи.

при нас се учеше

Значи са ни преебали, иначе едно време тоя модела в американския дето първата година си записваш каквито решиш курсове и накрая на първи курс си избираш major-а и оттам си имаш задължителна програма ми се виждаше слабоумна тъпотия, след време обаче ми дойде в главата че е хитро тва.

Дон Реба

рабине, по замисъл ученето на вишо е за удоволствие, не за бъдещата ти работа, професионалните училища са били предвидени за подготовка на професионалисти, а не висшите.

Нито ми беше кеф да ме гърбят с Анализ, нито с икономика. Аз бях мрежар по специализация, как пък един не показа как се кримпи кабелче. Не тъй ами само тъпни учихме, няма и един на 10 изпита да ми е полезен за нещо.

Едни електромагнитни устройства бяха яки, ама и те насрани с формули. Неслучайно по белия свят не ни признават титлите, щото единствената полза от тия предмети е разни дядковци и тетки да си земат мизерната заплатица.

Химия учихме у средното, не помня и една епруветка да съм пипвал. Някоя Гана е решила, че твърдо никва полза не трябва да има от 17 г. учене, дори и от смислените предмети. По музика правехме контролни по теория, деба и отпадъците! Че и оценка имах.

Просто е бе рабине, нямало е ютуб тогава, ако имаше тогава нямаше да ти трябва средното и вишету.

gat3way

Просто е бе рабине, нямало е ютуб тогава, ако имаше тогава нямаше да ти трябва средното и вишету.

Па ше цитирам наковчето. За тез 5 г. по 4 чАса на ден ако преподаваха нещо смислено - щяха да изкарват senior-и готови за бизнеса. Плюс тва студентите нямат да гонят срокове и да са ефективни, т.е. може да се учат само нови неща.

Не тъй ами да запълнят кворума на бесна Гана, квито имат таквиз предмети сипват. Едната фрупа учиха и да чертаят с молив, за AutoCAD нямали преподавател...

Милиони загубени човеко-часове, за пустата минимална заплатица. Те повечето са на мизерни пари там.

Ами то по тва време не го знам дали още водеше лекции у ФМИ-то Наков, предполагам че е бил прекалено зелен за тая работа.