Дон Реба gat3way Ем за съжаление като студент още си идеалисче, ся ако трябва пак да минавам през тва със сигурност ще подходя доста по-отговорно и на базата на добре натрупан опит по скатаване.
е колко да си идеалисче, мен ми държа до втори семестър първи курс, това беше. а аз някак си съм успял да мина между капките "спор с даскал". имах веднъж спор с един асистент, дето показа на осцилоскопа синусоида минала през грец и каза "това колеги е модулация с горна лента". обаче не задълбах много, защото усетих че човека е твърде далеч от нещата и не е просто тривиална грешка, която може да бъде поправена. дали щеше да ме смаже на изпит - не знам, доцента водеше изпита
Покрай тея "спорове с даскал" и разговорите дето съм имал с тея "унищожени от живота" хора, почти разбирам хората дето се подмазват, фамилиарничат и анал-лизират шефчетата си по фирмите и после като ги питам за това викат "Ама нее - аз не се подмазвам. Просто шефът ми ме обича."
Дълеч по-приятно е да се подмазваш на що годе интелигентно шефче в IT фирма, отколкото да се молиш и подкупваш некъв "унищожен от живота" асистент, за неща от които никва полза нема да имаш (да ти подпише протокол). А шефчето я те похвали пред колегите, я ти кажа "браво бе момче - добре се развиваш", я ти дигне заплатата, я те представи пред по-големи задници за лизане. Далаверка си е.
Аз винаги съм бил некъв "poker face" със шефовете ми. Но ги разбирам "многострадалните Геновеви" дето стават подмазвачи.