Ем казах ти, рабиняк.
С дедо ти нямаме спор някакъв, просто вече не му викат прекъсване.
Кво за вирусите Гега, един дори се дипломира с вирус. Сложна наука е, бях разпечатал сорсовете на Dark Avenger, тогаз не знаех английски и имаше коментари на БГ. Нещо като десетина страници асемблер, като компилираш става нещо като 2 К.
Имаше ена зала с компютри, ени женици ги държаха, бяха бактисали от нас. Пишехме си и вируси и антивируси за тях, забава пълна. Десетина години след това я виждам у София, в ена закусвалня. Вика лелята - читава лапетия бяхте, правехте ни на луди. То на човек като му стане интересно после нищо не мое го запре. Бяха стигнали дотам да ни искат белешка че имаме курсова работа, тогаз даваха достъп до компилатор. Не, че спря някого.
Времето на железните програмисти и дървените компютри. Дипломата ми беше 30-тина страници асемблер с коментарите, и се билдваше под 4 К за Атмел. На даскалията им занесох работещо устройство, с батерийка дисплейче да си го видят и пипнат как работи.
Бе яко си беше. Ся я няма тая тръпка.
Ена убава мома преди мене се дипломира с изчисление на някакво транзисторно стъпало, с ЕДИН биполярен транзистор. ЕДИН!