Ей деба чувствам се много горд и очарован от това откритие!!!
Значи аз цял живот съм считал кладницата за абсолютно траш гъба, гадна на вкус, с най-гадната консистенция възможна за гъба, абсолютно противна за консумация във всички възможни форми на приготвяне като това което най-много се доближаваше до ядливо беше под някаква маринована форма и пак си беше егати гадостта.
Обаче днес направих напук на всичко и поради упорито убеждаване едно епохално откритие. Значи хващаш некъде 400-500 грама кладница, режеш й пънчетата тотално, нищо да не остане от тях, режеш на ситно 2 скилидки чесън, бухаш 3-4 супени лъжици зехтин в дълбок тиган, изчакваш да загрее (ма не и да загори което е изключително лесно), сипваш гъбите, чесъна, сипваш супена лъжица соев сос, слагаш малко сол и по-обилно черен пипер, черния пипер е важно да е повече защото кладницата както казах е абсолютно противна гъба на вкус и номера е крайния резултат да е лютив и да не мирише толко на кладница, оттам чесъна и черния пипер. Задушаваш го това за 15-тина минути и после като го сервираш слагаш малко оцет (ама оцет, а не педалско балсамико). Резултатът е покъртителен - ШИБАНАТА КЛАДНИЦА СТАВА ЗА ЯДЕНЕ И НЕ Е ПРОТИВНА! Даже става много добре деба. Много съм очарован. Това откритие завинаги промени кулинарните и микологичните ми разбирания. Вече няма да псувам шибаната кладница като ми се мерне в супермаркета. Все пак съществува форма в която да става за ядене тоя гнил пън деба!