<bgdev />^free

Съжалявам че пак бутам разговора в тази посока, но все пак има ли лесен вариант това да се подаде към микрофонния вход на аудиокарта и да се види как ще изглежда там? В случай че "хардуерния" детектор на импулси прави тая мизерия?

е че нали го виждам на осцилоскопа, защо звуковата карта да го вижда другояче? значи, малко да вляза в детайли, аз първо направих тест със някакъв зелен диод от панел на принтер. изкара дебел пик, видях и на осцилоскопа че играе. обаче поради липса на свободни крачета, ползвах крачето за "дебъг" , тоест краче със светодиод на платката. забелязах че светодиода на платката се вижда съвсем слабичко как свети, а този зеления не се вижда изобщо. смених го със син и това изкара към 20 пъти по-голяма амплитуда върху сензора - обаче без грам девиация, кове. натъпках хартия между диода и сензора, да падне пак, колкото беше на зеления сигнала. стана 80 миливолта на сензора и показа девиация като със зеления, грубо някъде към 10 миливолта. сега, може и да е захранване, но като се позамислих, малко ме съмнява. абе ще видим нататък. впрочем , твоя спектрометър с умножител ли е или с лавинен сензор?

С фотоумножителна тръба е. Това звучи малко странно обаче, защо да се държи така като е по-"малко" светлината?

а, че това си е норма, просто не трябва да го прави в работния ми диапазон. може да е адитивен шум, примерно от захранването на сензора (не е толкова просто това колкото звучи), в идеалния случай трябва да опрем до статистическия шум - различния брой фотони които попадат върху сензора. статистическия шум като ампллитуда е пропорционален на корен квадратен от броя на фотоните , а сигнал/шум е обратно пропорционаленн на корена от броя фотони. съдейки по числата които имам от експериментите, шума има адитивен характер, не е статистически. тоест, варианта шум в захранването е работната хипотеза, макар че има неясноти и там, ще го разследвам още.

хм, изглежда все пак е статистически шум откачих дц/дц преобразувателя докато бачка, и оставих сензора захранен само на кондензатор, ясносе виждаше че амплитудата на импулсите все така си играе. после като видях че няма на къде, се сетих много проста сметка която да ми даде статистическия шум без предположения за бройката фотони достигащи сензора - имам броя пин диоди в документацията. сензора ми има 20к пиндиода. ако всички се отпушат, сензора ще даде 30 волта импулс, защото това е захранването. така мога да ис сметна колко миливолта добавя всеки пин диод, и отговора е 1.5 (30/20000). което ще рече, че сигналите с които бачкам имат едва по 50-100 отпушени диода, което точно съвпада с измерения шум. (корен 100=10) тук идва въпроса - къде мамка му отива всичката енергия? засечката показваче 500кев ми давафинално едва 100 засечени фотона. сензора по документи е 30%, значи 300 фотона са попаднали в него. първи резултат в интернет (NaI(Tl)) has a light output ∼ 40,000 photons per MeV, което значи че тия 500 кев трябва да ми изкарат към 20к фотона. как от 20к само 300стигат до сензора? аз все пак сега ще направя друга засечка, ще махна всички хартии между светодиода и сензора и ще видя колко сигнал излиза чисто, броя фотони мога да го сметна по тока и времето , така ще видя дали коефицента е същия като за сцинтилатора (20к > 100)

Ем предполагам че прилично голяма част от тея фотони все пак не стигат до детектора, тея дето сглобяват и преправят сцинтилаторни детектори ги гледам че все дърдорят да имало максимално площ където лампата се допира до кристала, да се мажело с нам кви мазила и прочее.

офф деа,сцепих се от нАука неска, още малко и ще почна да плещя за братство и равенство ето какво направих, измерих дисперсията на амплитудата на сигнала при два различни тока на светодиода (100нс импулси), за да видя количествено как се променя , дали е точно пропорционално на корен квадратен от средната стойност (чисто статистически шум) или има и адитивна съставка (електрически шум), то че има ясно, въпроса е да сметна числа, ето какво излиза за 600 ома m:1804.482788 sgm:79.5 (s:76.4 a:21.8=1.3mV) FWHM:7.4% N:557.376453 за 470 ома m:2669.748047 sgm:95.5 (s:93.0 a:21.8=1.3mV) FWHM:6.0% N:824.643384 последното число е броя засечени фотони. и понеже не съм от модерните учЕни вярващи В наНауката, направих засечка през гейна, който за 3.2 волта пренапрежение го дават към 4 милиона, фотоните тогава следва да са 110 миливолта по 3.4 нанофарада делено на заряда на електрона делено на гейна=585 фотона, което си е направо перфектно съвпадение със 557, като за такова ебало си мамата индиректно изчисление правено от бигот. конклужъна: в сензора ми попадат към 12% от всички фотони, което ако има начин да се подобри няма да е зле. към момента с тия показатели имам чисто статистически шум от 6% на 500кев, + 8% от кристала, ще дойде минимум ... не, не е 14%, 10% е. 6+8=10, такава е аритметиката на шумовете :) мен ми се струваобаче че моя е повече, ще видим нататък, поне засега си изясних числата на електрониката и сензора

Дон Реба

офф деа,сцепих се от нАука неска, още малко и ще почна да плещя за братство и равенство ето какво направих, измерих дисперсията на амплитудата на сигнала при два различни тока на светодиода (100нс импулси), за да видя количествено как се променя , дали е точно пропорционално на корен квадратен от средната стойност (чисто статистически шум) или има и адитивна съставка (електрически шум), то че има ясно, въпроса е да сметна числа, ето какво излиза за 600 ома m:1804.482788 sgm:79.5 (s:76.4 a:21.8=1.3mV) FWHM:7.4% N:557.376453 за 470 ома m:2669.748047 sgm:95.5 (s:93.0 a:21.8=1.3mV) FWHM:6.0% N:824.643384 последното число е броя засечени фотони. и понеже не съм от модерните учЕни вярващи В наНауката, направих засечка през гейна, който за 3.2 волта пренапрежение го дават към 4 милиона, фотоните тогава следва да са 110 миливолта по 3.4 нанофарада делено на заряда на електрона делено на гейна=585 фотона, което си е направо перфектно съвпадение със 557, като за такова ебало си мамата индиректно изчисление правено от бигот. конклужъна: в сензора ми попадат към 12% от всички фотони, което ако има начин да се подобри няма да е зле. към момента с тия показатели имам чисто статистически шум от 6% на 500кев, + 8% от кристала, ще дойде минимум ... не, не е 14%, 10% е. 6+8=10, такава е аритметиката на шумовете :) мен ми се струваобаче че моя е повече, ще видим нататък, поне засега си изясних числата на електрониката и сензора

Изглежда добре. Аз трябва да спра да прокрастинирам и да се занимавам с глупости за известно време. Че една статия, която се надявах да я завърша до края на ноември все още е в начален стадий на текст. Поне експериментите са (надявам се) довършени.

гледам сега моя кристал, мътен е, а тука по снимките са бистри като стъкло. намерих един в ибей огромен - 63мм, за 220 доларес, ще го пробвам и него My link

Някакъв прогрес? Аз почти си приключих с публикацията и може да се хвана пак със спектрометъра скоро.

аз миналата седмица налепих новата платка с всички корекции които вкарах и вчера ми се обадиха че пратката с 63мм кристал е тук. тия дни ще задвижа пак, но единствения кон на който залагам е мътност в стария кристал (наистина изглежда мътен). големия поне на снимките е напълно прозрачен, вижда се ясно дъното на цилиндъра през него, като през вода, а стария е белезникав като мляко.

така, вчера подкарах новата платка с новия огромен кристал. платката работи добре, всички неприятни дефекти по импулсите са изчистени, тръгна от раз без никакъв дебъг.

в комбинация с големия кристал обаче за съжаление ясно се прови един фундаментален недостатък на полупроводниковите сензори - малката площ. това е проблем не заради силата на сигнала, тя си е достатъчна, а заради разликата в амплитудата на импулса според това в коя част на кристала е възникнала сцинтилацията. ако имаше начин стените да са от много бял материал (с албедо над 99%) всичко щеше да е ок, но няма, реалните материали са с не повече от 95% албедо. иначе новия кристал бълва впечатляващите 50 импулса в секунда от фон,а като му сложа уранов камък направо откача. качеството на спектъра обаче е по-зле от малкия кристал, и съм скептичен че изобщо може да се подобри. всъщностако се избачка някаква концентрираща фуния може и да стане нещо, обаче това не е толкова лесно колкото звучи. оптически концентратори от голям обем към малък са теоретично невъзможни заради втория принцип, само свръх бяла боя и това е, нищо друго не помага. може да изврънкам колегата железар да ми стругова един конус, но май по-добре да си изтупам праха от фотоумножителя и да го направя с него.

Да, доста вероятно е от детектора, моят кристал е по-малък (29мм/29мм/29мм кубче) и фона ми е малко над 120 цъкания в секунда (с гайгеров брояч го вади около 0.12 uSv/h, демек средна дори по-скоро ниска стойност като за София).

много ве! аз като гледам суровия сигнал от сензора съм скептичен за такъв висок рейт на сцинтилациите от фона. звучи ми като процесването при тебе умишлено да пуска фалшиви положителни в ниския край, то това не е дефект,защото влизат около нулата на хистограмата и не носят вреда, а ти дава гаранция че нямаш енергиен праг (при мен със сигурност има праг, по дизайн е).

О, да, тва го има, винаги има шум с ниска амплитуда дето си идва от електрониката, но софтуерите затова ти дават от един канал надолу да отрязваш всичко, при мен някъде от 40kev надолу всичко се игнорира поради тази причина въпреки че подозирам че някаква част от шума все пак остава. Въпреки това първите няколко канала допринасят много малко към общия брой събития, така че дори да е това, не мисля че допринася с повече от 1-2% към общата картинка. По-скоро съм склонен да го отдам на алгоритъма за откриването на импулсите, макар че с различните софтуери, фона цъка горе-долу с една и съща бройка в секунда така че и за тва не съм ужасно сигурен.

Дон Реба

така, вчера подкарах новата платка с новия огромен кристал. платката работи добре, всички неприятни дефекти по импулсите са изчистени, тръгна от раз без никакъв дебъг.

в комбинация с големия кристал обаче за съжаление ясно се прови един фундаментален недостатък на полупроводниковите сензори - малката площ. това е проблем не заради силата на сигнала, тя си е достатъчна, а заради разликата в амплитудата на импулса според това в коя част на кристала е възникнала сцинтилацията. ако имаше начин стените да са от много бял материал (с албедо над 99%) всичко щеше да е ок, но няма, реалните материали са с не повече от 95% албедо. иначе новия кристал бълва впечатляващите 50 импулса в секунда от фон,а като му сложа уранов камък направо откача. качеството на спектъра обаче е по-зле от малкия кристал, и съм скептичен че изобщо може да се подобри. всъщностако се избачка някаква концентрираща фуния може и да стане нещо, обаче това не е толкова лесно колкото звучи. оптически концентратори от голям обем към малък са теоретично невъзможни заради втория принцип, само свръх бяла боя и това е, нищо друго не помага. може да изврънкам колегата железар да ми стругова един конус, но май по-добре да си изтупам праха от фотоумножителя и да го направя с него.

Може да сложиш повече от един сензор, да смятяш time of flight, etc. Така ще можеш да определиш и дали частицата реално идва от това което мериш или нещо друго. :)

Децата още използват сензорите, така че аз не мога да правя нищо засега.

бая играчка е, а и не си струва 20тината хиляди евроса дето ще трябва да нарина за да покрия 6см кристал със 6мм сензори. ще си зема обратно фотоумножителя дето го дадох на един колега и ще го подкарам с него

Дон Реба

бая играчка е, а и не си струва 20тината хиляди евроса дето ще трябва да нарина за да покрия 6см кристал със 6мм сензори. ще си зема обратно фотоумножителя дето го дадох на един колега и ще го подкарам с него

С какво е покрит кристала ти в момента? PTFE?

той е в метален корпус, отпред стената е тънка, като чукаш с нокът се чува все едно е по капачка от компот, отстрани е масивна стена, а изхода за сензора е стъклена стена. вътре самия кристал е прозрачен като стъкло, а стените са бели

Дон Реба

той е в метален корпус, отпред стената е тънка, като чукаш с нокът се чува все едно е по капачка от компот, отстрани е масивна стена, а изхода за сензора е стъклена стена. вътре самия кристал е прозрачен като стъкло, а стените са бели

Хмм, да значи сигурно е тефлон.