Ако си по- внимателен, шансът е малък. Много е важно как ползваш маската и как се дезинфекцираш. По- рисково е, ако имаш чаве в пубертета, на което му се излиза и събира с други чавета, тогава изглежда е много вероятно да го караш. Даже и с по- малки чавета, те все пак трябва да се социализират. Много познати с чавета на 6-7-8-9 години се заразиха чрез тях. Вероятно трябваше да пуснат онлайн обучение по- скоро. Тепърва ще се види какъв е ефекта, дали след 10 години ще имаме повече социопати. Макар, че социопатията е нещо поправимо според мен. Около 20 години не изпитвах жал/remorse от действията си. По средата на психонавтиката ми станах емпатичен (волево). Променял съм и други неща в себе си. Не е лесно, но е възможно. По- вкоренените навици и биософтуер се променят по- трудно. НЛП-то, дихателните упражнения и осъзнаването помагат в тази насока.
Моите чавета са на 16-17, почти не се прибират и на теория още не са ми го донесли.
Дистанционно учат от началото на предния месец. А от две седмици няма никой на училище, градина, ясла. Вируса си расте. Което пак е в темата: лъжа, голяма лъжа, огромна лъжа, статистика. Няма как от шести март досега за първи път миналата седмица излекуваните да превишават заразените.
Това означава, че имаме една камара народ, които никога не са се излекували. Невъзможно е. Ако тези хора бяха умрели, вече да сме наполовина.
А от дистанционното учене никаква файда няма. Казвам го като човек, който е бил евангелист на това (но извън училище!). Училище (както е организирано у нас с оценки, отсъствия и наказания) е невъзможно да се провежда дистанционно.
Дистанционно могат да учат само мотивирани хора и то доброволно, а не задължително. Дистанционно могат да учат само пълнолетни, които напълно отговарят за действията си. Всъщност 18 ми се вижда малко. Аз до края на следването си не бях достатъчно отговорен, а там бях присъствено и системата не е основана на насилие.
=*=
И едно последно нещо. Не мисля, че съм станал по-малко темерут, от това, че от време на време се социализирам. Определено ми липсва съпричастност в огромен процент от случаите, а виждам същото около себе си в прекалено много хора. Не знам, мога ли да наричам това егоизъм и мисъл за собствения задник. Не знам дали това е българска „народопсихология“. Според мен това е нещо, с което се раждаш и ако нямаш някакви извънредни надниквания дълбоко в душата (като в твоя случай), то едва ли искаш да го променяш. А и да искаш, едва ли имаш волята. Сиреч отново не искаш.