<bgdev />^free

Дон Реба

R12 ли е 1к?

От другата страна на 6-пиновия кънектър има 1К преди сигнала да влезе в усилвателя. Ето я цялата схема на стария детектор. За съжаление този който я е правил не е сложил стойностите на резисторите и кондензаторите на схемата, в отделен файл са.

|

Дон Реба

R12 ли е 1к?

От другата страна на 6-пиновия кънектър има 1К преди сигнала да влезе в усилвателя. Ето я цялата схема на стария детектор. За съжаление този който я е правил не е сложил стойностите на резисторите и кондензаторите на схемата, в отделен файл са.

ахаа, за това е толкова къс импулса. ами това прави доста проблемно ползването със тая схема, аз съм със чист диод и си го направих да ми е по вкуса. тия 50 ома значат че детектора е мислен за огромно количество сцинтилации

Дон Реба

ахаа, за това е толкова къс импулса. ами това прави доста проблемно ползването със тая схема, аз съм със чист диод и си го направих да ми е по вкуса. тия 50 ома значат че детектора е мислен за огромно количество сцинтилации

Не знам, може и той като мен да е copy/paste без да разбира кое за какво е. :) Подозирам, че е така, защото reference-а, който подава към АЦП-то е 3.3V, а аз доста често виждам усилените сигнали да са близо до 5V. За него не е важно де, той брои импулси.

усещам как работата отива на трета платка. значи тая завишена дисперсия на линиите още не мога да я преборя, и може да се окаже че има още неща за дооправяне от към хардуер. сега пробвах със друг процесор, който е 5 волтов и резултата е същия, обаче забелязах нещо любопитно, което на 3.3 волтовия нямаше как да го видя - пиковете които насищат усилвателя формират сравнително широка камбанка, което навежда на мисълта че имам допълнителен източник на дисперсия различен от сигнала. ще пробвам един по-различен подход, да ползвам самия детектор като капацитет за с/х. идеята е че така ще отпаднат всички изисквания към веригата след него, процесваме "прав ток" , и чак след получаване на резултата даваме сигнал за освобождаване.

Как така камбанка? Полу-камбанка с върха на максималната стойност там?

тц, цяла. ето как става, усилвателянасища, като тръгне назад, детектора на импулси дава отрицателен фронт, с който запушва 4066, да обаче товасе случва след като сигнала вече е тръгнал надолу, и трално това което остава в капацитета на с/х не е максимума, а малко под него. ето че това "малко под него" има дисперсия. сега, донякъде това е напълно нормално, защото не всеки отрязан импулс има еднаква големина => задния наклон е различен => закъснението ще е различно. обаче нищо не е сигурно докато не го изловя напълно

А колко пъти в секунда семплира това?

една сцинтилация - един семпъл , полинговането би искало много силно удължаване на импулса, и от там нисък лимит на активност на семпъла (дееа, два пъти семпъл в едно изречение). вярно че сегашния ми семпъл с неговите мижави 50-6 импулса в секунда и 100 микросекунди мога да си позволя, ама защо да се осланям на това.

Дон Реба

една сцинтилация - един семпъл , полинговането би искало много силно удължаване на импулса, и от там нисък лимит на активност на семпъла (дееа, два пъти семпъл в едно изречение). вярно че сегашния ми семпъл с неговите мижави 50-6 импулса в секунда и 100 микросекунди мога да си позволя, ама защо да се осланям на това.

Решението очевидно е machine learning. :)

брех нищо не помага, изглежда наистина кристала ми е зле. предишния тест с броене на ръка в прозорец не беше много коректен, дава по-ниска дисперсия, понеже заради близкия съсед съм сложил малък прозорец и това изкривява сметките. направих тест обаче са прозорец само от горната страна, там съсед няма, и наистина дисперсията е висока. направих пряк тест за еднозначно съответствие между входа и отчета и резултата беше много добър - под 1% не еднозначност. теста го направих така - при семпъл между 2080 и 2100 стробирам и с другия канал меря директно какво дава сензора, чист суров сигнал. гледам къде е връхчето на сигнала и колко се различава от семпъл до семпъл, ако имам нередности ще се различава. набримчен осцилоскопа на макс не мога да видя разлика над 0.1 деления, което е в рамките на самия строб, демек схемата бачка перфектно и всички надежди занякакъв скрит дефект който да дава тая голяма дисперсия умряха. почвам да си мисля дали няма някакво значение позиционирането на кристала спрямо фотодиода

Дон Реба

брех нищо не помага, изглежда наистина кристала ми е зле. предишния тест с броене на ръка в прозорец не беше много коректен, дава по-ниска дисперсия, понеже заради близкия съсед съм сложил малък прозорец и това изкривява сметките. направих тест обаче са прозорец само от горната страна, там съсед няма, и наистина дисперсията е висока. направих пряк тест за еднозначно съответствие между входа и отчета и резултата беше много добър - под 1% не еднозначност. теста го направих така - при семпъл между 2080 и 2100 стробирам и с другия канал меря директно какво дава сензора, чист суров сигнал. гледам къде е връхчето на сигнала и колко се различава от семпъл до семпъл, ако имам нередности ще се различава. набримчен осцилоскопа на макс не мога да видя разлика над 0.1 деления, което е в рамките на самия строб, демек схемата бачка перфектно и всички надежди занякакъв скрит дефект който да дава тая голяма дисперсия умряха. почвам да си мисля дали няма някакво значение позиционирането на кристала спрямо фотодиода

Кристала или SiPM-а определено са най-вероятните причини. Ти не беше ли купил два кристала? LYSO кристалите от PET машини са евтини на Ebay, но са доста малки.

Па колко да е виновен, ако е навлажнен и/или напукан нещо може, ма иначе...

гейт, нали щеше да се пробваш за индуциранспектър, виж за ниски енергии ква далаверата има http://freshlab.org/detektor/?lang=eng

гледам на викиват има два модела пин фотодиоди, ще зема да ги пробвам

Дон Реба

гейт, нали щеше да се пробваш за индуциранспектър, виж за ниски енергии ква далаверата има http://freshlab.org/detektor/?lang=eng

гледам на викиват има два модела пин фотодиоди, ще зема да ги пробвам

От време на време гледам за някой употребяван/пенсиониран RAP47 или нещо от сорта да пуснат из ebay, защото mca така или иначе имам и всичко ще се сведе просто да го вържа и да му нацеля правилното напрежение.

Ма това е само половината част, трябва да намеря с какво да светкам пробите и да е относително безопасно.

Забравих да пусна схемата... Значи аз малко я промених, оставяйки peak detector-a от предишната схема и вкарвайки неговия изход в компаратора (за да държи сигнала по-дълго). Частта на Реба би трябвало да е в горния ляв ъгъл.

Вчера получих платката, но не знам кога ще имам време да се занимавам с нея.

Между другото, като става въпрос за това, съвсем наскоро у един мейлинг лист имаше некакви дето правеха xrf експерименти с такива парчета стопен пясък от бомбата там у хамериката, определено беше забавно, имаше примерно доволно флуоресциращ уран, но пък никакви уранови продукти примерно, като теорията им е че щом това е така, това вероятно не е природен уран, а изпарен и полепнал по пясъка остатък от урановата "преса" в която са набили плутония че да докара верижна реакция и да се думне. После дискутираха че то имало кобалт вътре, но как така нямало неутронно-активиран кобалт и развиваха теории че за да се "възпали" кобалта му требвали бавни неутрони, евентуално имало някакъв шанс ако имало някаква вода да ги забави, па после развиваха некакви теории, ама на предишния ден преди теста било валяло (в пустинята кога вали деба?) ма не било ли това достатъчно. Абе беше забавна за четене дискусия.

gat3way

Между другото, като става въпрос за това, съвсем наскоро у един мейлинг лист имаше некакви дето правеха xrf експерименти с такива парчета стопен пясък от бомбата там у хамериката, определено беше забавно, имаше примерно доволно флуоресциращ уран, но пък никакви уранови продукти примерно, като теорията им е че щом това е така, това вероятно не е природен уран, а изпарен и полепнал по пясъка остатък от урановата "преса" в която са набили плутония че да докара верижна реакция и да се думне. После дискутираха че то имало кобалт вътре, но как така нямало неутронно-активиран кобалт и развиваха теории че за да се "възпали" кобалта му требвали бавни неутрони, евентуално имало някакъв шанс ако имало някаква вода да ги забави, па после развиваха некакви теории, ама на предишния ден преди теста било валяло (в пустинята кога вали деба?) ма не било ли това достатъчно. Абе беше забавна за четене дискусия.

Е, и в пустинята вали. Точно през август са мусоните в Ню Мексико.

мажду другото, преследвайки потенциалните източници на шум, открих че дц/дц конвертора ми бълва 200 миливолта импулси по захранване, което влиза като шум през рефката на ацепето. сложих дросел по захранване, пиковете изчезнаха, но за съжаление линиите в хистограмата са все така дебели като цар ким.

Нещо все пак не работи както трябва. Ето сигнала от компаратора (ТЕ на схемата):