Иначе, според мен най-големия дял от свързаните с математика софтуери са: а) числените методи; б) структурите данни и алгоритми, които позволяват числените методи да са бързи.
Добре че физиката обикновено помага с това, че ефектите са локални, и е сравнително лесно кода да се направи паралелен.
Реба Създадено на 17.11.2020, видяно: 1234 пъти. #19085
е да, но дори така пак сумарния дял на ядрото е нисък. никой не пише просто "симулатор", пише се цял продукт, с всичките му там салтанати. като колите е бе, двигателя на колата е малка част от цялата кола, сега първите коли може да са били дъска с 4 колелаи двигател, но товае само в пионерските времена, угоената консумерщинаняма и да погледне кола която е само двигател и колела, иска си седалките, иска си радиото, чистачките, ел стъклата, климатика, и тн.
но дори и да гледаме само енджина, то пак интерфейса с външния свят е по-сложен и гълта повече код от самата симулация. а от своя страна в самата симулация граничните условия са хиляда пъти по-сложни трудни от "чистата" симулация. ама айде граничните не ги броим, те си влизат в графа математика, и то с за мене с тегло 10, нищо че са също толкова досадни и пречещи на "възвишения полет на творческата мисъл" като парсването на конфиг файлове и останалата долна занаятчийщина.
Е те числените методи като цяло влизат в графата "пречещи на възвишения полет на творческата мисъл на учения". Той иска да прави открития, а трябва да се тревожи дали симулацията която е написал да решава 3-4 диференциални уравнения ще запазва енергията, импулса и други неща, които не е задължително да го интересуват. :)
Ако се причислява бизнес софтуера към използващия математика, да кажем например паричните потоци, тогава определено математиката сама по себе си отнема сравнително малка част от писането. Огромната част се пада на бизнес анализа, и впоследствие на бъгфикса, като и там има специфични проблеми със закръглявания, точности и т.н.
Първите бенчмаркс на M1 изглеждат доста добре:
https://appleinsider.com/articles/20/11/17/m1-benchmarks-proves-apple-silicon-outclasses-nearly-all-current-intel-mac-chips
Абе човек, то числените методи са си отделна дисциплина. Има си учени, които точно с това се занимават. Тези, които пишат диференциалните уравнения хич не ги вълнуват въпросните характеристики и полета им на мисълта е съвсем свободен. А тези по числените методи се интересуват почти само от споменатото от теб характеристики, които са предизвикателството.
Друг е вече въпросът когато стар алгебрист опре до ползването на алгоритми. Там вече се надява да хване млад алгебрист, който е учил и програмиране. Или се мъчи да изучава системите за компютърна алгебра, като Maple.
И как точно си ги представяш тези, които пишат диференциалните уравнения? :) Седят, бъркат си в носа и пишат ли пишат диференциални уравнения... :)
Без д ая чета бих се обзаложил, че е глупост, защото поне според линка сравняvа mac chips. По-интереснотое, как се представя в сравнение с истински процесор, например ryzen 9 3950x
Не си далеч от истината. Чувал съм подобни въпроси, но от лекари:
- Как се пишат теореми, без материал за анализиране? Аз имам болни и анализирам лечението и така съставям статии...
Е, вече и програмист демократ пита почти за същото...
Виж сега, за разлика от теб, аз работя с всякакви учени и тези въпроси, които ги задавам са риторични. Разбира се, ти си толкова неадекватен, че дори не го усещаш. :)
Работиш ти с учени по числени методи, ама явно не си наясно за наличието на такива, които смятат теоретично диференциални уравнения. И тези учени (вероятно по числени методи) ли са ти се оплаквали за окастрения полет на мисълта (трябва да са съвсем изперкали, за да го кажат по този начин), или просто са имали проблем да напаснат диференциално уравнение, което им върши работа?
Не, изобщо не съм наясно. Учените от теоретичния отдел са най-големите потребители на клъстърите, не мога да се уредя да си пускам моите неща от тях.
Абе, откъде ви изравят такива екземпляри? :)
Купих един Macbook Air за малкия, ще отида да го взема от магазина след малко...
Тоя чип ще се осира при обработка на паралелни данни. neon vs avx(2). Двоино по-широк вектор при х86. Чип за сапунерки.
"On the floating point and vector execution side of things, the new Firestorm cores are actually more impressive as they a 33% increase in capabilities, enabled by Apple’s addition of a fourth execution pipeline. The FP rename registers here seem to land at 384 entries, which is again comparatively massive. The four 128-bit NEON pipelines thus on paper match the current throughput capabilities of desktop cores from AMD and Intel, albeit with smaller vectors. Floating-point operations throughput here is 1:1 with the pipeline count, meaning Firestorm can do 4 FADDs and 4 FMULs per cycle with respectively 3 and 4 cycles latency. That’s quadruple the per-cycle throughput of Intel CPUs and previous AMD CPUs, and still double that of the recent Zen3, of course, still running at lower frequency. "
Нещо се е объркал тоя дето е писал статията. Зен3 ядрото изпълнява две fmadd на веднъж върху двойно по-широки вектори. Срявнява круши с ябълки. Освен това, не всичко е fmul и fadd.
Тва maple има ли го още ве. Едно време по статистика (да, статистика, не линейна алгебра, оптимиране и тем подобни глупости) се мъчехме с тва на едни макове дето още тогава си беха антични макове, но явно лицензите за тва са били, немам идея.