Детето като беше на 4 ме е питало около 128 пъти "Тати, ако намерим малко болно врабченце, може ли да го вземем в къщи и да се грижим за него?" и всеки път съм отговарял "да". Имаше и варианти с котенце и кученце, където съм казвал "не", но за врабченце и птиче съм казвал "да".
Миналия месец, в неделя следобед, намерихме ето това паднало лястовиче и нямаше как да откажа: 
Прибрахме го в нас и питах изкуственяка, какво да го правим. Първият отговор беше да го закараме в приют. Дори казва къде - в зелени балкани в Пловдив или нещо такова. Да го върнем в гнездото. Грижата за него е трудна и ще умре. Същото пише и по разните редити. Изкуственяка дори изхалюцинира да съм го оставел на земята, те родителите му щели да се грижат за него там. Аз обаче му обясних, че в приюта освен да го хвърлят в кофата или да нахранят с него някоя котка, няма да направят друго. И така ми каза, че мога да го храня с брашнени червеи и щурци. Около 15 хранения дневно. Яде като ламя, по 2-3 щуреца и 5-10 червея на хранене. Но това от понеделник вечерта нататък. В понеделник му се наложи да яде вмирисани бели червеи от един рибарски магазин, срязани на две, защото като му ги дам цели ги повръщаше. Както и 2-3 мухи, и една щипалка.
Гледахме го 8 дни, основно в тази кутия: 
А тук е секунди преди освобождаването: 
Пуснахме го до една къща, където летяха десетки лястовици. 1-2 минути успявахме да го различаваме от останалите, после се смеси с тях.
