2014 - Зодиак
- Насочи пушката внимателно. Успокой се. Да убиеш човек е забавно, ще видиш. - каза му Гари. Това щеше да е първото убийство на Колин и старецът го учеше как да го извърши правилно.
- Щом умре, ще стане твой роб в рая. - каза му Гари със широка укоражителна усмивка. Колин беше чувал Гари да говори много пъти, за десетките си роби в рая, но така и не разбираше, какво има в предвид. Но сега това нямаше значение, защото най-накрая щеше да убие човек. Беше убивал сърни в горите на Сиера Мадре, и кучето на един съсед, но никога досега, човек.
- Изчакай го да приближи и се цели в главата. - добави Гари. - Не бой се, ако пропуснеш. Боб е на десетина метра и ще го застреля, аз също ще се намеся ако трябва. Но пробвай да го убиеш.
“Човекът е най-опасната плячка.” беше му казвал много пъти Гари. Колин, се вгледа внимателно в мишената насочвайки пушката внимателно. Хвърли око и към Боб, който се беше скрил почти незабележимо в съседните храсти, въпреки двуметровия си размер.
Човекът си се разхождаше из планината съвсем спокойно. Оглеждаше се за нещо. Имаше вид на скитник, но не и на планинар, но това нямаше значение, защото скоро щеше да е просто още един труп погребан в Сиера Мадре.
Колин се прицели, но ръката му трепна, понеже усети, че нещо го облази. Беше огнена мравка, която го погледна странно и продължи пътя си в храстите зад които Колин беше легнал. Да лежиш в есенните листа и да дебнеш хора не беше забавно, както Гари му обясняваше. Слънцето скоро щеше да залезе, и почна да застудява. Колин трябваше да стреля или старецът щеше отново да го укоражи със странни думи.
Прицели се внимателно, в мишената, която беше на около двайсет метра, неподозираща, че скоро ще умре, и произведе изстрел.
Шума отекна в ушите му, докато Колин се взираше как скитникът падна на една страна. Не го беше уцелил в главата.
Колин чу още един изстел в дясно от него. Беше Боб, който простреля падналия човек в крака.
- Браво, момче. - каза му Гари. - Не се притеснявай, че не успя да го убиеш. Ще го откараме в ранчото и ще се позабавляваме. Ще можеш да го изкормиш като сърна.
- Няма ли да умре още сега? - попита Колин. - И да трябва да го закопаем някъде наблизо?
- Успя да го раниш в рамото. - каза му Гари, докато му помагаше да стане от листата, и изтупа няколко от якето му. - Боб го рани в крака за да не бяга, но няма да умре скоро.
Колин не смееше да спори с човек, убил толкова много хора. Възхищаваше му се за всичките убийства с които се беше прочул. Колин беше само на четиринайсет години, но си мечтаеше, че някой ден ще остарее, като прочул се сериен убиец, по възможност - незаловен, като Гари. Възхищаваше се и на това, колко е жилав Гари, за почти осемдесет годишен старец. Убийствата на хора, му даваха стимул за живот.
Боб стигна най-бързо до скитника. Ритна го с големия си крак, за да го завърти и да види как е раната на рамото му.
Човекът се смееше.
Колин спря, но Зодиака го бутна да върви и отвърна с усмивка на смеещия се скитник.
- Значи е истина. Големият убиец се крие в планината. - каза кървящият скитник, смеейки се доволно. - Търсихме те, но трябваше да сме сигурни, че си ти и още се занимаваш с убийства.
Гари погледна човека с леко недоумение, но не отпусна усмивката си, а настъпи крака на жертвата, там където го беше прострелял Боб.
Но човекът продължаваше да се смее. Всякаш не чувстваше болка.
Колин беше виждал как жертви се молеха на Гари за милост, как го заплашваха, но не беше виждал, човек да се смее, без никаква видима следа от страх. Сякаш той контролираше ситуацията, а не беше заобиколен от убийци.
- Търсил си ме, така ли? - попита го Гари и настъпи по-силно по раната му.
- Даже, съм донесъл писмата ти за автограф. - каза човекът. - Но не търсим само теб, а цялата ти банда. Както и Боб. И четиринайсетгодишния до теб. - каза човека гледайки към Колин, и протягайки ръка към раницата на гърба си.
Гари се ядоса, и изрита силно човека в корема.
- Какъв си ти? Мръсно ченге? - изригна Гари, и върна крака си върху раната на крака.
- Ченгетата и ФБР ме търсиха с години и не ме намериха. Да не мислиш, че ще ме заключат сега?
- Оо, не - не съм полицай, господине. - засмя се простреляният. - Но често работим с тях. Работим с много хора.
- Да не си с мексиканските банди? - каза Гари през зъби. - Знай, че в тази планина, управлявам аз и бандата ми. Нито ченгетата, нито мексиканците смеят да припарят тук.
- Работим и с мексиканците, но много скоро ще разбереш, кои сме. Повечето от бандата ти вече разбраха.
- Оо, така ли? И ти ще разбереш какво е болка, нещастнико. - изпсува Гари, и удари жертвата в ченето, карайки го да загуби съзнание.
- Натоварете тази утрепка в багажника. Вържете му ръцете със свинска опашка и му запушете устата. Ще се позабавляваме с него в ранчото. - нареди Гари.
Колин, видя как Боб хвана жертвата за ръцете и му кимна да хване краката. Влачиха го няколко минути до паркирания на стотина метра разстояние, раждясал джип.
- Звънни на Диего. - каза Гари на Боб. - Тоя е луд, но все пак, питай момчетата дали са виждали някакви странни хора наблизо. Ако трябва ше вземем пушките и ще погребем и тях, като онзи път.
Колин не знаеше за какво говорят двамата, но се успокои малко. Не беше виждал, човек да е толкова спокоен в такава ситуация.
Качи се на задната седалка и четиримата потеглиха, докато Колин гледаше кървавия залез над отсрешния хребет на планината. Нещо в думите на лудия го притесняваше. Знаеше имена, подробности за тях. И каза, че има и други.
- Диего каза, че момчетата не са виждали никого. - каза Боб, след като завърши разговора.
- Чудесно, значи ние ще се позабавляваме. - каза Гари, докато караше джипа, хвърляйки весел поглед към Колин.
Колин отвърна с фалшива усмивка, гледайки кървавия залез, притеснен от думите на човека в багажника.
Пристигнаха в ранчото след малко повече от половин час. Нощта тъкмо започваше, но последните слъчеви лъчи все още осветяваха дълечината.
Гари слезе пръв от джипа и отиде до бараката да вади някакви неща.
Колин го беше виждал и преди - Гари връзваше жертвата си на масата до бараката и почваше да си играе с нея.
След като и Колин слезе, Боб му кимна да разтоварят багажника. Човекът тъкмо се връщаше към съзнание, когато го поставиха на масата, а Гари го върза здраво.
Боб влезна в бараката и почна да подбира ножове, от вързаните на стената. Колин погледна със съжаление, понеже за разлика от тези печени убийци, той имаше само джобно ножче, но Боб явно се досети, понеже му кимна да дойде и да си избере нож.
Гари махна парцала от устата на ранения.
- Още ли ти е смешно, утрепко? Сега ще те накълцаме на ситни парчета и ще нахраним прасетата с теб. - каза Гари смеейки се в лицето на вързания човек.
- Те идват за вас. Идват. - извика скитника смеейки се. - Почти са тук. Идват.
- Млъквай, бе. - каза Гари, удряйки вързания с юмрук в лицето и опитвайки се да натика парцала обратно в устата му, но успявайки само до половината.
- Колин, иди до портата да видиш, дали се задава някой. - нареди му Гари.
Колин се завлачи бавно и леко треперейки към портата. Защо пък точно той трябваше да провери? Да не би Гари и Боб да ги беше страх? Не - те са сериозни мъже. Пък и ако наистина идваше някой, те трябваше да се подготвят и въоръжат. Това беше най-малкото, което Колин можеше да направи, мислеше си той. Пък и не искаше да го мислят за страхливец.
- Видя ли, дали идва някой? - провикна се Гари, докато зареждаше стария си револвер.
- Сега ще видя. - отговори Колин, след като най-накрая завърши стометровия път до портата. Не виждаше светлини на коли и човешки силуети никъде. Само силуетите на дъртвета, и листата които падаха от нощния вятър.
- Няма никой. Ще изляза да огледам и пътя, за да-
Остър удър в корема му попречи да довърши изречението, последван от силен удар в гърлото, който го накара да усети вкуса му, и едва не го накара да се изповръща, падайки в калта.
- Какво, каза момче? - провикна се Гари, и Колин видя как го търсеше с очи в тъмнината.
Какво стана? Нямаше никой наоколо, а Колин усети удари и падна. Трепереше докато се опитваше да си поеме дъх и да отговори на Гари. Опита се да стане, когато чу как Боб изпъшка от болка и го видя как пада. И усети силен удар в десния крак, който го събори на земята.
- Те са тук. Те са тук, за вас. - изсмя се скитникът след като изплю парцала.
Гари погледна скитника с гняв и опря револвера в слепоочието му и натисна спусъка.
Колин най-накрая успя да си върне гласа, за да произведе писък от ужас.
Убитият скитник почна да свети. Червена светлина почна да излиза от очите, ушите, носа и устата му, всякъш беше обзет от някакъв демон.
Гари изпусна пистолета си, гледайки с ужас в очите, какво става пред него. Колин видя как нещо в тъмнината го удари и той падна на земята.
Червеният блясък намаля и изчезна след около секунда, тъкмо докато Колин се опитваше да се изправи отново, когато усети как нещо го стисна за ръцете и го постави на колене в калта.
- Спокойно, момче. Скоро ще се присъединиш към нас. - каза глас зад гърба му, което накара Колин да изтръпне и да се опита да се отскубне със всичка сила, но неуспешно.
Истински ужас го обзе, когато чу звук като от бормашина точно пред лицето си. Но не виждаше нищо.
Но нямаше и нужда, защото след секунда усети болката в челото си, и видя собствената си кръв.
Последният