0 1 2 3 4 ...7 8 9 10 11 ...16 17 18 19 20
Хехехе, миризливия русляк пак се из...каза. :) Никога не съм претендирал, че разбирам от електроника и ВИНАГИ съм си признавал, че не ми се удава.
За разлика от миризливци като теб, които уж от всичко разбират, а накрая се оказва, че са с две леви ръце във ВСЯКА област. :)
Моля не обиждай планктона.
така, ето и една хобиска чекия която ме поозори - ядрен магнитен резонанс. далечната цел е някак да го докарам до химичен анализ, но за сега ми трябваше изобщо да хвана някакъв сигнал, което се оказа мноооого много по-трудно от всичките там спектрометри и тъпофони. на пръв поглед изглежда измамно лесно, поставяш веществото в магнитно поле, напомпваш го с резонансната честота, спираш напомпването и приемаш сигнала, а той дори не е много слаб, до към миливолт, аз като пуберче съм правил радиоприемници ловящи микроволти. това обаче е много наивно, правиш си всичко шес, и просто сигнал няма, няма и няма. защо бе? а де, защо. всичко опира до това, "ама на теория трябва да стане" ама не става. ами грубо казано нито полето ти е поле, нито го знаеш колко точно е, нито е толкова лесно да приемеш какъв да е сигнал веднага след като преди една милисекунда си "гръмнал" 200 волта, това е все едно да чуеш жужене на комар след като си взривил пиратка до ухото си. накрая се оформя следната картинка: 1. трябва ти много хомогенно магнитно поле, поне 3 стабилни знака 2. трябва да го измериш много точно, поне 2 знака, иначе търсиш игла в купа сено. 3. трябва да познаваш в детайли процеса, за да наредиш сравнително работоспособен набор параметри (амплитуди, времена, работен семпъл и тн)
- изработка на магнитната част. истинските ямр машини се правят със соленоиди, но това за хобизъм е невъзможно, затова се насочих към магнити. преди изобщо да почна, написах симулатор с който що годе да си моделрам системата и да оценя каква хомогенност да очаквам. получих 5 знаха в рамките на няколко мм и 4 в рамките на един см, което е приемливо. поръчах дебели магнити и железа за изработката. железата ми ги наряза продавача, но после ги пуснах за полиране на колегата дето правихме скенери с него. самата конструкция няма никакви крепежи, държи се само на магнитното поле. подпорите които държат процепа са 10mm калибровъчни еталони. самото сглабяне е трудно и опасно, тия магнити чупят пръсти докато мигнеш, за всяка операция си правиш отделен инструмент.
- измерването на полето. пробвах как ли не, най-доброто което успях да докарам е правоъгълна телена рамка, на която горния край минава през работния процеп, запоена за платка поставена върху прецизна бижутерска везна. пускането на ток 169.5мА през рамката води до олекване от 0.517г, което при 50мм работна зона дава 0.598Т с очаквана грешка около 1%. реално се оказа 0.5878, т.е. 1.7% грешка
- търсене на сигнала тука се разпрах, бяха опити по най-различни начини, първо автоматично сканиранане, но шума от компютъра и програмируемия сигнал генератор ме отказаха, пробвах с постоянно помпене и поглъщане, пробвах как ли не, накрая стигнах до извода че единствения начин надеждно да различа сигнала е спин ехото, защото предлага много убедителна проверка - като се раздалечат импулсите, ехото се отдалечава и то. и пак не става и не става. финално реших така - откачам се от компа, за да нямам шум по усб кабела, правя аналогов "УИ" (потенциометри), напомпвам кръга колкото мога повече (в момента е 250 волта рр), за да мога да скъся импулса и да разширя лентата, и най-глупавото и както се оказа критично - замасяването на магнитопровода не бива да е през кабел, а едно стърчащо телче директно се подпира в него. това впрочем стана случайно, и тогава шума изчезна, и сигнала лъсна.
процеса на сглабяне
желязото в сглобен вид
схема
първи ясен сигнал с ФИД и спин ехо
Еее батко, ямр-то верно си е друго ниво, евалла, евалла
Ъъъ това не е ли единствения начин въобще? То целия смисъл на тва нещо е да слушаш инвертирания спин.
Евала, това беше една от идеите за проекти на един от родата, но си замина човека без време. Доколкото разбирам нямаш (още) градиенти по хоризонтала/вертикала и да формираш после 3D стак от слайсове ? Не говориш за обработката на K-Space, Fourier. Тоест ще е по-просто 1D детекторче ?
Ей, така е като няма с кой да се запиеш по цял месец …
няма да прави томограф, ще анализира хим. състав
хм..тва не вижда ли основно водород и мазнини ?
Зависи с ква честота му пингваш атомите.
Не знам, не разбирам, манго да се оправя
Евала, нещо такова исках да му кажа, инак евала и на Ребавия. Аз бях луднал по ламбажийни усилватели по едно време.
ако мериш само релаксация да, но аз ще опитам някак да стигна до 6 знака прецизност, където електронната конфигурация разцепва енергийите нива и така виждаш като отделна линия примерно ОН,СН3 и тн
не е единствения, най-измамно простия е поглъщане, първо така пробвах, но не успах да хвана нищо. сега вече като знам точно къде е сигнала, сигурно ще го хвана, но на сляпо не успях. втори начин - свободна индукция (фид). и него пробвах, проблема му е че твърде много прилича на обикновено затихване в трептящ кръг и няма как да го отличиш без да си виждал истински. сега след като имам вече истински сигнал по който да си настройвам, знам как да го отлича, но на сляпо не можах. спин ехото има предимство че сигнала е известно време след напомпването, и приемника е успял да се отпуши. освен това много лесно се проверява дали е истински сигнал - местиш времето между двата импулса.
е, аз да не съм у белгия, с иван (стар форумец от дира) си пием секи петък
Да, там у линка има некво описание (Hahn echo) което разбирам само частично. Ай кат го напраиш, ше го демонстрираш и ше почерпиш.
0 1 2 3 4 ...7 8 9 10 11 ...16 17 18 19 20