Давал съм. Първото ни дете се роди мъртво в 9-ти месец. После пак имаше усложнения и стреса дойде в повече и за жена ми и за мен. За щастие детето ни е живо и здраво. И как само ме ядосва! Тинейджърка ... ама и това ще мине след някоя друга година.
Моите съболезнования. Мен Гената ме амбицира да правя повече гяурчета, никога не съм бил патриот, но има хора като него които могат да събудят родолюбието и патриотизма във всеки, сега чакам 3то.
То на практика няма за какво. Детето не ни го показаха. Спестиха ни част от мъката. Не всичката де - бях накупил колички, кошчета, пелени и т.н. - хич не ти и трябва да знаеш как се връщат обратно по магазините като всеки те пита защо го връщаш и ти с буца на гърлото обясняваш едно и също на всички. Отделно семейство, приятели и т.н. чакащи радостния момент. Абе времето лекува. Статистика. Има го и това. Понякога теглиш късата клечка.
Тея с по 3-4 деца не ме притесняват Риба... ако Гетото се оправяше с деца, още ромите да са го оправили...
Ако ще да задминете и китайците - запътили сте се към Ада с бърза крачка и няма спирачка...
П.П. Аз съм кат един помак де го интервюираха по БНТ или др. де твърдеше, че България е турска провинция. Пита го журналистката, дали не знае, че е имало български държави преди да дойдат османците, а он вика "не знам не съм бил роден тогава", после журналистката му каза, че не е бил роден и когато България е била под турска власт и он пак "не нам не съм бил роден тогава".
Та и аз тъй - кот ще да става... ако ще и Исуската да посочи БГето с пръс и да каже, че туй е неговия народецЪ...
П.П. Ама не прекалявай, че с тея де успеят да ме trigger-нат успешно, бих се отнесъл като с Туко... мръсни гяури, гяурки, гяурчета - бих ги ритал в бъбреците, черепа, млатил докато кървят и станат на пихтия...
Иначе знам ли - може да напиша модерна книга в която добрите сили вадят очите на 10 000 малки българчета и им ги мушкат у дупето... Ще се казва "Окото"...
П.П. Ще се насладя да опиша всеки един случай - ама ще се загуби креативността по некое време... и ще почна да се повтарям...
Хм, мисля в книгите си да добавя - лошите да комуникират с телепатия некви "медицински команди" на спящите клетки, като Combine от Half-Life 2. Никви емоции, чувства и да си колят на ред.
Кат видят главния герой да си кажат:
"Инфекцията е забелязана. Изолирай. Стерилизирай."
Или
"Феромони 12 локализираха инфекцията. В присъствие на паразити е. Изолирай. Стерилизирай."
Паразити са тея дето му помагат. А "феромони" няма да обяснявам какво са, щото е част от тайната ми.
Ама не ща да показвам как мислят лошите... а е бая трудно да се измисли сюжета и романа тъй... и Стивън Кинг и един куп автори на криминални и конспиративни романи показват "гледната точка на лошите".
Аз цела поредица съм планирал само за това и не искам да се разбира какво мислят лошите, а само да се вижда ужаса и объркването на добрите. И добрите сами по пътя на логиката и на принципа проба-грешка да установяват неща.
Лека полека почнаха да ми се избистрят сцени и пиша "outline-a" (нещо кат сценария, кво ще стане - а после се пише подробно), ама пак е тегаво.
Siglar - пише логично, ама горе долу текста му следва логиката, а не е ок това. Трябва да има скокове в мисленето, трябва да има объркване и съмнения. Хората кат цяло не са "логически" същества и това не винаги е лошо.
А тука - кат се замисля за нещо и го чета най-късно до 1-2 страници и кат се замисля за неква концепция и автора я написал се едно аз съм я измислил... много лабаво...
Пак интересно, но лабаво...
Хаби много от елемента на ужаса по тоя начин... главният герой трябва да мисли, да се съмнява, да се бърка, после да се оказва, че е прав... да бе, досадно е за средния читател, ама така правят хората.
Последният
