waldorf

Няква чернилка писателка на фантастика се пъне да съди Терминатор и Матрицата, че и били откраднали идеята и двата филма били свързани но разказвали историята за един и същия свят но в различно време. До тук може и да и има няква идея. Ама като прочетох, че това била преразказана библията и, че Нео бил Исус ... и ...

Ее как бе - туй, че Нео е Исус е конспирацийка още от време оно. Шо мислиш, че се фаща с "Trinity"!?

Ся Морфей не го знам къв библейски агент е... ама и той сигурно е некъде там.

Зион е името на подземния им град - йеврейщина.

А ве, бегай бе - туй да и е проблема на Матрицата. Нарушава тежко втория закон на Термодинамиката, кат успяват да получат от хората повече енергия отколкото изразходват за да ги държат живи.

Некъде тука в TV Tropes "Matrix", четох че оригиналната им идея, де не нарушава физическите закони толкоз е било - хората да са със свързани мозъци и мозъците им да се използват за "Изкуствения интелект" (не помня къде в сайта го пишеше, а немам време да търся сега).

Явно сестрите са решили, че тая идея не е толкоз феноменална...

П.П. Аа ей го бе...

Artistic License – Physics: The whole "using humans as a power source" idea. In reality, it would be an enormously terrible idea to use ANY living thing as a power source, due to violating the second law of thermodynamics. Rumour has it that the original idea was to have the humans being used as processors in an immense computing array, but somebody thought that this idea was too complex for most moviegoers to grasp, so they changed to Duracell batteries. Morpheus does give this a Hand Wave, stating they the Machines combined these human batteries with "a form of fusion". Downplayed more and more as the franchise went on, as many an Author Saving Throw and wrinkle was added in. For one, the Machines do use humans for computing. But more notably it seems that the use of humans as a power source was a half-baked justification by the machines to keep humanity around while having them perform some functional role, both out of residual mercy for their creators and out of fear that without humans around for the machines to fulfill a function for, they would turn on each other.

Зачетох му книгата "Infected" на Scott Sigler - ся съм на 10-та страница.

Ми добре движи, ама вече е на 3-та гледна точка. Много ги мести - динамичен е, ама бързо свършва... с дадена гледна точка. Требе да има повече задържане.

Иначе пише интересно принципно, ама ся кат го претаквам през моята идея за книга и ми се струва, че сюжетът му е плосък (сепак ше му дам шанс, че съм едва на 10-та страница, но разбирам хората де фърлят книгите след 5-тата страница).

Впрочем бехме вчера с едни авери на "Фестивала на книгата" в НДК - имаше книги на Гришам, Лий Чайлдс и др.

Един авер разправя, че 2014 бил работил по проект с 80 души (държавна поръчка за некво министерство) де бачкали с SVN и го било страх да дръпне промените, че тамън си закрепил кода и кат дръпне и може да счупи сичко.

Казах му, че спокойно може да напише triller по темата...

и аз реших да го пробвам тоя , подхванах "земно ядро", за сега е добре

Последният акаунт на Единия

Зачетох му книгата "Infected" на Scott Sigler - ся съм на 10-та страница.

Ми добре движи, ама вече е на 3-та гледна точка. Много ги мести - динамичен е, ама бързо свършва... с дадена гледна точка. Требе да има повече задържане.

Иначе пише интересно принципно, ама ся кат го претаквам през моята идея за книга и ми се струва, че сюжетът му е плосък (сепак ше му дам шанс, че съм едва на 10-та страница, но разбирам хората де фърлят книгите след 5-тата страница).

Ся съм на едно място де некви ченгета и ЦРУ дебнат пред къщата на некъв де се е обадил да каже, че си е избил целото семейство и сигурно нещата ще се развият, баш как аз бих ги написал... а реалността е МНОГО ПО-АБСУРДНА...

Едно, че могат да отидат цел взвод ченгета, второ че тоя мое да утрепе некой съсед... а ся сигурно ше се развие некво - страшно, ама ченгетата ше се оправят...

Чудя се дали причината е, че авторите не им се занимава да мислят, или е резултат от ефекта на кокоса - де нещо грешно е толкоз популярно, че авторите не смеят да го изменят, щото читателите и зрителите ще помислят, че не е вярно. Като това - две ченгета да отидат да арестуват убиец (дето в реалността ще пратят 10 поне, че да нема ситуации в които убиеца ще гръмне 2-те ченгета и ще избега).

И при новия ми клиент още бачкат ма SVN - понеделник ще ги питам за MFC

Дон Реба

и аз реших да го пробвам тоя , подхванах "земно ядро", за сега е добре

Мда, изкефи ме книжката кат я зачетох. Четох я паралелно с няква "не лоша" книга на друг автор, ама ония беше с много клишета, а тоя изпипва нещата и му се получава трилъра.

Малийййй - тоя Scott вече ме изгуби с "реалността" си. Поне с 2-те ченгета е пратил и 3 автобуса със спец части, ама те са "ако стане гаф"... т.е. майната им на ченгетата... не се праи тъй...

И оправданието му е - "трябва да сме дискретни, че ша ни видят съседите".

Кой му пука за съседите, бе байно!? На Путя олигарсите изпопадаха от балконите и съседите казаха, че били видели некви черни ниджи се катерят по стените, ама на кой му пука.

Дет викат в "Тренировъчен ден":

"Нема значение кво знаеш - има значение какво можеш да докажеш!"

Малий дано само тея ченгета не се окажат по-тъпи и от нашите барети...

Че в туй видео имаше клипче (30-тата минута), за некъв по-скорошен случай с барета де потропал на неква врата и му отговорили с куршум в главата.

Не се праи тъй бе баткоу... гостът обяснява, че се фърля граната (димна, или нз как ги наричат) и после се влиза. Или се слага насочен експлозив и се гърми вратата.

Баретата моеше и да си свали обувките - да не цапа с кръв кат влиза... И дават жена му после как го оплаква, че е тъп...

Добре - признавам му на Scott Sigler... ченгетата си го получиха, как си требе...

И брао бе - на 15-та страница съм и тоя вече потвърди убийствата на има нема 10 човека... мога да се уча много от него...

Хм, DeepSeek става за писане на "трилъри". Бех му написал 3 страници текст, де да са "кука" (т.е. кратък текст де да зариби читателя да дочете книгата) и той ги сумаризира и написа интересно в под страница.

“They were glowing.”

The words cut through the New York drizzle, the police radio chatter, the hiss of the rain on hot pavement. FBI Agent Jack Colvin turned from the two bullet-riddled bodies in the intersection. The speaker was a hobo, shaking in a soaked coat, pointing a grimy finger at the corpses.

“Blue,” the hobo insisted to the uninterested patrol cop. “Like a bad TV. Right before the car went up.”

The cop dismissed him. But Jack’s mind, permanently set to ‘threat assessment’ since Iraq, filed the claim not under drunk or crazy, but under anomaly. His crime scene was a spreadsheet of violence: 34 entry wounds, 27 exits, three distinct firearms based on the brass Dilan was bagging. A messy, loud Gambini family hit on two of his informants. Except…

He knelt by the lawyer, Richard Walsh. The entry wound at the temple was .308 caliber. It should have painted the inside of the car window with what was behind it. There was no exit.

The round stopped, his hypervigilance whispered. Impossible.

His eyes tracked down to the man’s neck. A small, precise scar, old but inflamed. Without thinking—a detective’s instinct—he pressed his gloved thumb against it.

The static shock was vicious, a bolt of wrongness that shot up his arm and detonated in the old shrapnel pathways of his brain. His neural implant screamed feedback. For a fractured moment, he wasn’t in New York.

He was in a desert. He saw symbols he didn’t know. He heard a voice, cold and synthetic: “Sleepers down. Unable to retrieve.” And he saw something moving in the dark, something with too many legs.

He jerked back, gasping, the world swimming.

“Boss?” Dilan was at his side.

Jack stared at the bodies, then at the hysterical hobo being led away. The glowing. The static. The bullets that stopped. The scar.

This wasn’t a mob hit. It was a receipt. For something that had just been repossessed.

And he had touched it.

Чета "Infected" и научих нещо ново - имаме си микроорганизми по лицето.

Не че не знаех де - в човешкото тяло има 100-ци хиляди микроорганизми, некои даже дето са критични за оцеляването на човека и без тех ше се гътнеш, ама друго е да ги видиш...

Ха, направих си некъв профил в Reddit и попаднах на некви групи за книги, че има и БГ писатели там де си рекламират книгите.

И некъв конкурс за БГ роман намерих. Мое да напиша догодина неква версия на роман 320 страници за ташак и да го пусна на конкурса, да видим ко ше стане.

Ей го - вече написах некви 3 страници "интро":

Първото нещо, което Джак Колвин усети, беше статичното електричество.

Ръката му с ръкавица докосна врата на мъртвия адвокат, точно под линията на косата. Кожата беше подута, гореща. Локализирано възпаление — регистрира умът му автоматично. После дойде ударът — остър, дигитален тласък по ръката му, който експлодира по старите пътища на шрапнелите в черепа му. Титаниевата плочка зад ухото му — сувенир от иракски снайперист — забръмча като камертон.

За две секунди дъждовното кръстовище в Ню Йорк изчезна.

Той видя: символи. Триъгълници в кръгове. Клиновидни резки. Пълзящ силует с множество крайници. Глас, филтриран през шум: „Спящите са компрометирани. Невъзможно извличане—“

„Шефе?“

Гласът на Дилън го върна обратно. Джак премигна, световъртежът го заля. Коленичеше върху мокрия асфалт, ръката му висеше над трупа. Сърцето му блъскаше в ребрата. От другата страна на улицата един клошар с подгизнало яке крещеше на патрулен полицай. „Казвам ти, светеха! Сини, като развален телевизор!“

Ченгето го отпрати с ръка. Джак насили очите си към второто нещо, което не беше наред: огнестрелните рани.

Информаторите му — Ричард Уолш, партньорът от адвокатската кантора, и Винсент „Рибата“ Санторо, член на фамилията Гамбини — лежаха наполовина извън надупченото си BMW. Тридесет и четири входни рани. Хипербдителният му ум — проклятието, подарено от нараняването — направи сметката: двадесет и седем изходни. Седем куршума бяха останали вътре. Два — в черепите.

Куршум .308 в слепоочието трябваше да превърне главата в кану. Тилът на Уолш беше цял — само ужасяваща подутина под кожата.

Куршумът беше спрял. Невъзможно.

„Опаковай този отделно,“ каза Джак и посочи по-слабо обгоряла гилза. Дилън, ентусиазиран в свежия си костюм, кимна. „Мислиш, че са Гамбини?“

„Посланията не се пишат с три различни дългоцевни оръжия в трафика на Манхатън,“ промърмори Джак, изправяйки се. Коленете му изпукаха. Беше на четиридесет и две, а повечето дни се чувстваше на шейсет. „Това е паника. Или прочистване.“

Месеци работа — вербуването на двамата след проследяване на милиони през кухи фирми — бяха довели дотук. Дело, което можеше да изстреля кариерата му, сега беше окървавен Excel файл.

Телефонът му завибрира. Роза от лабораторията. „Медицинските досиета са чисти, Джак. Нямат операции на черепа. Само стоматологични операции и очни процедури.“

„Пусни търсене за експериментални подкожни устройства. Военни или корпоративни.“

„Това е доста голям скок от мафиотско убийство.“

„Просто го направи, Роса.“

Той затвори точно когато пристигна транспортен медик от полицейският департамент на Ню Йорк — слаб мъж с хлътнали бузи и празен поглед. Извади черен чувал за трупове от буса си.

„Това е разследване на ФБР,“ каза Джак и застана на пътя му.

„Юрисдикция на нюйоркската полиция, докато не подадете федерална претенция.“ Гласът на медика беше равен. Очите му не бяха върху Джак, а върху вратовете на труповете.

„Дилън,“ каза Джак тихо. „Блокирай буса.“

Преди Дилън да помръдне, пристигна лейтенант Морети от отдел „Тежки престъпления“. „Какъв е проблемът?“

„Човекът ти се опитва да ми открадне доказателствата.“

Морети се вторачи в медика. „Кой си ти? Не съм викал транспорт.“

„Диспечерска поръчка. От Бронкс.“

„Е, пренасочи се обратно. Това остава при ФБР.“ Морети се обърна към Джак. „Имаш два часа. После трябва да го докладвам. Пресата вече души.“

Медикът се оттегли, хвърляйки последен, задържал се поглед към телата. Не към лицата им. Към вратовете.

Докато Морети се караше на патрулния полицай, Джак отново коленичи. Освети подутото място с фенерчето си. Под лъча кожата проблесна с блед метален отблясък. Дълбоко в тъканта видя мъничък, геометричен ръб. Като кристален осколок.

Бръмченето на статиката се върна. Символите проблеснаха зад очите му. "Спящите са компрометирани."

Телефонът му отново звънна. Тони — източникът му извън регистрите.

„Момчетата ти са били самоубийци, Джак,“ каза Тони с бодър глас през криптираната линия. „Не са крали само от Гамбини. Обрали са общо двеста седемдесет и седем милиона от Гамбини, мексикански картел и мафиотска фамилия от Флорида. И нито цент не е отишъл при тях. Всичко е потекло към строителни фирми, частни военни контрактори… и един AI стартъп с „инвестиция“ от пет милиона.“

Кръвта на Джак изстина. „Значи всеки е можел да натисне спусъка.“

„Всеки с армия. Или с нещо, което стреля. Ще се чуем.“

Линията прекъсна. Дилън го гледаше втренчено. „Какво?“

„Информаторите ни са прали пари за някой друг. Някой голям.“ Главата на Джак пулсираше. Титаниевата плочка се усещаше като лед в мозъка му. Той погледна странния белег, невъзможните куршуми, празните очи на медика.

Това не беше мафиотско убийство. Това беше изтегляне от употреба.

Когато бусът на ФБР най-сетне пристигна и агентите натовариха чувалите, зрението на Джак се размаза. Статиката прерасна в писък. Той видя пустинята. Планините на Ирак. Мигът преди куршумът на снайпериста да го удари. Тогава не беше видял само пясък. Беше видял форми — копаещи, ровещи се форми — и синя светлина, точно както каза клошарът.

„Шефе!“ Ръката на Дилън беше на рамото му. „Целият си потен. Трябва да приключим.“

„Добре съм,“ излъга Джак и изтласка спомена. Но не беше. Доказателството се търкаляше в двата чувала за трупове и бръмчеше като електрически ужас в метала, сраснал с черепа му.

Беше дошъл да разкрие убийство. Случайно беше докоснал тайна. А тайната — вече го разбираше — беше жива. Беше заровена. И знаеше, че той я търси.

„Да вървим,“ каза той на Дилън с пресипнал глас. „Утре имаме Гамбини за разпит.“

Но докато се отдалечаваха от мигащите сини светлини, Джак Колвин знаеше истината. Разпитът беше формалност. Войната не беше с мафията. Беше с онова, което я беше използвало за прикритие, което беше деформирало човешки вратове, и което току-що — за един беззвучен, писъчен миг — беше отговорило на допира му.

Случаят току-що беше напуснал улиците на Ню Йорк. Сега пълзеше из тъмните места под тях. А Джак — с неговата скъпа, държавно платена плочка в главата — беше единственият, който можеше да го чуе как се движи.

Ама трябва да видя - как гоня Sigler. Он вече у първите 20 страници изтрепа към 10+ човека.

Язе май до къмто 30-тата ше съм изтрепал толкоз - то даже реално само 2-ма са утрепани, другите са "спящи клетки" (реално мъртви де, ама не е същото).

Хех - яко. Запознах се и с некво българче-писател, де ми даде насоки за писане.

Андрей Филипов

Коги не съм гаден анти-български настроен боклик - се разбирам с българчетата и помагат.

Требе да ям нещо.

П.П. Коги моите злодеи почнат да правят хората на спящи клетки - ше прескочат мангала... тех ше ги праат на друго...