Bridge of Birds която споменавам по-горе е точно от тая поредица.
Bridge of Birds която споменавам по-горе е точно от тая поредица.
Верно ли бе? Какво съвпадение...
Ей сега ще препрочета темата.
Аз се сетих за нея понеже с жената гледаме някакъв сериал за Ди Ренджи по Нетфликс.
Бях го забравил вече ... Осем Ловки Демона и т.н.
акаунт
на
Единия
акаунт
на
Единия, видяно: 279 пъти.
Ее деа - тука сте чели яко книжки. Ши треа и аз да прочета някоя.
Нещо ми се върти из главата сюжет за 2 взаимносвързани поредици от книги (и реших да проверя дали има леб у тая работа; spoiler - НЕМА) и реших да видя как се справят нашите събратя от Самая Могучая...
И гледам Дмитрий Алексеевич Глуховский автора на "Метро: 2033" и нататък поредицата. Един съученик го беше чел още преди да излезат игрите и бая го фалеше...
И чета...
Ей, кат ни пришият към Самая Могучая... много добре ше стане - тея сички анал-лизаторчета де плюят ден и нощ, срещу "тиранията" на ЕС и Щатите, сигурно нема да смеят да гъкнат...
Като у вица:
акаунт
на
Единия
акаунт
на
Единия, видяно: 265 пъти.
Аре и аз да се похваля с некви книги - тоя (Scott Sigler) го пишат леко кат наследник на Стивън Кинг.
Чел съм му ей тея книги:


Тея двете са свързани и са за едни извънземни - във втората споменава и България като страна от която можеш да си внесеш и ядрени бомби...
Тая книжка също му беше добра:

Ся се чудя дали да не прочета ей тея 3 (сичките му книги, т.е. и горните, са свързани в един свят и има преплитащи се сюжети, кат "Черната кула" на Стивън Кинг):



Лошото кат чета книги е, че често хващам "клишето на автора" (нещо дето му е направило гоуемо впечатление и го ползва в различни книги като сюжет).
Иван Вазов май е гладувал 3 дни и хъшовете гладуват 3 дни, и на Баба Илийца бутновника гладува 3 дни, че сигурно и още некой.
Стивън Кинг па е бачкал в пералня и некви негови герои бачкат у перални.
А на Скот Сиглър му е досадното, че често описва драми тип "служителка де се ебе със шефа си" - не ща да знам, що му е направило впечатление.
Последно четох "Точният мерник". За един дето си чисти наследствената колекция от оръжия и си стреля с тях към небето. Но една вечер уцелил бременна с близнаци между очите в съседен квартал и го вкарват в затвора. Там става гей. И не се къпе с месеци.
Другата за която се сещам е "Маратонецът". За един дето го измъчват и му пробиват зъбите но успява да избяга, щото обича да бяга.
Нищо няма да изпуснете ако не ги прочетете.
Dmitry Alekseyevich Glukhovsky is a Russian and Israeli author - сигурно се крие из Светите земи някъде.
Игрите като атмосфера са много добри - особено първите две. Като история са ми малко тъпички, но моя фантастичен период мина отдавна. Последният ми опит да се върна към фантастиката беше преди година - Франк Хърбърт(авторът на Дюн) - Кошерът на Хелстрьом, но не ми хареса. Сега си купувам от Фантастико колекцията от класики за по 9,99 - някой ден може и да ги прочета.
Чудих се за първата кой може да напише такова нещо и се оказа Кърт Вонегът, пише че бащата на героя става приятел с Хитлер, защото и двамата били непрокопсали художници. Много е хвален Вонегът, но все още нищо не съм чел от него. Викаш няма да изпусна ако я пропусна тази книга :)?
Маратонецът имаше дори филм с Дъстин Хофман. Той беше евреин(какъвто е и в реалния живот), а антагониста дето "му дупчеше зъбите" беше нацист. Стори ми се доста тъп филм.
Да бе, верно че имаше заигравка с нацистите.
ПС: Не знам чуек. Може и да ти харесат. Първата е написана като разказ/мемоари на Точният Мерник от удобното кресло в къщи. След като си е излежал присъдата и му е останал 'навика' да не се къпе.
Е Scott Sigler се води "Survival Horror", не баш "фантастика" - не знам дали е същия жанр като Metro 2033.
Аз кат чуя руски се изприщвам и не съм ги превъртал - почнах една ама ми писна. Чудя се дали да не цъкам Stalker-a, ама както казах - мразя русоромския...
акаунт
на
Единия
акаунт
на
Единия, видяно: 154 пъти.
Хм, пуснах да видя историята на Метро: 2033, че ми се върти в главата идея за книга за подземна армия де се крие от хамериканската - и тея от Метро ядът гъби, ползват некви умрели двигатели и части. Баш как аз съм го запланувал. Има ко да се краде от тех.
Даа - кат им слушам историята си има тъпня. Много обрати - тъпи врагове.
П.П. Бе атмосферата де викаш му е силата на поредицата - криеш се у метро, кат излезеш на повърхността - страдаш. Гърмите се на метрото и повърхността. Тва с чудовищата е клише и леко ненужно по тоя начин, но има там некви по-напреднали чудовища.
Тц, тц - гледам тва...
Ма тея са насрали историята, ве - с цел да я направят по оптимистична и либераска... хора извън Москва биле живи, ама не можели да се свържат с Москва...
КОЙ РАЗПОРЕДИ ТОВА БЕЗОБРАЗИЕ!?
И Сталкера и Метро имат много подобна атмосфера. Сталкера е опън уърлд в сравенение с Метро, последната като графика е по-добра, но то има всякакви модове за Сталкера, които го "разхубавяват". Вече нямам време да играя игри като Сталкер, Метро играх преди 2-3 месеца, защото бях чел(значи първите две версии на играта имат и подобрени такива, които са наречени Редукс версии) че оригиналните версии(не Redux-а) са по-мрачни, по-трудни, повече survival отколкото fps. Лично не усетих разлика, но играта(първите две части) си струва да се мине от обща култура :). И Сталкера си струва(по спомени от преди 10 че и повече години), зависи колко време имаш. Третото Метро е вече нещо различно, хубава като графика, опън уърлд, но не ми хареса като атмосфера и като философски промивики. Така и не я доиграх. Гледам има Сталкер 2.
Не знам, но на мен нещо ми се струва, че графиката и енджините спряха реално да се развиват(или поне не с тези темпове, както преди това) преди няколко години. Хардуера уж се развива, ебати гибабайтите и терафлопите, а игрите са си горе-долу пак същите, с малки изключения. Допускам и аз да не съм в час, и не съм си ъпдейтвал инфото отпреди години
Скоро мернах някаква страница или видео, че всъщност има деградация при игрите от гледна точка на дизайн и реалистичност.
Преди 40 години с палитра от 16 добре подбрани цвята имаше прекрасни игри. Сега с 2^24 цвята нещата са бозави.
акаунт
на
Единия
акаунт
на
Единия, видяно: 76 пъти.
Насекъде тъй батка - и с филмите е тъй.
Аз ся чат пат цъкам една игра от ранните 2000+, че е интересна и с весела история.
Тея новите... ни моа да ги понасям некои... клишета, простотии, кат за Gen Z дет викат...
Кат ми напомни - ся ше ударя тая мисия...
Мелодийката от мисията ми беше аларма неколко години...
Отдавна не следя какво става на пазара на игри. Ако понякога се наканя да играя, то игрите са минимум 10-15 години стари. Наскоро ми попадна някакъв мод, който върви на преправен Doom engine(код на повече от 30 години). Напълно достатъчно като естетика за моя вкус:
Това донякъде ми напомня за Penumbra(frictional games), но е с прекалено комбат и по-малко quest и мистери за вкуса ми. Първия DooM мисля, че е с keyframe анимации, а това ми изглежда, като skeletal. Освен това, DooM ползва lightmaps, а това изглежда, като per-pixel и дори deferred, което си е сериозно пренаписване на lighting pipeline-а, но може и да греша.
Edit : Говоря глупости, мислех си за Quake, а не за Doom.Ignore.