На морето тая година, дойде некъв колко мене и дебел, дет го намери неква гяурка с червена коса и зелени очи (некви около мене и се кефеха, ама щом е гяурка не ми я хвали). А и за тая ми казаха, че била с приятел и си търсила некой да ебе по-морето... здрасти Ламбе...
Он там с некви татуси де и разправя на гяурката, че си ги "правил сам"...
Нас мъжете па ни впечатлява, че тренирал муай тай едно време и се бил с некви (ауу мали, бах маа му... пак по-добре от едно айти де същата вечер ни обяснява как бил в Пого и много лошо отнесъл един)
И тоя "бияч" го гледам едвам движи - вика, че бил предобрил с наргилета и сега е с инхалатор и си го носи със себе си.
И аз нещо станах да си пуша наргиле или да раздвижа и он па седна на моето място и това до него с тая червенокосата пача и ми вика:
"- Сори брат, май ти земах мястото, а?"
И аз му се подсмихнах, и след 5 минути си викам:
"- Дай да го тествам тоя колко е прост!"
И го питах, дали може да седна, че нещо се уморих - и ония тъпака стана.
У му седнах до червенокосата де я зарибяваше. И си пия там - оная вика, че немало лед и викам, че ше земеме.
Чувам ония как стои до мене, диша тежко, чупи пръсти. И си мисля:
"- Направи нещо и ще асфалтирам тука."
И след малко любезно ми вика:
"- Гледай сега, брат - говоря си с момичето. Можеш ли да седнеш на моето място ей там?"
И аз му се усмихнах предвид, че пита така учтиво и викам:
"- Да, разбира се!"
... Ама да ми викат "Аре ставай" - нема да стана...