За прочие не знам, но оопетата по-скоро пречат. Дизайн патърните помагат малко в това отношение и далеч не са панацея. ОК са в умерени дози, но не трябва да се забравя, че са зубращина и е грешно да се държи много на тях.
0 1
За прочие не знам, но оопетата по-скоро пречат. Дизайн патърните помагат малко в това отношение и далеч не са панацея. ОК са в умерени дози, но не трябва да се забравя, че са зубращина и е грешно да се държи много на тях.
затова сложих и пояснителна картинка, какво общо има някаква функционалност със 9 8 7 6 5 4 3 1 2 ?
Да напомням ли, че първо праим “нормализация” на структурата на бозата с данни за красота. И после “денормализация” за бръзодействие
Същата е и с ООП, дизайн патърни и прочее. Накрая всичко се свежда до syntax sugar
Кода рано или късно винаги наподобява спагети. Въпросът е как спагетите да се не късат като започнеш да ги бъркаш. The Humble Programmer на Дайкстра е добро четиво.
Иначе вчера трябваше да възпирам един младеж, който много напираше да пише многозонен heap manager (с отделна зона за всеки вид памет) когато реално паметта изобщо не ни трябва а само лъжем, че е алокирана. Че и докато бях в командировка го написал, та сега трябва да го хвърля в кошчето. Много е странно когато от едната страна на барикадата преминеш на другата. :) Почти deja vu, но не съвсем. :)
Мен така сефте навремето един клиент ме попари като видя, че му бях преформатирал сорса както на мен ми харесва
Такива случки много помагат човек да се научи по трудния начин …
Напротив, но няма да ти обяснявам като на ученичка базови неща. Проблемите в разработката на софтуер са други и предимно психологически.
Да, това перфектно описва опита на всеки дето някога е чекиджосвал с идея за негов си език :)
Спомням си преди много време в игрите за първи път чух за Entity–Component–System” (ECS) и каква панацея било и колко по-яко било от оопето на Ц++ и как си закачаш и откачаш всичко рънтайм, вместо да наследяваш некви дълбоки йерархии, фул модуларити, няма диамантени проблеми, ивент дривън комуникация - всеки се абонира за ивент и получава, лесно се сериализира, лесно се паралелизира, дата локалити - каше френдли. Абе панацея отвсекъде. Светът на свободните радикали. Даже Стилгаря веднъж беше поканил някакви гийкове в гийк2гийк да говорят за това.
Т.е., няма достатъчен брой послушни читанки, говорещи свободно всички дизайн патърни, с богато ООП vocabulary, използващи съвременни примитиви, а не допотопни Ц прийоми и аджамийски необразован подход? Аз мисля, че ги има такива, но не са така продуктивни, колкото им се иска. Твърде много веме губят в пишкомерене как е най-добре да се пише.
Е, сам си си отговорил. Нърдове, или както ги наричаш - читанки, обикновено са водещи фигури в проектите. От там - всичко е затънало лайна, при положение, че на теория трябва да е мед и масло.
правилния изказ е "наивното очакване", а не "на теория". и добре че наивното очакване не се сбъдва, иначе 5 торвалдса щяха да напишат всичкия софтуер на света, и аз вместо да си правя гама спектрометри и тъпофони щях да нося винкели.
Не се ебавай, винкело е голяма сила, направо стихия.
И не подценявай 5 торвалдса и още толкова фабрис белара - тея двамата са в дъното на повечето съществен софтуер.
Красотата и леснотата на поддръжка на софтуера зависят най-вече от това колко близо е до реалния свят и кои са потребителите. На Линус му е лесно. От едната страна е добре дефинирания хардуер, от другата програмисти на системен софтуер. Ако трябваше да пише за клиенти, които знаят, че бутона трябва да е зелен, но не са много сигурни какво трябва да се случи като се натисне, хич нямаше да му е лесно. И, понеже е умен и има избор, си седи близо до хардуера. :)
0 1