Интернета казва, че са номадските племена преди 7000 г. бифор крайст са съхранявали млякото в животински стомаси и торби от животинска кожа, където присъстващия лакто бацил превръщал лактозата в млечна киселина и така сгъстеното мляко било по-трайно и имало приятен вкус. Известно било в древна Персия, Месопотамия, днешни Турция, Иран, Монголия, Казахстан и Индия. По-късно (1904) Мечников забелязал, че българските селяни били дълголетници благодарение на Lactobacillus bulgaricus и чревната флора, а още по-късно в Барселона се основава Данон да трупа печалби от това и в момента предлага нишестени буламачи със захар и нито една жива бактерия в тях, но за сметка на това се оцветяват лилаво, като им капнеш йод.