Доста забавно е, че някои екземпляри тук не забелязват ОСНОВНИЯ признак по който си приличат страните от които идват Нобеловите лауреати. А той е, че това са страни, в които обществото не е консервативно и гледа с оптимизъм към бъдещето. Не бълнува за славното си минало. Не иска да живее така както са живели предците им.
По някаква случайност това се е случило първо в Западна Европа. Когато Петър Велики изритва благородниците от кафтаните (а по-късно малоумните комунисти селяците от леглото над печката), руснаците се включват сред лауреатите. Когато американците изритват японците (и по-късно корейците) от феодализма, и малоумните комунисти измъкват китайците от блатото на конфуцианството, и те започват да гледат напред и съответно да правят открития.
Оставям ви сами да се сетите защо в БГ такива неща не се случват.